Quotes from Shadows in Paradise

“- Смятате, че не си подхождаме? Правилно. Ала хората, които са родени един за друг, по-лесно могат да се разделят. Също като тенджерата и похлупака, направени по мярка - те се отделят без трудност. Но ако капакът не отговаря на тенджерата и трябва да се набие с чук в нея, то при опит да ги отделиш - много лесно нещо може да се счупи.”
― Erich Maria Remarque, quote from Shadows in Paradise

“Не бива да мъкнем спомените си със себе си. Те са тежък багаж, ако не си толкова стар и те не са единственото нещо, което ти остава. Не живей със спомените, а ги дръж далеч от себе си, за да не те удушат като лиани в някой девствен лес.”
― Erich Maria Remarque, quote from Shadows in Paradise

“Човек изобщо не се променя. Въпреки хилядите клетви, които си даваме. Понякога, когато нямаме почва под краката си, сме готови да го сторим. Но щом отново си поемем дъх, забравяме всичко...Какво е това всъщност героизъм или идиотизъм?”
― Erich Maria Remarque, quote from Shadows in Paradise

“- Нима всеки от нас не е малко смахнат?
Той се усмихна.
- Зависи до каква степен сдържаме чувствата си. Сдържаните хора са изложени на най-голяма опасност.Онези, които излизват всичко са почти неуязвими.”
― Erich Maria Remarque, quote from Shadows in Paradise

“Как мало мы можем сказать о женщинах, когда счастливы, не правда ли? И как много, когда несчастны.”
― Erich Maria Remarque, quote from Shadows in Paradise

“Странно бе, че с течение на времето започнах все по-често да си спомням за Наташа. В мислите ми нямаше нито съжаление, нито разкаяние, ала едва в този миг осъзнах какво е представлявала тя за мен. Тогава не го бях осъзнавал, но сега, когато всичко се отрече от мен, или се сля с поток от огорчения, рухнали илюзии и лутания, ми ставаше все по-ясно каква роля бе изиграла тя в моя живот. Като че ли от златоносната руда бе изтръгнат чистия метал. Тези мисли не ми помогнаха да преодолея разочарованието, ала за това пък запонах да да виждам нещата по-отчетливо и да се дистанцирам от тях. Колкото повее онова време се отдалечаваше от мен, толкова по-силно ставаше убеждението ми, че Наташа е била най-важното явление в моя живот, а аз не съм знаел това...Понякога си мисля,че можех да остана в Америка, ако знаех какво ме очаква в Европа. Но това бяха мисли, които идваха и отлитаха като вятъра, те не пораждаха нито сълзи, нито отчаяние - знаех, че едното бе невъзможно без другото, живота ми в Америка нмаше да бъде същия. Връщане назад няма, нищо не стои на едно място - нито ти, нито другия до теб. Онова, което остана, бяха редките вечери, изпълнени с тъга, тъгата на всеки човек, осъзнаващ, че всичко е преходно, а той е единственото живо същество, което го знае, както знае и друго - че това е неговата утеха, макар и да не разбира защо.”
― Erich Maria Remarque, quote from Shadows in Paradise

“После отново чух гласа на оня ухаещ на парфюм веселяк, който ми обясняваше, че не сега, а след време, когато ще го моля коленопреклонно, ще ме изгори жив, и ми разказваше какво ще стане с очите ми.”
― Erich Maria Remarque, quote from Shadows in Paradise

“-Все още обичаш да философстваш,а?
- Не мога да отвикна. Това ме успокоява....
- Дава ти усещане за евтино превъзходство, това е всичко.
- Превъзходството не може да бъде евтино.”
― Erich Maria Remarque, quote from Shadows in Paradise

“Примитивните хора, които са в състояние само да мразят или само да обичат, са за завиждане.”
― Erich Maria Remarque, quote from Shadows in Paradise

“За изкуството не може да се пише. То може само да се чувстува.”
― Erich Maria Remarque, quote from Shadows in Paradise

“-Ты много выпил? - спросила Наташа.
-Ни капли. Ничего я не пил, кроме кофе и грусти.”
― Erich Maria Remarque, quote from Shadows in Paradise

“Тя отпъди с усилие птиците.
- Къш, Патирк! Къш, Емили! Ето, вече ме изцапаха!
- Хубаво е когато можем да назовем причината за нещасието си по име, нали? -забелязах аз. - Тогава всичко е много по-просто.
Запътих се към своя форд, ала внезапно спрях. Какво казах? За секунда ми се стори, че някой ме прободе отзад. Извърнах се.
- Не е толкова страшно. - чух гласа на Кармен от градината. - Петното може да се изчисти.”
― Erich Maria Remarque, quote from Shadows in Paradise

“Погледнах през прозореца - покрай мен бягаше чуждата тъма. След това впих очи в мъждиво осветления влак, в който като призрачни прилепи пърхаха наоколо чужди вече представи - един силует; една обронена глава, малко топлина, едно рамо - езиче на пламък от един друг, безименен свят, което приличаше на волтова дъга, на мост, издигнат над бездната. Но този мост не бе в състояние да преведе човек отвъд безграничното отчуждение и безнадеждната самота - не безобидна и сантиментална, а абсолютната безчовечна самота, в която човек е първата, последната и най-самотна искрица живот”
― Erich Maria Remarque, quote from Shadows in Paradise

“Защото красотата е преходна. Старостта подхожда на малцина. За нея явно е необходимо нешо повече от красота”
― Erich Maria Remarque, quote from Shadows in Paradise

“Необходимо ли е винаги да критикувате?...Не можете ли да се отпуснете? Или се боите?”
― Erich Maria Remarque, quote from Shadows in Paradise

“Запомни едно - само безнадеждния кретен се стреми да докаже на жените, че е прав и да разсъждава логично в отношенията си с тях.”
― Erich Maria Remarque, quote from Shadows in Paradise

“- Разкажете ми за Холивуд - помоли госпожа Фрисилендер.
- Там човек се чувства така, сякаш на главата му са надянали прозрачна найлонова торба - казах аз. - Виждаш всичко, не разбираш нищо, не вярваш на нищо, чуваш само приглушени шумове, живееш като в безвъздушно пространство и се събуждаш остарял.”
― Erich Maria Remarque, quote from Shadows in Paradise

“Колко малко можем да кажем за жените, когато сме щастливи, нали? И колко много, когато не е тъй?”
― Erich Maria Remarque, quote from Shadows in Paradise

“Бети се замисли за миг. След това ми направи знак да се приближа. Аз пристъпих неохотно, защото от нея се носеше мирис на ментови таблетки и смърт.”
― Erich Maria Remarque, quote from Shadows in Paradise

“Всегда надо жить так, как будто прощаешься навеки", подумал я.”
― Erich Maria Remarque, quote from Shadows in Paradise

“Čovek gubi hrabrost. Veruje da se može navići na razočaranja. To nije tačno. Ona svaki put sve više bole tako da se čovek uplaši. To je kao da se svaki put više opeče. I svaki put sporije zarasta. Ne želim da se još koji put opečem.”
― Erich Maria Remarque, quote from Shadows in Paradise

“-Kartais žmogus netenki drąsos, - tarė Nataša. - O kitais kartais pamanai, kad prie nusivylimų galima priprasti. Bet taip nėra. Kiekvieną kartą jie vis labiau skaudina. Jie taip skaudina, kad žmogų pagauna baimė. Atrodo, kad kiekvieną kartą atsiranda vis didesni nudegimai. Ir kiekvieną kartą jie vis lėčiau gyja.”
― Erich Maria Remarque, quote from Shadows in Paradise

“But I also knew that there was no going back. One can never go back; nothing and no one is ever the same. All that remained was an occasional evening of sadness, the sadness that we all feel because everything passes and because man is the only animal who knows it.”
― Erich Maria Remarque, quote from Shadows in Paradise

“-...Заповедта винаги е безкръвна. С това започва всичко. Този, който седи зад бюрото, не е длъжен да вземе брадвата в ръце...А хора, изпълняващи заповеди, винаги се намират...
- Даже и кървави?
- Особено кървави, защото заповедта освобождава от отговорност. Тъй че човек може да даде воля на своите инстинкти.”
― Erich Maria Remarque, quote from Shadows in Paradise

“Главното е да започнеш отначало, където и да попаднеш. А не да чакаш. Накои - той махна с ръка - чакат. Какво? Да се върне времето назад заради тях? Бедните!”
― Erich Maria Remarque, quote from Shadows in Paradise

“НО важно е не началото, а шансовете.”
― Erich Maria Remarque, quote from Shadows in Paradise

“Ню Йорк трябва да се наблюдава отгоре, помислих си аз, а не отдолу, с вдигнати към небостъргачите глави.”
― Erich Maria Remarque, quote from Shadows in Paradise

“Чест съм откривал у рускините това възхитително умение да стигат до неопровержими умозоключения, изхождайки от погрешни предпоставки, а после да предявяват претенции към другите. Много очарователно, много женствено и много опасно.”
― Erich Maria Remarque, quote from Shadows in Paradise

“да, мили мой, не можеш да се любиш с ръкавици.”
― Erich Maria Remarque, quote from Shadows in Paradise

“- Можем да постъпим и по-просто - каза Кан - Да сключим договор. Вие ще разстреляте първия в списъка, а аз всички останали. Съгласен ли сте?....Искам да кажа,че вие ще разстреляте първия собственоръчно. И няма да се криете зад гърба на някакъв си комитет.”
― Erich Maria Remarque, quote from Shadows in Paradise

About the author

Popular quotes

“Abruptly, she said, "I wonder what she did to so alienate our father that he disinherited her. Do you
know?"
"Supposedly… she ran off with Glen Sabella. He was a mechanic, and he was married. Gossip had it
that your father was furious, especially since—"
"Since both his wife and his other daughter had also run off without a word.”
― Kay Hooper, quote from Whisper of Evil

“Her name is Feather. Feather is apparently very famous for choreographing several hit Broadway shows. She also must be pretty hard up for cash if she’d agree to choreograph a snoozer like Braid! But whatever.”
― Meg Cabot, quote from Party Princess

“I quickly realized that friendships without tomorrows, and the little anguishes of parting, were part of the pleasures of traveling. I resolutely avoided bores, saw only those who amused me. We spent afternoons taking long walks, nights drinking and talking, and then we would leave each other, never to meet again, and there were no regrets. How simple life was. No regrets, no obligations, my acts and gestures counted for nothing, no one asked my advice, and I knew no other rule but my whims.”
― Simone de Beauvoir, quote from The Mandarins

“As you learn anything, in fact, your brain is constantly checking current experience against stored templates—essentially memory—of previous, similar situations and sensations, asking “Is this new?” and “Is this something I need to attend to?”
― Bruce D. Perry, quote from The Boy Who Was Raised as a Dog: And Other Stories from a Child Psychiatrist's Notebook

“At least they’re someplace they can defend. Don’t worry, Kat—Sylvan will protect her.” “Lock is right.” Deep patted her legs in what he probably thought was a soothing way. But his hand happened to land on her bare skin and Lock was already touching her bare shoulder. “Ah!” Kat jumped as the strange connection she felt when she had skin to skin contact with both of them at once suddenly sizzled to life. Great, now I not only have the mother of all headaches, I’m horny too. How is that even possible? God, I so don’t need this right now. “What’s wrong?” Deep asked at the same time Lock said, “Are you all right, my lady?” “Fine, just fine.” Kat scrambled up and off the couch and this time they let her. “I just…I need to get out of here.” “And go where?” Lock asked reasonably. “It’s very late now. Do you have anyplace to sleep?” “No, but I can find a place.” Kat was already headed for the door. “Wait.” Deep was suddenly in front of her and she wondered how such a large male could move so fast. “Don’t go.” His voice was harsh but his black eyes were almost pleading. “Not…not after what we shared. Stay with my brother and me tonight.” Kat’s heart was suddenly in her throat. The need in his dark face was intense—overwhelming and so palpable she could almost feel it. Her heart started pounding triple time and she didn’t know what to say. “I’m sorry, I can’t. Can’t stay,” she whispered, trying desperately to think of an excuse. “I…somebody has to tell Olivia what’s going on. I mean, if she and Baird ever finish… uh, ever finish,” she ended lamely. “Kat…” Lock came up to her, standing shoulder to shoulder with his brother. “I can sense your unease, it rolls within you like a wave about to break. But—” Kat rounded on him. “Wait a minute—what do you mean you can sense my unease?” “I can feel it. Here.” Lock tapped his broad chest. “The same way I sense my brother’s emotions.” “As can I,” Deep rumbled. “But…but”
― Evangeline Anderson, quote from Hunted

Interesting books

About BookQuoters

BookQuoters is a community of passionate readers who enjoy sharing the most meaningful, memorable and interesting quotes from great books. As the world communicates more and more via texts, memes and sound bytes, short but profound quotes from books have become more relevant and important. For some of us a quote becomes a mantra, a goal or a philosophy by which we live. For all of us, quotes are a great way to remember a book and to carry with us the author’s best ideas.

We thoughtfully gather quotes from our favorite books, both classic and current, and choose the ones that are most thought-provoking. Each quote represents a book that is interesting, well written and has potential to enhance the reader’s life. We also accept submissions from our visitors and will select the quotes we feel are most appealing to the BookQuoters community.

Founded in 2023, BookQuoters has quickly become a large and vibrant community of people who share an affinity for books. Books are seen by some as a throwback to a previous world; conversely, gleaning the main ideas of a book via a quote or a quick summary is typical of the Information Age but is a habit disdained by some diehard readers. We feel that we have the best of both worlds at BookQuoters; we read books cover-to-cover but offer you some of the highlights. We hope you’ll join us.