Quotes from Exercises in Style

“МЕТАТЕЗА

Вендъж, олоко одеб, на зандата палтформа на енид авботус залебязах малдеж с перкалено дъгъл варт и шакпа, уркасена с върв. Неочавкано той обивни съесда си, че начорно го снатъпвал по карката. Но изгябвайки сканлада, той се врутна мък енда сбоводна селадка.
Вда сача по-кънсо го дивях отвоно перд гатара Нес Залар заендо с генов пирятел, тойко му вадаше съевти онтосно ендо покче.”
― Raymond Queneau, quote from Exercises in Style

“УДВОЕНО

По пладне и по обед се качих и се намирах на платформата и на задната площадка в един автобус и градски рейс, пълен и претъпкан, по южната линия и от Контрескарп към Шампере. Аз и моя милост видях и забелязах един млад мъж и зрял юноша, твърде смешен и доста комичен, с кльощав врат и тънка шия, а около шапката и покрай капелата – с въженце и канапче. След настаналата суматоха и подир настъпилата бъркотия той каза и рече със сълзлив глас и плачлив тон, че неговият съсед и близкостоящ нарочно и умишлено го бутнал и блъснал, щом и колчем някой слизал или излизал. Като свърши словото си и приключи речта си, той се отправи и насочи към едно празно място и свободна седалка.
След два часа и подир сто и двайсет минути отново и пак го срещнах и видях на площад Ром и пред гара Сен Лазар, придружен и съпроводен от свой приятел и негов другар, който го съветваше и убеждаваше да прибави и зашие едно копче и кокалено търкалце на своята горна и връхна дреха и одежда.”
― Raymond Queneau, quote from Exercises in Style

“ОДУШЕВЕНО

Една шапка – мека, кафява, филцова, с провиснала периферия и плетен ширит около бомбето – се мъдреше сред другите, като подскачаше поради неравностите на пътя, преодолявани от колелата на моторното средство, което япревозваше – нея, самата шапка. На всяка спирка, когато пътниците се качваха и слизаха, я отместваха странично, а понякога прекалено, което в края на краищата много я ядоса – нея, самата шапка. Шапката изрази гнева си с човешки глас, изтръгнал се от една снабдена с множество отверстия валчеста и плътна маса с костна структура, която се намираше под нея – под самата шапка. После тя изведнъж се устреми напред, защото се оказа, че има свободно място за нея – за самата шапка.
Час-два по-късно видях как тя – самата шапка, – се носи на метър и шейсет и шест от земята и снове пред гара Сен Лазар. Един приятел я съветваше да прибави копче на палтото си – нея, самата шапка… Допълнително копче… На нейното палто… Да ѝ каже това… На нея… На самата шапка.”
― Raymond Queneau, quote from Exercises in Style

“ОФИЦИАЛНО ПИСМО

Имам честта да Ви уведомя за следните факти, на които ми се удаде възможността да бъда колкото безпристрастен, толкова и потресен свидетел.
На днешния ден, около обед, аз се намирах на платформата на един автобус, който се движеше по улица Курсел към площад Шампере. Споменатият автобус беше пълен – даже повече от пълен, бих казал, предвид, че кондукторът бе превишил правата си, подтикван от прекомерно добродушие, което впоследствие прерасна в снизходителност. На всяка спирка напиращите пътници, които слизаха и се качваха, не пропускаха случая да предизвикат известна блъсканица, която принуди един от присъстващите да възроптае, макар и не без боязън. Длъжен съм обаче да отбележа, че той отиде да седне при първа възможност.
В същия ред на мисли бих искал да прибавя към този кратък разказ следното: по стечение на обстоятелствата впоследствие забелязах въпросния пътник в компанията на една личност, която не успях да идентифицирам; разговорът, който водеха оживено, явно засягаше въпроси от естетически характер.
Имайки предвид тези обстоятелства, Ви умолявам, господине, да бъдете така добър и да ми посочите изводите, които следва да извлека от случилото се, както и поведението, към което да се придържам в по-нататъшния си живот.
В очакване на Вашия отговор Ви моля, господине, да приемете моите най-искрени почитания.”
― Raymond Queneau, quote from Exercises in Style

“In a bleak, urban desert, I saw it again that selfsame day, drinking the cup of humiliation offered by a lowly button.”
― Raymond Queneau, quote from Exercises in Style

“СЛОЖНОДУМНО

Гъстонаселено се автотранспортирах в общоизвестното южнопарижко местонаправление и се самоозовах близкостоящ до един дълговрат плетеноширитен дръжми-шапковец. Гореописаният трагикомично слаботелесен нехранимайко с плиткодънна многозначителност умопомрачи еди-кого си с долуказаното: “Като целенасочено своеволничите, вие нееднократно злоупотребявате с телосложението ми!” След животрептущето си словоизлияние преждеговорившият правостоящ скорострелно се облагодетелства от междувременно обезлюдилата се едноместна автоседалка.
Подир двучасово времетраене мимоходом го лицесъзрях да площадосенлазарства с гологлав доброжелател, който нравоучително и чистосърдечно празнословеше: “Целесъобразно е да преокомплектоваш по-благоразумно полушубката си!” И умозаключително изсладкодумничи причинно-следствената взаимовръзка.”
― Raymond Queneau, quote from Exercises in Style

“КУЛИНАРНО

След като се пържих на бавен огън от чакане под гранясалото слънце, най-накрая се озовах в зеления гювеч на един автобс, червив от пътници като швейцарско сирене. Сред куп юфка забелязах голям макарон с изпостелял от диета врат и на тиквата с мекица, на която се открояваше нещо като конец за рязане на масло. Този пъпеш сви сармите на един (попарен, сякаш са му изяли десерта!) сухар, понеже му правел на кайма джоланите. Но после бързо пусна кокала, за да се разлее (с брашно и захар, колкото поеме!) в една опразнена формичка за кекс.

Тъкмо се канех да преглътна всичко в автобуса на връщане, когато пред бюфета на гара Сен Севарин отново видях същия тутманик заедно с някакъв тиквеник (от тия, дето са на всяка манджа мерудия!), който му разтягаше лукуми как да се гарнира. И нашия съвсем я втаса.”
― Raymond Queneau, quote from Exercises in Style

“ОМОНИМИЧЕН КАЛАМБУР
Време (къде ли се време?) за обед. От качилите (наистина бяха откачили те!) се пътници автобусът беше препълнен. Видях сред тези хора (видях с ред тези хора или видях сред тез и хора, или видях с ред тез и хора???) нещо интересно – много забавен младеж (много за бавен млад еж?): шия като жираф, на главата (аз ли шия като жираф нагла вата?) – шапка и плитка (колко плитка?) на шапката. Почва (на каква почва?) този да се кара на един католик отзад (като лик отзад?), че го ръга като дъска за гладене (а нима това дъска за гладен е?). Но като забеляза (за беля за какво?) свободно място, отиде да търси подслон (но какво да търси под слон?).
Не помня по календар (по-кален дар!) коя дата беше, но след това (беше ли с лед това?) пак видях споменатото (кой спомена тато?) момче на гара (и кой видя нагара?) Сен Лазар. Негов другар (не го в друг ар слагайте!) гореше (защо ли го реше?) от желание да му даде съвет относно (как да го разбираме това “от нос, но…”?) едно копче.”
― Raymond Queneau, quote from Exercises in Style

“In the centre of the day, tossed among the shoal of travelling sardines in a coleopter with a big white carapace, a chicken with a long, feather-less neck suddenly harangued one, a peace-abiding one, of their number, and its parlance, moist with protest, was unfolded upon the airs. Then, attracted by a void, the fledgling precipitated itself thereunto.
In a bleak, urban desert, I saw it again that selfsame day, drinking the cup of humiliation offered by a lowly button.”
― Raymond Queneau, quote from Exercises in Style

About the author

Popular quotes

“Because I'm not, in fact, depressed, Prozac makes me manic and numb - one of the reasons I slice my arm in the first place is that I'm coked to the gills on something utterly wrong for what I have.”
― Marya Hornbacher, quote from Madness: A Bipolar Life

“I've been in love with you since the very beginning. You asked why there isn't anyone else in my life, and the reason... is you.”
― Julie James, quote from Practice Makes Perfect

“She had no criticism of his dress, which was bagged at the knees, dropping at the lapels, rucked around the buttons, while she-although she wore a flowing white cotton-appeared (she knew it and wished it was not so) as starched and pressed as a Baptist in a riding habit.

They were different, and yet not ill matched.

They had both grown used to the attentions that are the eccentric’s lot-the covert glances, smiles, whispers, worse. Lucinda was accustomed to looking at no one in the street. It was an out-of-focus town of men with seas of bobbing hats.

But on this night she felt the streets accept them. She thought: When we are two, they do not notice us. They think us a match. What wisdom does a mob have? It is a hydra, an organism, stupid or dangerous in much of its behaviour, but could it have, in spite of this, a proper judgement about which of its component parts fit best together?

They pushed past bold-eyed young women with too many ribbons and jewels, past tight-laced maidens and complacent merchants with their bellies pushing so forcefully against their waistcoats that their shirts showed above their trousers. Lucinda was happy. Her arm rested on Oscar’s arm.

She thought: Anyone can see I have been crying. She thought: I have pink eyes like a dormouse. But she did not really care.”
― Peter Carey, quote from Oscar and Lucinda

“And then I saw it—not below, where I had looked, but over my head, a vast and noble curve stretching away to either side, with white cloud flying between ourselves and it, a world all speckled over with blue and green like the egg of a wild bird.”
― Gene Wolfe, quote from The Urth of the New Sun

“We thought to build us houses, we desired gardens with terraces, for we wanted to look out upon the sea and to feel the wind, but we did not think that a house needs foundations. We are like those abandoned fields full of shell holes in France, no less peaceful than the other ploughed lands about them, but in them are lying still the buried explosives, and until these shall have been dug out and cleared away, to plough will be a danger both to plougher and ploughed.”
― Erich Maria Remarque, quote from The Road Back

Interesting books

About BookQuoters

BookQuoters is a community of passionate readers who enjoy sharing the most meaningful, memorable and interesting quotes from great books. As the world communicates more and more via texts, memes and sound bytes, short but profound quotes from books have become more relevant and important. For some of us a quote becomes a mantra, a goal or a philosophy by which we live. For all of us, quotes are a great way to remember a book and to carry with us the author’s best ideas.

We thoughtfully gather quotes from our favorite books, both classic and current, and choose the ones that are most thought-provoking. Each quote represents a book that is interesting, well written and has potential to enhance the reader’s life. We also accept submissions from our visitors and will select the quotes we feel are most appealing to the BookQuoters community.

Founded in 2023, BookQuoters has quickly become a large and vibrant community of people who share an affinity for books. Books are seen by some as a throwback to a previous world; conversely, gleaning the main ideas of a book via a quote or a quick summary is typical of the Information Age but is a habit disdained by some diehard readers. We feel that we have the best of both worlds at BookQuoters; we read books cover-to-cover but offer you some of the highlights. We hope you’ll join us.