Quotes from Twice Born

“The weirdest love stories are always the best”
― Margaret Mazzantini, quote from Twice Born

“- Ще ми липсваш цял живот.”
― Margaret Mazzantini, quote from Twice Born

“- Как успяваш винаги да си толкова щастлив?
- Много просто, гади ми се от тъгата.”
― Margaret Mazzantini, quote from Twice Born

“„Ръката на Диего е в моята. Като две деца сме. От онези малките, дето се срещат в детската градина и се обичат с любов, много по-голяма от тях самите.”
― Margaret Mazzantini, quote from Twice Born

“Добър дом беше, свидетел на сдържани, умерени съществувания, на загасвани набързо лампи, за да не се харчи ток. Когато взехме ключовете и за пръв път останахме сами, все едно влязохме в светилище. Галехме стените, докосвахме ги с бузи, целувахме ги. Сякаш бяха живи, защото тази вар и тези тухли сега трябваше да защитават нашия живот.”
― Margaret Mazzantini, quote from Twice Born

“Вече знае, че и обратният път е възможен, че един дявол би могъл да се превърне в ангел. Може би поуката е точно в това.”
― Margaret Mazzantini, quote from Twice Born

“- Да си вървим у дома, бебчо.
- Довиждане, татко, довиждане, мамо ...
Аз се вмъкнах набързо в асансьора, той се бавеше върху старческите бузи.
- Довиждане, мадежи, до скоро!
Да, наричаше ги младежи...”
― Margaret Mazzantini, quote from Twice Born

“- Искам едно дете с такива крака.
Гойко прави гримаса.
- Какво им е хубавото?
- Неговите са.
- Даа...”
― Margaret Mazzantini, quote from Twice Born

“Ядохме кебапчета в деня, в който се запознахме. Купихме си от една лавка и ги изпапахме прави, дърво и камък се пукаше от студ. Жената, дето ги печеше, носеше плетена вълнена жилетка и готварско боне. Придружаваше ни в глада, наблюдавайки всяка наша хапка, щастлива, че оценяваме нейните кебапчета. Те бяха гордост. Гордостта на дребния й живот на крайпътна готвачка. Виждам я, като че ли е пред мен... пролетарско лице, отрудено и все пак безкрайно мило. От онези добронамерени човеци, на които попадаш случайно и ти идва да ги прегърнеш, защото ти се усмихват от дълбините на своя човешки опит и отведнъж те измъкват от другата половина на света, онази унилата, на хората, затънали в своята локва тъмнина. Колко такива щастливци срещах тогава в Сараево! Имаха зачервени от студа бузи, да, но и от свенливост, понеже се осмеляваха да мечтаят.”
― Margaret Mazzantini, quote from Twice Born

“Сърцето му хлопа като ръка, хлопаща по врата, която никой не отваря. Вратата на смелостта, която тази нощ не се отваря за него.”
― Margaret Mazzantini, quote from Twice Born

“- На теб спи ли ти се? - пита ме
- Да
- Тази нощ говориш пълни измишльотини ...”
― Margaret Mazzantini, quote from Twice Born

“You don’t adopt a single child, you adopt the pain of the world. It’s a litmus test of your incapacity.”
― Margaret Mazzantini, quote from Twice Born

“„Не съм си представял, че можем да се върнем толкова назад към злото, че моето поколение ще се захване да следва омразата напук, да рови костите на мъртвите от Втората световна война и на онези от борбите с турците... само за да се зарие в ненавист... не мога да повярвам, животът беше обещаващ... концертът на U2, момичетата, които ни обичаха и щяха да споделят всичко с нас... какво ни липсваше? Защо избрахме семената на омразата, отровените кладенци, разложените трупове?”
― Margaret Mazzantini, quote from Twice Born

“Бяхме една от онези екстравагантни двойки, на която никой не би заложил и излязла от обращение пара. Обречени на шепа чудесни месеци, а после на внезапен разпад, като къдриците на Диего при дъжд. Толкова различни бяхме... Той отпуснат, аз винаги наострена, с торбичките под очите и строгото палтенце. Обаче месеците минаваха, а ръцете ни все така бяха една в друга по улиците, телата ни спяха едно в друго, без да си омръзват, като два зародиша в един и същ плоден сак.”
― Margaret Mazzantini, quote from Twice Born

“Ставаше мъчна и даже неприятна за гледане. Седеше си там, върху стената на двора, да си смуче косите и да отговаря зле на всеки, който я доближаваше. „Ей, Бяло пиперче”, прегръщах я. И все едно прегръщах една непоколебима гордост, най-малко примамливата част от самата мен. Онази безкрайно твърда скала, която никога не би позволила някой да ме обича безрезервно. Себина бе в състояние да достигне до моята самота, бяхме еднакви. Високомерни и глупави. Залепваше се за врата ми, носех я у дома при майка й, краката, увиснали до тялото ни нагоре по стълбите. Вече оздравяла, мракът се беше разсеял. Никога не съм била от онези хора, имащи усет за децата, нямам това търпение, не говоря с детско гласче. Но Себина беше друг случай. Божи дар, предвестница на любовта. Виждам отново площадката, където спирах да си поема дух между етажите, защото тежеше, сивия вътрешен двор през високия лъскав прозорец, помръкващата вече светлина ... а на врата ми тя, нейният дъх, нейната мистерия.”
― Margaret Mazzantini, quote from Twice Born

“Татуировките са нови белези, избрани от теб. Вкарваш нещо между своята кожа и съдбата. Глътка кураж.”
― Margaret Mazzantini, quote from Twice Born

“Halte du ein Ende des Fadens,
mit dem anderen in der Hand
wandere ich durch die Welt.
Und falls ich mich verlaufe,
meine Mama, ziehe.”
― Margaret Mazzantini, quote from Twice Born

“... Puzzavo di libri e di onestà.”
― Margaret Mazzantini, quote from Twice Born

“Тук е погребано половината Сараево. Рождените дати са различни, тези на смъртта се повтарят. Съдбата е била като черен чувал. В онези три години смъртта е прибрала извънредна реколта.
Смъртта е самота и те са били лишени даже от тази интимност, принудени да измират масово като насекоми. Да бъдат лишени от живот е изглеждало почти приемливо в края на краищата, но да ограбят смъртта им е ужасяващо...да свършат в насипно състояние, омешани като мръсни дрехи, като изгнили плодове.”
― Margaret Mazzantini, quote from Twice Born

“Вместо това тръгнали в друга посока, излезли от шахматната дъска на живота, без да подозират. Вървели, притегляни от нишката, която ги свързвала.

Хвани края на нишката,
с другия край в ръка
ще пребродя света.
Ако ме изгубиш от очи,
майчице моя, тегли.


Смъртта изтеглила нишката им, дръпнала здраво. Отнякъде влетял снаряд.
Точно в същия миг се били срещнали. Майка и дъщеря. Утроба и плод.”
― Margaret Mazzantini, quote from Twice Born

“Ci sono cose. Piccole cose che non dimenticherò, che sono niente e invece restano più forti di tutto.”
― Margaret Mazzantini, quote from Twice Born

“Gli amori che sembrano assurdi certe volte sono i migliori.”
― Margaret Mazzantini, quote from Twice Born

“Il destino è come il cuore: è dentro di noi fin dal primo istante, perciò è inutile cercare di cambiarlo.”
― Margaret Mazzantini, quote from Twice Born

“Nella vita capita di rinunciare alle persone migliori a favore di altre che non ci interessano, che non ci fanno del bene, semplicemente ci capitano tra i passi, ci corrompono con le loro menzogne e ci abituano a diventare conigli.”
― Margaret Mazzantini, quote from Twice Born

“Sa zadovoljstvom mislim na Andrića...i kada bih mogao da kažem u samo jednoj reči šta me to tera da pobegnem iz Bosne, rekao bih ti: mržnja.”
― Margaret Mazzantini, quote from Twice Born

“Аз съм жена, обременена от интелигентност, всичко онова, което преди ми помагаше, сега ме напуска.
За вярата нямам достатъчно кураж. Нито пък невинност.
Господ е само далечен съучастник в недъзите на хората.”
― Margaret Mazzantini, quote from Twice Born

“Аз оглеждам свободата. Индустриалните постройки в предградията, вилите в редица с перфектни покриви, пътните знаци без дупки от куршуми.”
― Margaret Mazzantini, quote from Twice Born

“Слагам ръка върху тази на Диего, хваща я, както се хваща стара ръкавица. В изминалите вечери се опитвахме да правим любов, но само се прегръщахме, без да продължим нататък. Смяхме се, това се случва на свършени любовници. Едно време бях неговото момиче, сега ходи нагоре-надолу с фотоапарата си, прави любов с това, което му се случва в околния свят, като някой свещеник. После се връща у дома при своята вечност.”
― Margaret Mazzantini, quote from Twice Born

“Гойко си запали цигара, не успя да дръпне дори веднъж. Сложи ръце на лицето си и започна да хълца, без да се стеснява. Гледах димящата между стиснатите пръсти цигара, която по някое време падна, угасна на пода. Ужасен плач, непохватен като на някой звяр. С ръцете, залепени на лицето, поддържаше развалините на онова трагично бъдеще, което го беше застигнало вече. Като си помисля, за мен този плач бе началото на войната.”
― Margaret Mazzantini, quote from Twice Born

“Имаше проснато пране, беше пролет, сезонът на голямото чистене, на отворените прозорци. От време на време някой гарван вдигаше врява по улиците, никой не му обръщаше внимание. Градът беше мирен, никой не се питаше кой знае колко от какъв етнос е другият, съседът или жената. Обичаха се или се ненавиждаха по вътрешен усет, заради излъчването, както навсякъде по света.”
― Margaret Mazzantini, quote from Twice Born

About the author

Popular quotes

“Loving, of enemies is another dogma of feigned morality, and has besides no meaning. It is incumbent on man, as a moralist, that he does not revenge an injury; and it is equally as good in a political sense, for there is no end to retaliation; each retaliates on the other, and calls it justice: but to love in proportion to the injury, if it could be done, would be to offer a premium for a crime. Besides, the word enemies is too vague and general to be used in a moral maxim, which ought always to be clear and defined, like a proverb. If a man be the enemy of another from mistake and prejudice, as in the case of religious opinions, and sometimes in politics, that man is different to an enemy at heart with a criminal intention; and it is incumbent upon us, and it contributes also to our own tranquillity, that we put the best construction upon a thing that it will bear. But even this erroneous motive in him makes no motive for love on the other part; and to say that we can love voluntarily, and without a motive, is morally and physically impossible.

Morality is injured by prescribing to it duties that, in the first place, are impossible to be performed, and if they could be would be productive of evil; or, as before said, be premiums for crime. The maxim of doing as we would be done unto does not include this strange doctrine of loving enemies; for no man expects to be loved himself for his crime or for his enmity.

Those who preach this doctrine of loving their enemies, are in general the greatest persecutors, and they act consistently by so doing; for the doctrine is hypocritical, and it is natural that hypocrisy should act the reverse of what it preaches. For my own part, I disown the doctrine, and consider it as a feigned or fabulous morality; yet the man does not exist that can say I have persecuted him, or any man, or any set of men, either in the American Revolution, or in the French Revolution; or that I have, in any case, returned evil for evil.”
― Thomas Paine, quote from The Age of Reason

“Valten turned and stomped back to the Great Hall. He just might put his unbroken hand through someone’s face, if given the slightest bit of provocation.”
― Melanie Dickerson, quote from The Captive Maiden

“understand: there are other kinds.” AND WOULD YOU SAY YOUR LIFE BENEFITED THE PEOPLE OF LANCRE AND ENVIRONS? After a minute the soul of Granny Weatherwax said, “Well, not boasting, your willingness, I think I have done right, for Lancre at least. I’ve never been to Environs.” MISTRESS WEATHERWAX, THE WORD “ENVIRONS” MEANS, WELL, THEREABOUTS. “All right,” said Granny. “I did get about, to be sure.” A VERY GOOD LIFE LIVED INDEED, ESMERELDA. “Thank you,” said Granny. “I did my best.”
― Terry Pratchett, quote from The Shepherd's Crown

“If you're a thief, don't complain about being robbed.”
― Brandon Stanton, quote from Humans of New York: Stories

“The Smith and Wesson was stainless steel, as opposed to black. Easy to see in the dark. I could also hear him pull back the hammer. You do that on a revolver, not a semiautomatic.” “And the Beretta?” “I can’t be sure of the exact make, but it had a floating barrel in the style of Beretta.” “As”
― Harlan Coben, quote from Fool Me Once

Interesting books

About BookQuoters

BookQuoters is a community of passionate readers who enjoy sharing the most meaningful, memorable and interesting quotes from great books. As the world communicates more and more via texts, memes and sound bytes, short but profound quotes from books have become more relevant and important. For some of us a quote becomes a mantra, a goal or a philosophy by which we live. For all of us, quotes are a great way to remember a book and to carry with us the author’s best ideas.

We thoughtfully gather quotes from our favorite books, both classic and current, and choose the ones that are most thought-provoking. Each quote represents a book that is interesting, well written and has potential to enhance the reader’s life. We also accept submissions from our visitors and will select the quotes we feel are most appealing to the BookQuoters community.

Founded in 2023, BookQuoters has quickly become a large and vibrant community of people who share an affinity for books. Books are seen by some as a throwback to a previous world; conversely, gleaning the main ideas of a book via a quote or a quick summary is typical of the Information Age but is a habit disdained by some diehard readers. We feel that we have the best of both worlds at BookQuoters; we read books cover-to-cover but offer you some of the highlights. We hope you’ll join us.