“به شکل عجیب و غریبی با وجود تمام تجارب تلخی که با همنوعان خود پشت سر گذاشتهام، آنها را دوست دارم. منظورم انسانها هستند.”
“یک وسیلۀ درمان موقتی وجود دارد، آن اَلکُل است، و یک وسیلۀ درمان قطعی و همیشگی میتواند وجود داشته باشد، و آن ماری است. ماری مرا ترک کرده است. دلقکی که به مِیخوارگی بیُفتد زودتر از یک شیروانیساز مست سقوط میکند.”
“I am a clown...and I collect moments.”
“An artist is like a woman who can do nothing but love, and who succumbs to every stray male jackass.”
“بی خداها حوصله ام را سر می برند، چون فقط درباره خدا حرف می زنند!”
“چيزي نمانده بود كه بار ديگر به پيرمرد گوش سنگين در مدرسه ي لئو تلفن بزنم و با او درباره ي نياز جسمي به گفتگو بپردازم.از تماس گرفتن با كساني كه مي شناختم هراس داشتم چون فكر ميكردم كه مردم غريبه احتمالا منظور مرا بهتر مي فهمند.”
“هرگز نباید سعی در تکرار لحظات داشت، باید آنها را همانگونه که یک بار اتفاق افتادهاند، فقط تنها به خاطر آورد.”
“بعضی کورها، با این که واقعا کور هستند، ولی نقش یک نابینا را بازی می کنند.”
“Ich bin ein Clown und sammle Augenblicke.”
“انسان نه قادر به تکرار لحظات است و نه قادر به بیان آن هاست”
“دیگران علیرغم واقع گرا بودنشان، به ابلهی عروسم های خیمه شب بازی می مانند که هزاران بار دست هایشان را به گردنشان می رسانند، اما قادر به کشف نخ هایی که به وسیله آن ها آویزان شده اند نیستند”
“تو فاقد آن خصلتی هستی که انسان را تبدیل به یک مرد می کند و آن همانا تحمل کردن و درک شرایط است.”
“وقتی توی حمام , در گنجه کوچک سفید دیواری را باز کردم , دیگر دیر شده بود. باید فکرش را قبلا میکردم چه چیزهای احساساتی مرگ آوری توی آن است. لوله ها و قوطی ها و شیشه ها و ماتیک های ماری ؛ هیچ چیز از آنها دیگر توی گنجه نبود , و اینکه به طور آشکار هیچ چیز از آنها آنجا نبود , همانقدر ناراحت کننده بود که من یک لوله یا یک قوطی از او می یافتم.”
“One thing is certain, anyone who collects art is not an artist.”
“وقتي به اين مسئله فكر مي كنم كه بعضي از دلقك ها سي سال تمام نمايش هايي يكسان را اجرا مي كنند، حيرت زده مي شوم. چنين كاري براي من مانند اين است كه به خوردن يك كيسه آرد با يك قاشق محكوم شده باشم. اگر كاري را كه انجام مي دهم لذت بخش نباشد، مريض مي شوم، و حالتي بيمارگونه پيدا مي كنم”
“Atheisten langweilen mich, weil sie immer nur von Gott sprechen.”
“Мария тоже слегка побледнела, но ей импонируют интеллектуалы - от этого я так и не смог ее отучить; интеллект Кинкеля импонировал также будущей госпоже Фредебейль: словесную обработку, которой ее подвергли, она сопровождала вздохами, на мой взгляд почти неприличными. Поистине, на бедняжку обрушился целый интеллектуальный смерч, в ход было пущено все - от отцов церкви до Брехта, и, когда я, отдышавшись немного, пришел с балкона, они впали в состояние полной прострации и пили крюшон... и все это только потому, что бедная простушка похвалила "неплохие рассказики" Бенна.
Сейчас у нее уже двое детей от Фредебейля, хотя ей еще нет двадцати двух; телефонные звонки все еще раздавались в их квартире, и я представил себе, что в эту минуту она возится с молочными бутылочками, детскими присыпками, пеленками и вазелином, донельзя беспомощная и сконфуженная, и еще я подумал о ворохе грязного детского белья и о груде жирной немытой посуды на кухне. Однажды, когда они доконали меня своими разговорами, я вызвался помочь ей по хозяйству - подсушивать хлеб, делать бутерброды и варить кофе; исполнять такую работу мне куда менее противно, чем участвовать в беседах определенного свойства.”
“Olvidé mencionar que soy sensible no sólo a la melancolía y a la jaqueca, sino que poseo, además, otro don casi místico: puedo percibir olores por teléfono (Bóll, Heinrich. Opiniones de un payaso, trad. Lucas Casas. México: Seix Barral, 2005 p. 14).”
“For the outsider--and everyone in this world is an outsider in relation to everyone else--something always seems worse or better than it does for the one directly concerned, whether that something is good luck or bad luck, an unhappy love affair or an 'artistic decline'.”
“برای اولین بار در زندگیم می دیدم که عادی بودن یعنی چه: مجبور بودن به انجام کارهایی که میل انسان در آن نقشی ندارد”
“- ამოიგდეთ თავიდან ეგ სისულელეები, შნირ, რა დაგემართათ ასეთი?
- კათოლიკეები ნერვებს მიშლიან, - ვუპასუხე მე, - სინდის-ნამუსი არ გააჩნიათ.
- პროტესტანტები? - მკითხა მან სიცილით.
- საკუთარ სინდის-ნამუსზე იმდენს მიედ-მოედებიან, დაგაოსებენ.
- ათეისტები? - იგი ისევ იცინოდა.
- ათეისტები მოსაწყენი ხალხია, მუდამ ღმერთზე ლაპარაკობენ.
- თქვენ, თქვენ ვიღა ხართ, შნირ?
- მე კლოუნი გახლავართ....”
“I cattolici mi rendono nervoso perché sono sleali. E i protestanti? domandò ridendo, quelli mi fanno star male con quel loro pasticciare intorno alla coscienza. E gli atei? rideva ancora. Quelli mi annoiano perché parlano sempre di Dio. E lei che cos'è, in conclusione? Io sono un clown.”
“Сега лежах съвсем изоставен в тази глупава ръждивочервеникава вана, стените на банята бяха облицовани с черни плочки, но ваната, сапуниерката, кранът на душа и дъската на тоалетната чиния бяха ръждивочервени. Липсваше ми гласът на Мари. Докато мислех за нея, изпитах чувството, че тя не може да чете на Цюпфнер дори и библията, без да се чувства предателка и развратница. Тя трябваше да си спомни за хотела в Дюселдорф, където ми беше чела за Соломон и Савската царица, докато заспах преуморен във ваната. Зелените килими в хотелската стая, тъмните коси на Мари, гласът ѝ, после тя ми донесе запалена цигара и аз я целунах.
Лежах покрит до шия със сапунени пяна и мислех за Мари. Тя не можеше да върши нищо с него или при него, без да си спомня за мене. В негово присъствие не можеше да завърти дори капачето на пастата за зъби. Колко често ние двамата бяхме закусвали заедно, бедно или разкошно, набързо или спокойно, прекалено рано призори или късно сутринта, с много мармалад или без никакъв мармалад. Самата представа, че тя закусваше с Цюпфнер всяка сутрин по едно и също време, а след това той тръгваше с колата си за своята католическа канцелария, ме докара почти до молитвено настроение. Молех се никога да не се стига до закуска с Цюпфнер.”
“Ciò di cui un clown ha bisogno è tregua, la finzione di ciò che gli altri chiamano tempo libero. Ma questi altri non capiscono che la finzione del tempo libero per un clown consiste appunto nel dimenticare il suo lavoro, e non lo capiscono proprio perché loro si occupano della cosiddetta arte proprio durante il loro tempo libero.”
“Alguien que lo mire desde fuera -todo el mundo es mirado desde fuera por los demás- siente siempre una cosa mejor o peor que aquel que conoce el asunto, trátese de felicidad o de desgracia, penas de amor o "decadencia artística".”
“نمی دانید که اراده ای آهنین و عزمی استوار در اعتقاد به چیزی، چقدر به انسان کمک می کند”
“Există un cuvânt minunat:nimic.Nu te gândi la nimic.Gândește-te doar la clovnul care plânge în cadă,și căruia papucii îi șiroiesc a cafea.”
“С Мари бях говорил вече и за това как ще обличаме децата си, тя беше за „елегантни светли шлиферчета“, а аз за анораци, защото си представях, че едно дете с елегантно светло шлиферче не може да играе в някаква локва, докато един анорак би бил подходящ за игра в локвите.”
“To cling to the past is hypocrisy, because no one knows those moments.”
“The world was full of dangers now that she was pregnant: mercury in tuna, hot tubs, beer, secondhand smoke, over-the-counter medicine. Not to mention crazy baby-abducting fairy kings.”
“After all, if I started confiding my innermost problems to someone, I'd have to do something about them. And I'm not ready for that yet.”
“Noël est un mensonge qui réunit les familles autour d'un arbre mort recouvert de lumières, un mensonge tissé de conversations insipides, enfoui sous des kilos de crème au beurre, un mensonge auquel personne ne croit.”
“Премина един трамвай, сигурно беше първият, излязъл от депото, най-обикновен трамвай, като всички останали, избелял и стар – този трамвай може да ме е виждал как тичам, а след мен Кимет, когато изтичахме като пощръклели откъм площад „Диамант“. Нещо застана на гърлото ми, като зърно нахут, забило се в мъжеца. Зави ми се свят, затворих очи и вятърът, кой то направи трамваят, ме тласна напред, сякаш животът ми си отиваше. И при първата си крачка още виждах трамвая как преминава с голяма скорост и пуска червени и сини искри между колелата и релсите. Сякаш вървях в празно пространство , очите ми не виждаха, всеки миг си мислех, че ще потъна, пресякох, стиснала здраво ножа, без да виждам сини светлини. На отсрещната страна се обърнах и погледнах с очите си и душата си и не можех да повярвам, че е станало невъзможното. Бях пресякла. Вървях по предишния си живот, докато стигнах до стената на къщата, под покрития балкон…”
“You know when you're floating on your back in the lake, the water rises and falls against your ears? So that for half a second you can hear everything around you and then for the other half a second everything's muted? It almost feels like your suspended between two worlds.”
BookQuoters is a community of passionate readers who enjoy sharing the most meaningful, memorable and interesting quotes from great books. As the world communicates more and more via texts, memes and sound bytes, short but profound quotes from books have become more relevant and important. For some of us a quote becomes a mantra, a goal or a philosophy by which we live. For all of us, quotes are a great way to remember a book and to carry with us the author’s best ideas.
We thoughtfully gather quotes from our favorite books, both classic and current, and choose the ones that are most thought-provoking. Each quote represents a book that is interesting, well written and has potential to enhance the reader’s life. We also accept submissions from our visitors and will select the quotes we feel are most appealing to the BookQuoters community.
Founded in 2023, BookQuoters has quickly become a large and vibrant community of people who share an affinity for books. Books are seen by some as a throwback to a previous world; conversely, gleaning the main ideas of a book via a quote or a quick summary is typical of the Information Age but is a habit disdained by some diehard readers. We feel that we have the best of both worlds at BookQuoters; we read books cover-to-cover but offer you some of the highlights. We hope you’ll join us.