Quotes from Divine Misdemeanors

“I didn’t know what to say to that. I just stared at him. He was right, of course he was right, but… “I can’t do my job like this.”

“No,” he said, “you can’t.”

Then suddenly I felt the first tear slide down my face.

“No crying,” he said.

Another tear joined the first. I fought not to wipe at them.

His hand dropped to his side and he took a deep breath. “That’s not fair. Don’t cry.”

“I’m sorry, I don’t mean to, but you’re right, I think. I’m pregnant, damn it, not crippled.”
― Laurell K. Hamilton, quote from Divine Misdemeanors

“He doesn’t pretend,” the punk pixie said. He nodded toward Doyle. “Nice rings. You got anything else pierced?”

“Yes,” Doyle said.

The boy smiled, making the rings in the edge of his nose and his bottom lip curl cheerfully with it. “Me too,” he said.”
― Laurell K. Hamilton, quote from Divine Misdemeanors

“I hoped what little dinner I'd eaten wasn't something my new baby-rich body didn't like. I didn't want to throw up all over the bad guys, or then again maybe I did. It would certainly be distracting.”
― Laurell K. Hamilton, quote from Divine Misdemeanors

“He held Saraid the rest of the way home, and in a way she held him right back, because sometimes and especially for a man, being able to be someone’s big strong shoulder to cry on helps you not need to cry so very much yourself.”
― Laurell K. Hamilton, quote from Divine Misdemeanors

“They had kilts on instead of pants, but you just didn’t see six feet-plus of immortal warrior panicking about anything often, but panicking in a kitchen with pots in their hands and the oven open while they peered inside in a puzzled manner was a very special and endearing type of panic.”
― Laurell K. Hamilton, quote from Divine Misdemeanors

About the author

Popular quotes

“In winter the very ground seemed to reach up and grab the elderly, yanking them to earth as though hungry for them.”
― Louise Penny, quote from Bury Your Dead

“Перец се отпусна в голямо старо кресло, изпъна крака и се облегна. Е, какво стоите, каза той на книгите. Безделници! Затова ли са ви писали! Доложете, доложете как върви сеитбата, колко е засято. Колко е засято: разумно, добро, вечно? И как изглежда реколтата? И главното — как са кълновете? Мълчите… Ти там, как си? Да, да, двутомникът, ти! Колко хора са те чели? И колко са те разбрали? Обичам те, старче, ти си добър и честен приятел. Никога не си кряскал, не си се фукал, не си се удрял в гърдите. Добър и честен, И тези, които те четат, също стават добри и честни. Макар временно. Макар само за себе си… Но знаеш ли, има такова мнение, че за да се върви напред, добротата и честността не са задължителни. За тази цел трябват крака. И ботуши. Може даже немити крака и мръсни ботуши… Прогресът може да се окаже напълно безразличен към понятията доброта и честност, както е бил безразличен досега. За правилното функциониране на Управлението например не трябват ни честност, ни доброта. Приятно е, желателно е, но съвсем не е задължително. Като латинския за теляка. Като бицепсите за счетоводителя. Като уважението към жената за Домарошчинер… Но всичко зависи от това, как да се разбира прогресът. Можем да го разбираме като поява на знаменитите „но пък“: алкохолик, но пък отличен специалист; развратник, но пък отличен проповедник; крадец, какво ти, изпечен мошеник, но пък какъв администратор! Убиец, но пък колко дисциплиниран и предан… Прогресът може да се разбира и като превръщане на всички в добри и честни хора. И тогава ще доживеем до времето, когато ще се говори: специалист е, разбира се, знае, но е мръсен тип, трябва да се изхвърли…
Чуйте, книги, а знаете ли, че сте повече от хората? Ако изчезнат всички хора, вие бихте могли да населите земята и ще бъдете точно като човеците. Между вас има добри и честни, мъдри, многознайковци, също лекомислени, празни, скептици, луди, убийци, блудници, деца, унили проповедници, самодоволни глупаци и почти пресипнали гръмогласници с възпалени очи. И нямаше да е ясно за какъв дявол сте! И наистина, за какъв дявол сте вие? Много от вас дават знания, но защо са ни знания в гората? Към гората те нямат никакво отношение! Това е все едно бъдещият строител на слънчеви градове старателно да бъде обучаван по фортификация; тогаз него няма да го тегли изграждането на стадион или санаториум, тогаз от всичко негово ще се получава мрачен редут с ровове, ескарпи и контраескарпи. Това, което вие дадохте на хората, дошли в гората, не са знания, а предразсъдъци… Други от вас насаждат неверие и упадък на духа. И не защото са мрачни или жестоки, или пък предлагат да се изостави надеждата, а просто защото лъжат. Понякога лъжат лъчезарно, с бодри песни и безгрижно подсвиркване, понякога сълзливо, стенейки и оправдавайки се, но — лъжат! Кой знае защо такива книги никога не ги изгарят, никога не ги изземват от библиотеките; не е бивало още в историята на човечеството лъжата да бъде осъдена на клада. Макар дори случайно, без да си се ориентирал, или защото си повярвал. В гората те също са ненужни. Те никъде не са нужни. Сигурно затова са толкова много… Тоест не затова, а защото ги обичат. По-скъп ни е мракът на горчивите истини…”
― Arkady Strugatsky, quote from The Snail on the Slope

“He HAD seen the world. It had been scary at times, but also exhilarating. Who could have imagined it would be such a complicated, interesting place?...When you saw different parts of the world, you saw different parts of yourself. And when you stayed home, where it was safe, those parts of yourself also stayed hidden. ”
― Elise Broach, quote from Masterpiece

“For years I'd waited for someone to love me: that was the permission I needed to fall in love myself, as though I were a pin sunk deep in a purse, waiting for a magnet to prove me metal. When that did not happen, I'd thought of myself as unlovable.

...It was this I'd waited for all my life: a love that would make me useful, a love that would occupy all my time.”
― Elizabeth McCracken, quote from The Giant's House

“Our standards of morality are begotten of the past needs of society, but is society to remain always the same? The observance of communal traditions involves a constant sacrifice of the individual to the state. Education, in order to keep up the mighty delusion, encourages a species of ignorance. People are not taught to be really virtuous, but to behave properly. We are wicked because we are frightfully self-conscious. We nurse a conscience because we are afraid to tell the truth to others; we take refuge in pride because we are afraid to tell the truth to ourselves. How can one be serious with the world when the world itself is so ridiculous!”
― Kakuzō Okakura, quote from The Book of Tea

Interesting books

About BookQuoters

BookQuoters is a community of passionate readers who enjoy sharing the most meaningful, memorable and interesting quotes from great books. As the world communicates more and more via texts, memes and sound bytes, short but profound quotes from books have become more relevant and important. For some of us a quote becomes a mantra, a goal or a philosophy by which we live. For all of us, quotes are a great way to remember a book and to carry with us the author’s best ideas.

We thoughtfully gather quotes from our favorite books, both classic and current, and choose the ones that are most thought-provoking. Each quote represents a book that is interesting, well written and has potential to enhance the reader’s life. We also accept submissions from our visitors and will select the quotes we feel are most appealing to the BookQuoters community.

Founded in 2023, BookQuoters has quickly become a large and vibrant community of people who share an affinity for books. Books are seen by some as a throwback to a previous world; conversely, gleaning the main ideas of a book via a quote or a quick summary is typical of the Information Age but is a habit disdained by some diehard readers. We feel that we have the best of both worlds at BookQuoters; we read books cover-to-cover but offer you some of the highlights. We hope you’ll join us.