“Anyone can make a mistake.... It's how they learn from it and recover from it that shows their true worth.”
― John Flanagan, quote from The Invaders
“Men... performed better when they understood why they were being asked to carry out a task.”
― John Flanagan, quote from The Invaders
“He looked up at Stig and Hal. 'Told you this one was a keeper.' Lydia flushed as the two boys smiled. 'Shut up. You make sure you do your stuff with those two overgrown dinner bowls you call shields.”
― John Flanagan, quote from The Invaders
“Welcome to Shelter Bay,' he said to Stig. 'Is that what it's called?' Hal gave him a tired grin. 'It is now'.”
― John Flanagan, quote from The Invaders
“It was ten against ten. So, as Svengal later recounted, it was no contest. He had the enemy outnumbered three to one.”
― John Flanagan, quote from The Invaders
“People always find it amusing when they see a friend suffering, Stig thought.”
― John Flanagan, quote from The Invaders
“Nothing like a little wanton destruction to get boys excited, Thorn thought, smiling to himself.”
― John Flanagan, quote from The Invaders
John Flanagan
Born place: in Sydney, Australia
Born date May 22, 1944
See more on GoodReads
“My husband claims I have an unhealthy obsession with secondhand bookshops. That I spend too much time daydreaming altogether. But either you intrinsically understand the attraction of searching for hidden treasure amongst rows of dusty shelves or you don't; it's a passion, bordering on a spiritual illness, which cannot be explained to the unaffected.”
― Kathleen Tessaro, quote from Elegance
“Now I know without a shadow of doubt that you can't chase away those images, let alone the visible holes that burrow deep down inside. You can't chase away the reverberations or the memories that stir as night falls or in the early hours. You can't chase away echoing screams, still less echoing silence”
― Delphine de Vigan, quote from No and Me
“Докато си мислех така, появиха се миризмите и зловонията. Всичките. Гонеха се, отстъпваха си място, бягаха и се връщаха: миризмата на тераса с гълъби , и зловонието на белина, което опознах що за зловоние е, след като се ожених. И миризмата на кръв, която беше като предизвестие за миризмата на смъртта. И миризмата на сяра от ракетите и фишеците – тогава на площад „Диамант“, и миризмата на хартия от хартиените цветя, и миризмата на суха зеленина, която се ронеше по земята и образуваше килим от дребни листенца, които бяха зеленината, избягала от клонката. И силната миризма на морето. Погладих очите си с ръка. Питах се защо зловонията се наричат зловония, а миризмите – миризми и защо да не може да се казва зловония на миризмите и миризми на зловонията, и тогава се появи миризмата на Антони, когато беше бъден и после миризмата на Антони, когато спеше. – бях казал на Кимет, че може би дървоядите вместо да работят отвън навътре, работят отвътре навън и през кръглите дупчици си показват главите и се замислят за белите, които вършат. – И миризмата на децата, когато бяха малки – на мляко и на лиги, на прясно мляко и на вкиснато мляко. – Госпожа Енрикета ми беше казала, че имаме няколко живота, преплетени един в друг, но смърт или женитба, понякога, не винаги, ги разделя и истинският живот, освободен от всякакви връзки с онези няколко лоши живота, с които е обвързан, може да живее, както би трябвало да живее винаги, ако онези няколко лоши живота го бяха оставили на мира. Казваше още, че те се карат и ни измъчват, а ние нищо не знаем, как то не знаем нито за работата на сърцето, нито за голямото вълнение на червата… И миризмата на чаршафите, по б рали моето тяло и тялото на Антони, онази миризма на уморен чаршаф, който всмуква миризмата на човека. И миризмата на косите върху възглавницата, и миризмата на всички тези боклучета, които краката оставят в края на леглото, и миризмата на носените дрехи, оставени през нощта на някой стол… И миризмата на зърното, на картофите и на бутилката със сода каустик… Дръжката на ножа беше дървена, закована с три пирончета със сплескани глави, за да не може никога повече да се откачи от острието.”
― Mercè Rodoreda, quote from The Time of the Doves
“And then you run. Because the only thing worse than her being gone is that you're still here.”
― Tricia Rayburn, quote from Siren
“You see, certainty brings security. Security brings trust. Trust brings love.”
― David Cristofano, quote from The Girl She Used to Be
By the Sword
Phenomenal Woman: Fo...
Not a Fan: Becoming...
So Much for That
The Battle of Everni...
Astonishing X-Men, V...BookQuoters is a community of passionate readers who enjoy sharing the most meaningful, memorable and interesting quotes from great books. As the world communicates more and more via texts, memes and sound bytes, short but profound quotes from books have become more relevant and important. For some of us a quote becomes a mantra, a goal or a philosophy by which we live. For all of us, quotes are a great way to remember a book and to carry with us the author’s best ideas.
We thoughtfully gather quotes from our favorite books, both classic and current, and choose the ones that are most thought-provoking. Each quote represents a book that is interesting, well written and has potential to enhance the reader’s life. We also accept submissions from our visitors and will select the quotes we feel are most appealing to the BookQuoters community.
Founded in 2023, BookQuoters has quickly become a large and vibrant community of people who share an affinity for books. Books are seen by some as a throwback to a previous world; conversely, gleaning the main ideas of a book via a quote or a quick summary is typical of the Information Age but is a habit disdained by some diehard readers. We feel that we have the best of both worlds at BookQuoters; we read books cover-to-cover but offer you some of the highlights. We hope you’ll join us.
