Quotes from Twice Born

“The weirdest love stories are always the best”
― Margaret Mazzantini, quote from Twice Born

“- Ще ми липсваш цял живот.”
― Margaret Mazzantini, quote from Twice Born

“- Как успяваш винаги да си толкова щастлив?
- Много просто, гади ми се от тъгата.”
― Margaret Mazzantini, quote from Twice Born

“„Ръката на Диего е в моята. Като две деца сме. От онези малките, дето се срещат в детската градина и се обичат с любов, много по-голяма от тях самите.”
― Margaret Mazzantini, quote from Twice Born

“Добър дом беше, свидетел на сдържани, умерени съществувания, на загасвани набързо лампи, за да не се харчи ток. Когато взехме ключовете и за пръв път останахме сами, все едно влязохме в светилище. Галехме стените, докосвахме ги с бузи, целувахме ги. Сякаш бяха живи, защото тази вар и тези тухли сега трябваше да защитават нашия живот.”
― Margaret Mazzantini, quote from Twice Born

“Вече знае, че и обратният път е възможен, че един дявол би могъл да се превърне в ангел. Може би поуката е точно в това.”
― Margaret Mazzantini, quote from Twice Born

“- Да си вървим у дома, бебчо.
- Довиждане, татко, довиждане, мамо ...
Аз се вмъкнах набързо в асансьора, той се бавеше върху старческите бузи.
- Довиждане, мадежи, до скоро!
Да, наричаше ги младежи...”
― Margaret Mazzantini, quote from Twice Born

“- Искам едно дете с такива крака.
Гойко прави гримаса.
- Какво им е хубавото?
- Неговите са.
- Даа...”
― Margaret Mazzantini, quote from Twice Born

“Ядохме кебапчета в деня, в който се запознахме. Купихме си от една лавка и ги изпапахме прави, дърво и камък се пукаше от студ. Жената, дето ги печеше, носеше плетена вълнена жилетка и готварско боне. Придружаваше ни в глада, наблюдавайки всяка наша хапка, щастлива, че оценяваме нейните кебапчета. Те бяха гордост. Гордостта на дребния й живот на крайпътна готвачка. Виждам я, като че ли е пред мен... пролетарско лице, отрудено и все пак безкрайно мило. От онези добронамерени човеци, на които попадаш случайно и ти идва да ги прегърнеш, защото ти се усмихват от дълбините на своя човешки опит и отведнъж те измъкват от другата половина на света, онази унилата, на хората, затънали в своята локва тъмнина. Колко такива щастливци срещах тогава в Сараево! Имаха зачервени от студа бузи, да, но и от свенливост, понеже се осмеляваха да мечтаят.”
― Margaret Mazzantini, quote from Twice Born

“Сърцето му хлопа като ръка, хлопаща по врата, която никой не отваря. Вратата на смелостта, която тази нощ не се отваря за него.”
― Margaret Mazzantini, quote from Twice Born

“- На теб спи ли ти се? - пита ме
- Да
- Тази нощ говориш пълни измишльотини ...”
― Margaret Mazzantini, quote from Twice Born

“You don’t adopt a single child, you adopt the pain of the world. It’s a litmus test of your incapacity.”
― Margaret Mazzantini, quote from Twice Born

“„Не съм си представял, че можем да се върнем толкова назад към злото, че моето поколение ще се захване да следва омразата напук, да рови костите на мъртвите от Втората световна война и на онези от борбите с турците... само за да се зарие в ненавист... не мога да повярвам, животът беше обещаващ... концертът на U2, момичетата, които ни обичаха и щяха да споделят всичко с нас... какво ни липсваше? Защо избрахме семената на омразата, отровените кладенци, разложените трупове?”
― Margaret Mazzantini, quote from Twice Born

“Бяхме една от онези екстравагантни двойки, на която никой не би заложил и излязла от обращение пара. Обречени на шепа чудесни месеци, а после на внезапен разпад, като къдриците на Диего при дъжд. Толкова различни бяхме... Той отпуснат, аз винаги наострена, с торбичките под очите и строгото палтенце. Обаче месеците минаваха, а ръцете ни все така бяха една в друга по улиците, телата ни спяха едно в друго, без да си омръзват, като два зародиша в един и същ плоден сак.”
― Margaret Mazzantini, quote from Twice Born

“Ставаше мъчна и даже неприятна за гледане. Седеше си там, върху стената на двора, да си смуче косите и да отговаря зле на всеки, който я доближаваше. „Ей, Бяло пиперче”, прегръщах я. И все едно прегръщах една непоколебима гордост, най-малко примамливата част от самата мен. Онази безкрайно твърда скала, която никога не би позволила някой да ме обича безрезервно. Себина бе в състояние да достигне до моята самота, бяхме еднакви. Високомерни и глупави. Залепваше се за врата ми, носех я у дома при майка й, краката, увиснали до тялото ни нагоре по стълбите. Вече оздравяла, мракът се беше разсеял. Никога не съм била от онези хора, имащи усет за децата, нямам това търпение, не говоря с детско гласче. Но Себина беше друг случай. Божи дар, предвестница на любовта. Виждам отново площадката, където спирах да си поема дух между етажите, защото тежеше, сивия вътрешен двор през високия лъскав прозорец, помръкващата вече светлина ... а на врата ми тя, нейният дъх, нейната мистерия.”
― Margaret Mazzantini, quote from Twice Born

“Татуировките са нови белези, избрани от теб. Вкарваш нещо между своята кожа и съдбата. Глътка кураж.”
― Margaret Mazzantini, quote from Twice Born

“Halte du ein Ende des Fadens,
mit dem anderen in der Hand
wandere ich durch die Welt.
Und falls ich mich verlaufe,
meine Mama, ziehe.”
― Margaret Mazzantini, quote from Twice Born

“... Puzzavo di libri e di onestà.”
― Margaret Mazzantini, quote from Twice Born

“Тук е погребано половината Сараево. Рождените дати са различни, тези на смъртта се повтарят. Съдбата е била като черен чувал. В онези три години смъртта е прибрала извънредна реколта.
Смъртта е самота и те са били лишени даже от тази интимност, принудени да измират масово като насекоми. Да бъдат лишени от живот е изглеждало почти приемливо в края на краищата, но да ограбят смъртта им е ужасяващо...да свършат в насипно състояние, омешани като мръсни дрехи, като изгнили плодове.”
― Margaret Mazzantini, quote from Twice Born

“Вместо това тръгнали в друга посока, излезли от шахматната дъска на живота, без да подозират. Вървели, притегляни от нишката, която ги свързвала.

Хвани края на нишката,
с другия край в ръка
ще пребродя света.
Ако ме изгубиш от очи,
майчице моя, тегли.


Смъртта изтеглила нишката им, дръпнала здраво. Отнякъде влетял снаряд.
Точно в същия миг се били срещнали. Майка и дъщеря. Утроба и плод.”
― Margaret Mazzantini, quote from Twice Born

“Ci sono cose. Piccole cose che non dimenticherò, che sono niente e invece restano più forti di tutto.”
― Margaret Mazzantini, quote from Twice Born

“Gli amori che sembrano assurdi certe volte sono i migliori.”
― Margaret Mazzantini, quote from Twice Born

“Il destino è come il cuore: è dentro di noi fin dal primo istante, perciò è inutile cercare di cambiarlo.”
― Margaret Mazzantini, quote from Twice Born

“Nella vita capita di rinunciare alle persone migliori a favore di altre che non ci interessano, che non ci fanno del bene, semplicemente ci capitano tra i passi, ci corrompono con le loro menzogne e ci abituano a diventare conigli.”
― Margaret Mazzantini, quote from Twice Born

“Sa zadovoljstvom mislim na Andrića...i kada bih mogao da kažem u samo jednoj reči šta me to tera da pobegnem iz Bosne, rekao bih ti: mržnja.”
― Margaret Mazzantini, quote from Twice Born

“Аз съм жена, обременена от интелигентност, всичко онова, което преди ми помагаше, сега ме напуска.
За вярата нямам достатъчно кураж. Нито пък невинност.
Господ е само далечен съучастник в недъзите на хората.”
― Margaret Mazzantini, quote from Twice Born

“Аз оглеждам свободата. Индустриалните постройки в предградията, вилите в редица с перфектни покриви, пътните знаци без дупки от куршуми.”
― Margaret Mazzantini, quote from Twice Born

“Слагам ръка върху тази на Диего, хваща я, както се хваща стара ръкавица. В изминалите вечери се опитвахме да правим любов, но само се прегръщахме, без да продължим нататък. Смяхме се, това се случва на свършени любовници. Едно време бях неговото момиче, сега ходи нагоре-надолу с фотоапарата си, прави любов с това, което му се случва в околния свят, като някой свещеник. После се връща у дома при своята вечност.”
― Margaret Mazzantini, quote from Twice Born

“Гойко си запали цигара, не успя да дръпне дори веднъж. Сложи ръце на лицето си и започна да хълца, без да се стеснява. Гледах димящата между стиснатите пръсти цигара, която по някое време падна, угасна на пода. Ужасен плач, непохватен като на някой звяр. С ръцете, залепени на лицето, поддържаше развалините на онова трагично бъдеще, което го беше застигнало вече. Като си помисля, за мен този плач бе началото на войната.”
― Margaret Mazzantini, quote from Twice Born

“Имаше проснато пране, беше пролет, сезонът на голямото чистене, на отворените прозорци. От време на време някой гарван вдигаше врява по улиците, никой не му обръщаше внимание. Градът беше мирен, никой не се питаше кой знае колко от какъв етнос е другият, съседът или жената. Обичаха се или се ненавиждаха по вътрешен усет, заради излъчването, както навсякъде по света.”
― Margaret Mazzantini, quote from Twice Born

About the author

Popular quotes

“Vorsichtshalber haben sie das Etikett 'Kapitalismus' ersetzt durch solche, auf denen 'freie Marktwirtschaft' und 'Konsumkultur' steht, nur roch das immer noch zu sehr nach Hund-frisst-Hund, nach allzu vielen Verlierern und maßlos abrahmenden Gewinnern. Wenn man die Hunde aber isch nicht miteinander balgen lässt, dann liegen sie den ganzen Tag im Zwinger und pennen. Im Grund besteht das Problem darin, dass die Gesellschaft anständig zu sein versucht, und mit Anstand ist gegen die menschliche Natur nichts auszurichten. Nicht das Geringste. Wir sollten alle wieder Jäger und Sammler werden, dann hätten wir eine hundertprozentige Beschäftigungsquote und ein gesundes Magenknurren.”
― John Updike, quote from Terrorist

“What makes a man a man are his deeds, his responsibilities, and his reactions... These things are also what makes a man a monster.”
― Shannon Delany, quote from 13 to Life

“Somewhere in his heart he had recognized who she was. His dominant wish, however, was to go a little longer without recognizing her. The woman’s face floating in its dark seclusion, no name yet attached to it, had the character of a mysterious, lovely apparition. It was like the scent of the fragrant olive which, as one walks along a path at night, tells of the blossoms before one sees them. Isao wanted to keep things just as they were, if only for an instant more. At this moment a woman was a woman, not someone with a name attached to her.

And that was not all. Because of her hidden name, because of the agreement not to speak that name, she was transmuted into a marvelous essence, like a moonflower, its supporting vine invisible, floating high up in the darkness. This essence which preceded existence, this phantasm which preceded reality, this portent which preceded the event conveyed with unmistakable force the presence of a substance yet more powerful. This presence which showed itself as gliding through air—this was woman.

Isao had yet to embrace a woman. Still, never so strongly at this moment, when he keenly sensed this “womanliness that preceded woman,” had he felt that he too knew what ecstasy meant. For this was a presence that he could even now embrace. In time, that is, it had drawn near with an exquisite subtlety, and in space it was only a little distant. The affectionate emotion that filled his breast was like a vapor that could envelop her. And yet once she was gone, Isao, like a child, could forget her entirely.”
― Yukio Mishima, quote from Runaway Horses

“An electrical cord doesn’t have to carry a charge in order to be dangerous. It can still be used to tie people up. And strangle them.”
― Jenny Wingfield, quote from The Homecoming of Samuel Lake

“Tis a sad day when ye ha' t' pinch yerself t' see if ye're awake or in th' midst o' a night terror. 'Tis a really sad day when ye have t' pinch yerself twice."
Old woman Nora to her three wee granddaughters on a cold winter's night”
― Karen Hawkins, quote from Sleepless in Scotland

Interesting books

About BookQuoters

BookQuoters is a community of passionate readers who enjoy sharing the most meaningful, memorable and interesting quotes from great books. As the world communicates more and more via texts, memes and sound bytes, short but profound quotes from books have become more relevant and important. For some of us a quote becomes a mantra, a goal or a philosophy by which we live. For all of us, quotes are a great way to remember a book and to carry with us the author’s best ideas.

We thoughtfully gather quotes from our favorite books, both classic and current, and choose the ones that are most thought-provoking. Each quote represents a book that is interesting, well written and has potential to enhance the reader’s life. We also accept submissions from our visitors and will select the quotes we feel are most appealing to the BookQuoters community.

Founded in 2023, BookQuoters has quickly become a large and vibrant community of people who share an affinity for books. Books are seen by some as a throwback to a previous world; conversely, gleaning the main ideas of a book via a quote or a quick summary is typical of the Information Age but is a habit disdained by some diehard readers. We feel that we have the best of both worlds at BookQuoters; we read books cover-to-cover but offer you some of the highlights. We hope you’ll join us.