Quotes from Exercises in Style

“МЕТАТЕЗА

Вендъж, олоко одеб, на зандата палтформа на енид авботус залебязах малдеж с перкалено дъгъл варт и шакпа, уркасена с върв. Неочавкано той обивни съесда си, че начорно го снатъпвал по карката. Но изгябвайки сканлада, той се врутна мък енда сбоводна селадка.
Вда сача по-кънсо го дивях отвоно перд гатара Нес Залар заендо с генов пирятел, тойко му вадаше съевти онтосно ендо покче.”
― Raymond Queneau, quote from Exercises in Style

“УДВОЕНО

По пладне и по обед се качих и се намирах на платформата и на задната площадка в един автобус и градски рейс, пълен и претъпкан, по южната линия и от Контрескарп към Шампере. Аз и моя милост видях и забелязах един млад мъж и зрял юноша, твърде смешен и доста комичен, с кльощав врат и тънка шия, а около шапката и покрай капелата – с въженце и канапче. След настаналата суматоха и подир настъпилата бъркотия той каза и рече със сълзлив глас и плачлив тон, че неговият съсед и близкостоящ нарочно и умишлено го бутнал и блъснал, щом и колчем някой слизал или излизал. Като свърши словото си и приключи речта си, той се отправи и насочи към едно празно място и свободна седалка.
След два часа и подир сто и двайсет минути отново и пак го срещнах и видях на площад Ром и пред гара Сен Лазар, придружен и съпроводен от свой приятел и негов другар, който го съветваше и убеждаваше да прибави и зашие едно копче и кокалено търкалце на своята горна и връхна дреха и одежда.”
― Raymond Queneau, quote from Exercises in Style

“ОДУШЕВЕНО

Една шапка – мека, кафява, филцова, с провиснала периферия и плетен ширит около бомбето – се мъдреше сред другите, като подскачаше поради неравностите на пътя, преодолявани от колелата на моторното средство, което япревозваше – нея, самата шапка. На всяка спирка, когато пътниците се качваха и слизаха, я отместваха странично, а понякога прекалено, което в края на краищата много я ядоса – нея, самата шапка. Шапката изрази гнева си с човешки глас, изтръгнал се от една снабдена с множество отверстия валчеста и плътна маса с костна структура, която се намираше под нея – под самата шапка. После тя изведнъж се устреми напред, защото се оказа, че има свободно място за нея – за самата шапка.
Час-два по-късно видях как тя – самата шапка, – се носи на метър и шейсет и шест от земята и снове пред гара Сен Лазар. Един приятел я съветваше да прибави копче на палтото си – нея, самата шапка… Допълнително копче… На нейното палто… Да ѝ каже това… На нея… На самата шапка.”
― Raymond Queneau, quote from Exercises in Style

“ОФИЦИАЛНО ПИСМО

Имам честта да Ви уведомя за следните факти, на които ми се удаде възможността да бъда колкото безпристрастен, толкова и потресен свидетел.
На днешния ден, около обед, аз се намирах на платформата на един автобус, който се движеше по улица Курсел към площад Шампере. Споменатият автобус беше пълен – даже повече от пълен, бих казал, предвид, че кондукторът бе превишил правата си, подтикван от прекомерно добродушие, което впоследствие прерасна в снизходителност. На всяка спирка напиращите пътници, които слизаха и се качваха, не пропускаха случая да предизвикат известна блъсканица, която принуди един от присъстващите да възроптае, макар и не без боязън. Длъжен съм обаче да отбележа, че той отиде да седне при първа възможност.
В същия ред на мисли бих искал да прибавя към този кратък разказ следното: по стечение на обстоятелствата впоследствие забелязах въпросния пътник в компанията на една личност, която не успях да идентифицирам; разговорът, който водеха оживено, явно засягаше въпроси от естетически характер.
Имайки предвид тези обстоятелства, Ви умолявам, господине, да бъдете така добър и да ми посочите изводите, които следва да извлека от случилото се, както и поведението, към което да се придържам в по-нататъшния си живот.
В очакване на Вашия отговор Ви моля, господине, да приемете моите най-искрени почитания.”
― Raymond Queneau, quote from Exercises in Style

“In a bleak, urban desert, I saw it again that selfsame day, drinking the cup of humiliation offered by a lowly button.”
― Raymond Queneau, quote from Exercises in Style

“СЛОЖНОДУМНО

Гъстонаселено се автотранспортирах в общоизвестното южнопарижко местонаправление и се самоозовах близкостоящ до един дълговрат плетеноширитен дръжми-шапковец. Гореописаният трагикомично слаботелесен нехранимайко с плиткодънна многозначителност умопомрачи еди-кого си с долуказаното: “Като целенасочено своеволничите, вие нееднократно злоупотребявате с телосложението ми!” След животрептущето си словоизлияние преждеговорившият правостоящ скорострелно се облагодетелства от междувременно обезлюдилата се едноместна автоседалка.
Подир двучасово времетраене мимоходом го лицесъзрях да площадосенлазарства с гологлав доброжелател, който нравоучително и чистосърдечно празнословеше: “Целесъобразно е да преокомплектоваш по-благоразумно полушубката си!” И умозаключително изсладкодумничи причинно-следствената взаимовръзка.”
― Raymond Queneau, quote from Exercises in Style

“КУЛИНАРНО

След като се пържих на бавен огън от чакане под гранясалото слънце, най-накрая се озовах в зеления гювеч на един автобс, червив от пътници като швейцарско сирене. Сред куп юфка забелязах голям макарон с изпостелял от диета врат и на тиквата с мекица, на която се открояваше нещо като конец за рязане на масло. Този пъпеш сви сармите на един (попарен, сякаш са му изяли десерта!) сухар, понеже му правел на кайма джоланите. Но после бързо пусна кокала, за да се разлее (с брашно и захар, колкото поеме!) в една опразнена формичка за кекс.

Тъкмо се канех да преглътна всичко в автобуса на връщане, когато пред бюфета на гара Сен Севарин отново видях същия тутманик заедно с някакъв тиквеник (от тия, дето са на всяка манджа мерудия!), който му разтягаше лукуми как да се гарнира. И нашия съвсем я втаса.”
― Raymond Queneau, quote from Exercises in Style

“ОМОНИМИЧЕН КАЛАМБУР
Време (къде ли се време?) за обед. От качилите (наистина бяха откачили те!) се пътници автобусът беше препълнен. Видях сред тези хора (видях с ред тези хора или видях сред тез и хора, или видях с ред тез и хора???) нещо интересно – много забавен младеж (много за бавен млад еж?): шия като жираф, на главата (аз ли шия като жираф нагла вата?) – шапка и плитка (колко плитка?) на шапката. Почва (на каква почва?) този да се кара на един католик отзад (като лик отзад?), че го ръга като дъска за гладене (а нима това дъска за гладен е?). Но като забеляза (за беля за какво?) свободно място, отиде да търси подслон (но какво да търси под слон?).
Не помня по календар (по-кален дар!) коя дата беше, но след това (беше ли с лед това?) пак видях споменатото (кой спомена тато?) момче на гара (и кой видя нагара?) Сен Лазар. Негов другар (не го в друг ар слагайте!) гореше (защо ли го реше?) от желание да му даде съвет относно (как да го разбираме това “от нос, но…”?) едно копче.”
― Raymond Queneau, quote from Exercises in Style

“In the centre of the day, tossed among the shoal of travelling sardines in a coleopter with a big white carapace, a chicken with a long, feather-less neck suddenly harangued one, a peace-abiding one, of their number, and its parlance, moist with protest, was unfolded upon the airs. Then, attracted by a void, the fledgling precipitated itself thereunto.
In a bleak, urban desert, I saw it again that selfsame day, drinking the cup of humiliation offered by a lowly button.”
― Raymond Queneau, quote from Exercises in Style

About the author

Popular quotes

“What did he want, anyways?” She was in no mood to start this old argument again. Daniel’s eyes traveled up and down her body in a way that made her shift weight from one foot to the other.   “You.” His eyes burned holes right through her. “Oh.” She had already guessed as much. “So, you explained that I’m not available?” Daniel’s face actually lightened, and his lips curved in a grin. “He made me an offer for you that I had a hard time refusing.” “He what?” She stared at him in stunned disbelief.  “So, how much am I worth?” she asked angrily. “He offered three ponies, two buffalo robes, and various other pelts,” Daniel answered casually. “I told him I wouldn’t take less than seven horses and six buffalo robes.”  ”I can’t believe you think you can just barter me away like that. I don’t belong to you. What if he meets your price?” She stated heatedly. Daniel’s grin widened. “He won’t. No woman is worth that much, and this was the only way to peacefully settle this situation.” He paused, and all humor left his face. His eyes turned even darker as he stared down at her. “Understand this: you will know when I consider you to belong to me.” With those words, he left Aimee standing in stunned silence to ponder his meaning.”
― Peggy L. Henderson, quote from Yellowstone Heart Song

“Her bare feet land with light thuds like rain on stones.”
― Victoria Schwab, quote from The Near Witch

“La vida es un largo peregrinar por el sendero de la perfección. Tratamos de alcanzar el final y no nos damos cuenta de que lo importante se encuentra en el recorrido. He conocido a muchos que se creen infelices por no haber cubierto al completo sus sueños. Su ambición les ha cegado tanto que ya no ven las bondades que el propio camino les ofrece.”
― Gonzalo Giner, quote from The Horse Healer

“this much, too: never again will we keep our hearts waiting.”
― Craig Lancaster, quote from The Fallow Season of Hugo Hunter

“Is that all souls are for? For when we die?"
"No. They're for living, too.”
― Laini Taylor, quote from Der verbotene Kuss

Interesting books

About BookQuoters

BookQuoters is a community of passionate readers who enjoy sharing the most meaningful, memorable and interesting quotes from great books. As the world communicates more and more via texts, memes and sound bytes, short but profound quotes from books have become more relevant and important. For some of us a quote becomes a mantra, a goal or a philosophy by which we live. For all of us, quotes are a great way to remember a book and to carry with us the author’s best ideas.

We thoughtfully gather quotes from our favorite books, both classic and current, and choose the ones that are most thought-provoking. Each quote represents a book that is interesting, well written and has potential to enhance the reader’s life. We also accept submissions from our visitors and will select the quotes we feel are most appealing to the BookQuoters community.

Founded in 2023, BookQuoters has quickly become a large and vibrant community of people who share an affinity for books. Books are seen by some as a throwback to a previous world; conversely, gleaning the main ideas of a book via a quote or a quick summary is typical of the Information Age but is a habit disdained by some diehard readers. We feel that we have the best of both worlds at BookQuoters; we read books cover-to-cover but offer you some of the highlights. We hope you’ll join us.