“Does pain go away and leave no trace, then?’
‘You sometimes even feel sentimental for it.”
“Now, even more than the evening before, he could think of no one with whom to compare her. She had become absolute, beyond comparison. She had become decision and fate.”
“You've always been fond of understanding people too well."
"They should arrange not to be understood quite so easily.”
“In a gourd that had been handed down for three centuries, a flower that would fade in a morning.”
“Your mother was such a gentle person. I always feel when I see someone like her that I'm watching the last flowers fall. This is no world for gentle people.”
“Cocorii albi de pe baticul tinerei Inamura zburară în amurgul care-i mai zăbovea sub pleoape.”
“He could not call up the faces of his own mother and father, who had died three or four years before. He would look at a picture, and there they would be. Perhaps people were progressively harder to paint in the mind as they near one, loved by one. Perhaps clear memories came easily in proportion as they were ugly.”
“Anyway, it’s hardly a problem worth worrying about.”
“– Понимаете, Кикудзисан, человек не может быть благоразумным и мудрым, если в нем слишком сильно мужское или женское начало.
– Да? Значит, мудрость среднего пола?
– Иронизируете? Ну, ну… Однако, когда превращаешься в существо среднего пола, начинаешь насквозь видеть и мужчин и женщин.”
“Father's life was only a very small part of the life of a tea bowl.”
“Гріх ніколи не змиєш, а горе минає.”
“- Яка краса... - промовив Кікудзі ніби сам до себе. - Батько возився з чашками, хоч таке заняття і не в його вдачі... Мабуть, хотів заглушити цим докори сумління...
- Докори сумління?..
- Бо дивишся на чашку і забуваєш, що і її колишнього власника могли бути гріхи... А батько прожив лише часточку того, що випало на долю цієї чашки.”
“Una de las muchachas era hermosa. Llevaba un bulto envuelto en un pañuelo con un diseño blanco de mil grullas sobre un fondo rosado de crespón”
“Нейната алена фукуса не изглеждаше крещяща за обреда и дори подсилваше чувството за пролетна свежест. Сякаш алено цвете цъфтеше в ръцете на момичето. Още малко и като че ли около нея ще закръжат хиляди малки бели жерави.”
“А паметта продължаваше да живее. Той виждаше сега не госпожа Оота, а залеза, който видя от прозореца на вагона, вече на път за в къщи, след нощта в камакурския хотел. Зад стъклото изплува очарователното очертание на храма Хоммон-дзи в Икегами. Слънцето — червено и кръгло като топка, бавно се спускаше от клон на клон. Короните бяха съвсем черни и релефно се очертаваха на фона на заревото. Провиращите се между клоните лъчи на залязващото слънце заслепяваха очите на Кикудзи и той ги затвори. И тогава у него се появи усещането, че хилядата бели жерави, изпърхали от розовата фурашики на Юкико и прелетели през багровочервения залез, влетяха под неговите плътно затворени клепачи.”
“Инамура-сан дори не подозираше, че Тикако иска да я покаже на Кикудзи. Съвсем спокойно тя му приготви чая и без всякакво смущение подаде чашката на Кикудзи. След като отпи от нея, той започна да й се любува. Това беше черна чашка. От едната й страна имаше ивица бяла глазура, върху която с черно бе нарисувано стръкче от папрат.
— Би трябвало да я помните — каза Тикако.
— Да, да — замислено отговори Кикудзи и отпусна ръката, в която държеше чашката.
— Това стръкче папрат създава усещането за планинска местност. Чашката е подходяща за чайна церемония в началото на пролетта и баща ви обичаше да пие от нея през същия сезон. Въпреки че вече е малко късно за нея, предлагам ви я, защото си помислих, че ще ви бъде приятно да я подържите в ръце.
— Баща ми твърде кратко време е притежавал тази чашка. Тя си има своя история и ако не се лъжа, тя е преминала дълъг път — от майстора Рикю, епоха Момояма, за да стигне до нас. В продължение на няколко столетия тя е била съхранявана от много ценители на чайната церемония и е била предавана следващите поколения. Така че тук баща ми стои по-настрана — каза Кикудзи, стараейки се да забрави съдбите, които се преплитаха около тази чашка.
От господин Оота чашката е станала собственост на вдовицата му, след това е била подарена на бащата на Кикудзи, който от своя страна я подарил на Тикако. И сега от четиримата, двамата мъже са починали, а двете жени присъствуват тук на чайната церемония. Само по себе си това вече е достатъчно съдбата на тази чашка да бъде считана за необикновена. А тук на чайната церемония колко много други момински ръце и устни са се докосвали до тъмната й повърхност.
— Аз също с удоволствие бих пила от тази чашка. По-рано пиех от друга — неочаквано за всички каза госпожа Оота.”
“Умрял е човек. Останалите живи или осъждат мъртвите, или страдат и се разкайват. И в единия, и в другия случай има нещо изкуствено, нещо лицемерно. А на мъртвите им е все едно. Тях не ги интересува нашият морал.”
“When his father asked why A wasn't apple or B wasn't bird or C wasn't cat, young Ambrose explained that things didn't always have to be the way you'd expect. Everybody does apples and birds and cats, he said, and it's boring to do what everybody else does.”
“I think of my own life, how it embraces a great quest to know every cog of nature--the names of oaks and ferns, the secret lives of birds, the taste of venison and Ogeechee lime, wax myrtle's smell and rattlesnake's, the contour of bobcat tracks, the number of barred owl cackles, the feel of Okefenokee Swamp water on my skin under a blistering sun.
I search for a vital knowledge of the land that my father could not teach me, as he was not taught, and guidance to know and honor it, as he was not guided, as if this will shield me from the errancies of the mind, or bring me back from that dark territory should I happen to wander there. I search as if there were peace to be found.”
“denn dann sei die Menschheit wie die Großen Alten geworden; frei und ungezähmt und jenseits von Gut und Böse, und jedes Gesetz und jede Moral sei zur Seite gefegt, und alle Menschen würden schreien und töten und sich in Lust ergehen.”
“We live in our tales of ourselves. . . and ignore as best we can the contradictions, and the lapses, and the abrasions of plot against our mortal souls. . .”
“Your mother never considered giving you up.
”
BookQuoters is a community of passionate readers who enjoy sharing the most meaningful, memorable and interesting quotes from great books. As the world communicates more and more via texts, memes and sound bytes, short but profound quotes from books have become more relevant and important. For some of us a quote becomes a mantra, a goal or a philosophy by which we live. For all of us, quotes are a great way to remember a book and to carry with us the author’s best ideas.
We thoughtfully gather quotes from our favorite books, both classic and current, and choose the ones that are most thought-provoking. Each quote represents a book that is interesting, well written and has potential to enhance the reader’s life. We also accept submissions from our visitors and will select the quotes we feel are most appealing to the BookQuoters community.
Founded in 2023, BookQuoters has quickly become a large and vibrant community of people who share an affinity for books. Books are seen by some as a throwback to a previous world; conversely, gleaning the main ideas of a book via a quote or a quick summary is typical of the Information Age but is a habit disdained by some diehard readers. We feel that we have the best of both worlds at BookQuoters; we read books cover-to-cover but offer you some of the highlights. We hope you’ll join us.