“We take pictures because we can't accept that everything passes, we can't accept that the repetition of a moment is an impossibility. We wage a monotonous war against our own impending deaths, against time that turns children into that other, lesser species: adults. We take pictures because we know we will forget. We will forget the week, the day, the hour. We will forget when we were happiest. We take pictures out of pride, a desire to have the best of ourselve preserved. We fear that we will die and others will not know we lived.”
― Michelle Richmond, quote from The Year of Fog
“...You find a way, somehow to get through the most horrible things, things you think would kill you. You find a way and you move through the days, one by one, in shock, in despair, but you move. The days pass, one after the other, and you go along with them - occasionally stunned, and not entirely relieved, to find that you are still alive.”
― Michelle Richmond, quote from The Year of Fog
“Some people have a gift for making you feel okay, just by the fact of their presence.”
― Michelle Richmond, quote from The Year of Fog
“I have a hunch that our obsession with photography arises from an unspoken pessimism; it is our nature to believe the good things will not last. . . But photos provide a false sense of security> like our flawed memory, they are guaranteed to fade. . . . We take photographs in order to remember, but it is in the nature of a photograph to forget (pg 157)”
― Michelle Richmond, quote from The Year of Fog
“As the years progress and we experience more and more, the mini-narratives that make up our lives are distorted, corrupted, so that every one of us is left with a false history, a self-created fiction about the live we have led. pg 163”
― Michelle Richmond, quote from The Year of Fog
“Tragedy, in its full and life-altering form, happened to other people.”
― Michelle Richmond, quote from The Year of Fog
“I had never really thought of children as people, just as mysterious and needy creatures on their way to something greater.”
― Michelle Richmond, quote from The Year of Fog
“56 percent of learned information is forgotten within an hour of being encoded. By the time one day has passed, another 10 percent is gone. A month after the information is learned, 80 percent of it has vanished. How”
― Michelle Richmond, quote from The Year of Fog
Michelle Richmond
Born place: Demopolis, Alabama, The United States
See more on GoodReads
“The university... has intimidated her so that she will always give the "right" answer instead of the Christian answer, regardless of what she really believes.”
― quote from So Much More
“Shakespeare: …the best way to peace is to have a still and quiet conscience. Or none at all, thought Gamache.”
― Louise Penny, quote from Bury Your Dead
“Перец се отпусна в голямо старо кресло, изпъна крака и се облегна. Е, какво стоите, каза той на книгите. Безделници! Затова ли са ви писали! Доложете, доложете как върви сеитбата, колко е засято. Колко е засято: разумно, добро, вечно? И как изглежда реколтата? И главното — как са кълновете? Мълчите… Ти там, как си? Да, да, двутомникът, ти! Колко хора са те чели? И колко са те разбрали? Обичам те, старче, ти си добър и честен приятел. Никога не си кряскал, не си се фукал, не си се удрял в гърдите. Добър и честен, И тези, които те четат, също стават добри и честни. Макар временно. Макар само за себе си… Но знаеш ли, има такова мнение, че за да се върви напред, добротата и честността не са задължителни. За тази цел трябват крака. И ботуши. Може даже немити крака и мръсни ботуши… Прогресът може да се окаже напълно безразличен към понятията доброта и честност, както е бил безразличен досега. За правилното функциониране на Управлението например не трябват ни честност, ни доброта. Приятно е, желателно е, но съвсем не е задължително. Като латинския за теляка. Като бицепсите за счетоводителя. Като уважението към жената за Домарошчинер… Но всичко зависи от това, как да се разбира прогресът. Можем да го разбираме като поява на знаменитите „но пък“: алкохолик, но пък отличен специалист; развратник, но пък отличен проповедник; крадец, какво ти, изпечен мошеник, но пък какъв администратор! Убиец, но пък колко дисциплиниран и предан… Прогресът може да се разбира и като превръщане на всички в добри и честни хора. И тогава ще доживеем до времето, когато ще се говори: специалист е, разбира се, знае, но е мръсен тип, трябва да се изхвърли…
Чуйте, книги, а знаете ли, че сте повече от хората? Ако изчезнат всички хора, вие бихте могли да населите земята и ще бъдете точно като човеците. Между вас има добри и честни, мъдри, многознайковци, също лекомислени, празни, скептици, луди, убийци, блудници, деца, унили проповедници, самодоволни глупаци и почти пресипнали гръмогласници с възпалени очи. И нямаше да е ясно за какъв дявол сте! И наистина, за какъв дявол сте вие? Много от вас дават знания, но защо са ни знания в гората? Към гората те нямат никакво отношение! Това е все едно бъдещият строител на слънчеви градове старателно да бъде обучаван по фортификация; тогаз него няма да го тегли изграждането на стадион или санаториум, тогаз от всичко негово ще се получава мрачен редут с ровове, ескарпи и контраескарпи. Това, което вие дадохте на хората, дошли в гората, не са знания, а предразсъдъци… Други от вас насаждат неверие и упадък на духа. И не защото са мрачни или жестоки, или пък предлагат да се изостави надеждата, а просто защото лъжат. Понякога лъжат лъчезарно, с бодри песни и безгрижно подсвиркване, понякога сълзливо, стенейки и оправдавайки се, но — лъжат! Кой знае защо такива книги никога не ги изгарят, никога не ги изземват от библиотеките; не е бивало още в историята на човечеството лъжата да бъде осъдена на клада. Макар дори случайно, без да си се ориентирал, или защото си повярвал. В гората те също са ненужни. Те никъде не са нужни. Сигурно затова са толкова много… Тоест не затова, а защото ги обичат. По-скъп ни е мракът на горчивите истини…”
― Arkady Strugatsky, quote from The Snail on the Slope
“The most important things in a friendship didn’t have to be said out loud. James”
― Elise Broach, quote from Masterpiece
“but a library is a gorgeous language that you will never speak fluently.”
― Elizabeth McCracken, quote from The Giant's House
Voyage on the Great...
The Earth Dwellers
Hyde
Stumbling on Happine...
The Book of Strange...
TerminalBookQuoters is a community of passionate readers who enjoy sharing the most meaningful, memorable and interesting quotes from great books. As the world communicates more and more via texts, memes and sound bytes, short but profound quotes from books have become more relevant and important. For some of us a quote becomes a mantra, a goal or a philosophy by which we live. For all of us, quotes are a great way to remember a book and to carry with us the author’s best ideas.
We thoughtfully gather quotes from our favorite books, both classic and current, and choose the ones that are most thought-provoking. Each quote represents a book that is interesting, well written and has potential to enhance the reader’s life. We also accept submissions from our visitors and will select the quotes we feel are most appealing to the BookQuoters community.
Founded in 2018, BookQuoters has quickly become a large and vibrant community of people who share an affinity for books. Books are seen by some as a throwback to a previous world; conversely, gleaning the main ideas of a book via a quote or a quick summary is typical of the Information Age but is a habit disdained by some diehard readers. We feel that we have the best of both worlds at BookQuoters; we read books cover-to-cover but offer you some of the highlights. We hope you’ll join us.
