Quotes from I Served the King of England

“He was a gentle and sensitive soul, and therefore had a short temper, which is why he went straight after everything with an ax...”
― Bohumil Hrabal, quote from I Served the King of England

“...гърдите ми се изпълниха с такава радост, че неочаквано и за мен самия запях, подхванах несмело, защото цял живот не бях пял, цял живот не ми беше дошло отвътре ни веднъж да запея, през всичките тези десетилетия и през ум не ми беше минавало , че може и да запея… […] сякаш с песента, абе каква ти песен, по-скоро крясъци някакви, за които си въобразявах, че са песен, нищо повече от воя на кучето, та сякаш с това пеене изсипвах от себе си кутийки и чекмеджета, пълни с пропаднали полици, ненужни писма и пощенски картички, че от устата ми се отвяват нанякъде късчета от скъсани стари плакати, […] късчета от всичко, настанило се в човека като цигарен дим и катран в дробовете на пушач.”
― Bohumil Hrabal, quote from I Served the King of England

“Snad to bylo i tím, co všechno jsem slyšel od pana profesora, který se překonával v nadávání, žádný kočí nedovedl tak nadávat ani koním, ani lidem tak, jako pan profesor francouzské literatury a estetiky..., a přitom nám vykládal o všem, co zajímalo i jej, vykládal každý večer, ještě jsem otvíral dveře, a on než usnul, než jsme usnuli, tak do poslední chvíle vykládal taky, co je estetika a co je etika a o filozofii a filozofech, vždycky o těch filozofech vykládal tak, Krista Pána nevyjímaje, že to je banda raubířů a syčáků a vrahounů a darebáků, že kdyby nebyli, bylo by lidstvu líp, ale lidstvo že je potomstvo zlé a blbé a zločinné, a tak snad ten profesor mě utvrdil v tom, že je třeba být sám, že večer jsou vidět hvězdy a v poledne jen hluboké studny...”
― Bohumil Hrabal, quote from I Served the King of England

“Та както си лежах гол и зяпах в тавана, а блондинката лежеше до мен и също гледаше тавана, внезапно скочих, грабнах божурите от вазата, окъсах венчелистчетата им и ги посипах върху корема на госпожицата, беше тъй прекрасно, та чак сам се изумих, а госпожицата се надигна и също се загледа в корема си, ала листенцата почнаха да падат и аз я побутнах нежно назад, нека си лежи, откачих от куката огледалото и го нагласих така, че госпожицата да може да се любува на корема си, колко е прекрасен, обсипан с прецъфтели листенца от божур, и викам, ще бъде прекрасно, всеки път като дойда, във вазата да има цветя, ей така ще ти украсявам коремчето, тя рече, че такова нещо още не й се било случвало, такава почит към нейната красота, и ми вика още, че се била влюбила в мен заради тези цветя, а аз казах, колко красиво ще е по Коледа, като накъсам елхови клонки и украся коремчето й с тях, а тя вика, че още по-прекрасно ще е, ако я украся с бял имел, а най-добре ще бъде, и то трябва да се уреди час по-скоро, на тавана над леглото да има огледало, за да се гледаме, както си лежим, и най-вече колко е красива тя, когато е гола с венец около рунтавелката й, венец, който ще се сменя според сезона и цветята, характерни за съответния месец, колко красиво ще е, като я украся с маргаритки и момини сълзи, или с хризантеми, димитровчета и с пъстри есенни листа… и станах аз и запрегръщах сам себе си, чувствах се толкова висок, като си тръгвах и дадох двеста крони, но тя ми ги върна, аз обаче ги сложих на масата и излязох, и имах чувството, че съм висок метър и осемдесет, подадох и на госпожа Райска сто крони през прозорчето, откъдето се бе надвесила и ме гледаше през очилата си… излязох навън в нощта, небето над тъмните улички бе осеяно със звезди, но аз виждах единствено всички ония омайничета, и кокичета, и иглики по целия корем на русокосата госпожица, вървях и с всяка крачка все повече се радвах на себе си, как може да ми хрумне тази идея, да я гарнирам като поднос с шунка със зеленчуци, да гарнирам така прекрасния женски корем с космато хълмче по средата, и тъй като знаех доста за цветята, продължавах да си мечтая и обличах голата златокоска с очиболец, венчелистчета от лалета и перуники, и си казвах, че има още много какво да се измисли, щото туй развлечение ще мие през цялата година, с пари може да се купи не само красива девойка, но с пари може да се купи и поезия.”
― Bohumil Hrabal, quote from I Served the King of England

“...да обича и това, че човек един ден почва да разговаря и сам със себе си, че си приказва с кончето, с кучето, с котката и козата, но все пак най му е драго, когато си говори сам на себе си, най-напред тихичко, все едно че си играе на кино, оставя спомените като кадри от миналото да текат пред очите му, по-късно обаче, както бях направил и аз, почва и да си общува със себе си, да се съветва със себе си, да се пита, да си отправя въпроси, да изслушва отговорите им и да се стреми да открие в самия себе си онова най-съкровеното, като прокурор да отправя към себе си обвинения и сам да се защитава, и така, радвайки се, в разговора със самия себе си да стигне до смисъла на живота, не до онова, което е било и се е случило отдавана, а до онова, което предстои, що за път е този, който съм изминал и който още трябва да извървя, и изобщо, имам ли още време пред себе си, за да стигна в мислите си до онова спокойствие, което предпазва човек от копнежа да избяга от самотата, да избяга от ония най-съществени въпроси, за които човек трябва да има и сила, и кураж да ги поставя…?”
― Bohumil Hrabal, quote from I Served the King of England

“…Шефът обаче никога не ми прости, че получих онзи орден и лентата през гърдите, и гледаше през мен, сякаш ме нямаше, въпреки че аз си докарвах такива пари, че с тях покривах вече целия под, всеки трети месец отнасях цял под, застлан със стотачки крони, в заложната банка, защото си бях наумил, че ще стана милионер, че ще бъда равен с всички, и че после ще наема или ще си купя малък хотел, малко къщенце някъде в Чешкия рай, че ще се оженя, ще си намеря богата булка и нейните и моите пари заедно ще ме направят уважаван мъж, като всички останали хотелиери, и че дори ако не ме признават като човек ще бъдат длъжни да ме признаят като милионер, собственик на хотел и имоти, че ще им е съдено да се съобразяват с мен…”
― Bohumil Hrabal, quote from I Served the King of England

“виждах останки от малки електроцентрали е миниатюрни турбини, електроцентралки, изработени от ръцете на работниците, които са секли гората, държави, които са живели тук и са били принудени да заминат… че е трябвало да заминат, че са изселени като ония богаташи, като ония, които движеха голямата политика, познати ми до болка, високомерни и безцеремонни, самодоволни и брутални, преливащи от гордост, която в крайна сметка ги съсипа, това разбирах, ала не разбирах защо е трябвало да си заминат и тези скромни работнически ръце, на чието място сега тук никой не работеше, мислех си, че е жалко за тези хора, които са имали единствено тежкия си труд в горите и малките нивички по склоновете, работници, които никога не са имали време да бъдат безочливи и горделиви, които сигурно са били хора покорни, защото на това ги е научил животът, в който сега аз надничах и срещу който бях тръгнал.”
― Bohumil Hrabal, quote from I Served the King of England

“…Бях прислуга, нещо като шут или джудже, каквито са имали кралиците, защото, като излизаха от водата, внимаваха да не би някой да ги види през облицованата с ламарина о града. Веднъж ги изненада някакъв пиян офицер от СС, разпищяха се и притискаха хавлиите си към корема, с лакти прикриваха гърдите си и тичаха към кабините, а когато аз им носех с таблата купички, спокойни си оставаха голи, разговаряха помежду си, подпираха се с една ръка о стойките, а с другата бавно бършеха окосмените си златни коремчета, с едни такива освободени, старателни движения, дълго си подсушаваха триъгълниците между краката, а сетни и задните полукълба, а аз си стоях там, все едно нищо, все едно бях помощна масичка, те поемаха купичките и си пиеха, а аз можех да шаря с поглед по тях както си искам, нищо в моето поведение не можеше да ги смути и да ги извади от спокойствието им…”
― Bohumil Hrabal, quote from I Served the King of England

“…и че тук се намира първата европейска станция за благородно човековъдство, че националсоциалистическата партия тук била постигнала за първи път кръстосване на благородна кръв на немски девойки с тази на пълнокръвни войници, както от Heerswaffe, така и от Eseswaffe, и всичко това на научна основа, тук всеки ден се осъществявало не само националсоциалистическо съвкупление, съвсем истинско, така, как то са го правели здравата древните германци, но главното било, че бъдещите родилки носели в утробата си новите хора на Европа, тук те щели да дойдат на бял свят и след година да се пръснат по Тирол, Бавария и Шварцвалд, или край моретата, за да може там в яслите детските градини да се продължи с възпитанието на новия човек, разбира се, вече без майките, а под надзора на новия тип училище.”
― Bohumil Hrabal, quote from I Served the King of England

“The closest one person can get to another is through silence.”
― Bohumil Hrabal, quote from I Served the King of England

“То и аз самият възприемах вече нещата по друг начин, бях започнал сам да се шегувам със себе си, за нищо вече не се нуждаех от никого. Присъствието на хора ми тежеше, чувствах, че накрая ще почна да си говоря сам със себе си, и че това ще бъде моят най-мил и най-приятен събеседник, този мой втори аз, мой насърчител и мой възпитател в самия мен, с когато вече все по-често и с все по-голямо удоволствие подхващах разговор. Вероятно това стана и под влияние на всичко чуто от професора, който надминаваше себе си в ругатните, ни един каруцар не можеше да се мери с него, така да ругае и коне, и хора, както ругаеше професорът по френска литература и естетика… като при това не спираше да ни разказва за всичко, което интересуваше и самия него, говореше през цялата вечер, още докато отворя вратата, та чак докато заспи, докато всички заспим, до последния миг разказваше що е то естетика, що е етика, за философите и философията.”
― Bohumil Hrabal, quote from I Served the King of England

“… Кучето ми бе успяло да се върне, бяха му простреляли дробовете, но донесе покупките, успях и да го погаля, успях да му дам и бучка захар за похвала и награда, но то не я взе, сложи глава в скута ми и така бавно гаснеше, зад мен скланяше над нас глава кончето, поемаше с ноздри миризмата на кучето, дойде и козата, и котката, която спеше заедно с кучето, но мен така и не остави да я погаля, въпреки че, така отдалече, тя май ме обичаше най-много, когато й говорех, лягаше по гръб, гънеше се и се извиваше, и отправяше към мен лапички и погледи, все едно че я милвах под гушката или по кожухчето й, но протегнех ли към нея ръка, всеки път силата на плахостта я изстрелваше далеч от досега на пръстите ми… дойде котката и се сгуши, както бе свикнала, в козината на овчарката, аз протегнах към нея длан, но тя се беше загледала в гаснещите очи на кучето, и аз я погалих, тя ме изгледа, давайки ми да разбера, че за нея това е отвратително и че го е преодоляла само заради смъртта на приятеля си, затова предпочете да затвори очи и да пъхне глава в козината на кучето, за да не гледа това, от което изпитваше ужас и за което инак копнееше.”
― Bohumil Hrabal, quote from I Served the King of England

“..седнах на земята и видях сам себе си, наобиколен от гълъби, които се галят в мен, за тях аз бях живителен бог, вглеждах се назад в живота си и виждах себе си сега, заобиколен от божи пратеници, гълъби и гълъбици, сякаш бях някакъв светец, сякаш бяха избраник на небесата, и докато другите ми се смееха, чувах смях, викове и подмятания, аз бях обдарен с гълъбово послание и вярвах, че невероятното отново е станало реалност, и че дори да имах десет милиона и три хотела, това галене и тези целуващи човчици на гълъби и гълъбици, те са ми изпратени от самите небеса, които навярно са харесали нещо в мен, всичко изглеждаше така, както го бях виждал на картините по олтарите и върху изобразяващите пътя на Христос към Голгота стенописи, покрай които се прибирахме в килиите си.Аз обаче нищо не виждах и нищо не чувах, исках само да бъда това, което никога не можах да стана, милионер, и въпреки че притежавах два милиона, многократен милионер станах едва сега, когато за първи път видях, че тези гълъбици са мои приятели, че са, като в някоя притча, послание, което тепърва ме очаква...”
― Bohumil Hrabal, quote from I Served the King of England

“Тук, на пражката гара, разбрах, че за тази половин година в хотел „Тихота“ съвсем се бях побъркал, кондукторите надуваха свирките, пътниците се качваха и заемаха местата си, кондукторите даваха с изсвирвания знак на началника движение, а аз тичах от един кондуктор при друг и подвиквах „Да, моля?“. А когато началникът изсвири, за да получи в отговор изсвирване, че всичко от страна на кондукторите е наред, че вече са затворили вратите и прочие, аз дотичах при него и учтиво изрекох: „Да, моля?“. И влакът отнасяше господин Валден, а аз крачех през пражките кръстовища и на два пъти ми се случи регулировчикът да изсвири така пронизително, че аз хуквах към него, оставях куфара в краката му и питах: „Да, моля?“.”
― Bohumil Hrabal, quote from I Served the King of England

“Koračao am, a nitko se nije pojavljivao,niti na putu, niti na prozorima, niti na balkonima, bilo je tiho, samo se u zraku čuo šum vjetra koji je mirisao i kojega se dalo jesti poput sladoleda, poput nevidljivog tucanog snijega, bezmalo se mogao jesti žličicom, imao sam dojam da, kada bih si uz njega uzeo pecivo ili komad kruha, da bih ga se mogao najesti skoro kao mlijeka.”
― Bohumil Hrabal, quote from I Served the King of England

About the author

Popular quotes

“Q/微744043126办理UT/York/UO/UWO/UA/SFU等大学毕业证成绩单教育部使馆认证永久可查,英华教育留学服务中心：实体公司，注册经营，行业标杆，精益求精！

一：毕业证、成绩单等全套材料，从防伪到印刷，水印底纹到钢印烫金，
二：真实使馆认证（留学人员回国证明），使馆存档
三：真实教育部认证，教育部存档，教育部留服网站永久可查
四：留信认证，留学生信息网站永久可查
联系人：Mark QQ:744043126 微信：744043126

一：回国证明的用途：
《留学回国人员证明》是留学人员在国内证明留学身份、联系工作、创办企业、落转户口、申请国内各类基金等必备的材料。留学人员持有此证明还可以享受购买国产汽车免税等多项优惠政策。
二：教育部认证的用途：
如果您计划在国内发展，那么办理国内教育部认证是必不可少的。事业性用人单位如银行，国企，公务员，在您应聘时都会需要您提供这个认证。其他私营、外企企业，无需提供！办理教育部认证所需资料众多且烦琐，所有材料您都必须提供原件，我们凭借丰富的经验，帮您快速整合材料，让您少走弯路。

特别关注：【业务选择办理准则】
一、工作未确定，回国需先给父母、亲戚朋友看下文凭的情况
办理一份就读学校的毕业证成绩单即可

二、回国进私企、外企、自己做生意的情况
这些单位是不查询毕业证真伪的，而且国内没有渠道去查询国外文凭的真假，也不需要提供真实教育部认证。鉴于此，办理一份毕业证成绩单即可

三、回国进国企、银行等事业性单位或者考公务员的情况
办理一份毕业证成绩单，递交材料到教育部，办理真实教育部认证

诚招代理：本公司诚聘当地合作代理人员，如果你有业余时间，有兴趣就请联系我们。
敬告：面对网上有些不良个人中介，真实教育部认证故意虚假报价，毕业证、成绩单却报价很高，挖坑骗留学学生做和原版差异很大的毕业证和成绩单，却不做认证，欺骗广大留学生，请多留心！办理时请电话联系，或者视频看下对方的办公环境，办理实力，选择实体公司，以防被骗！【加拿大毕业证书】McGill毕业证书【Q\微744043126】办理麦吉尔大学毕业证书McGill学位证书成绩单McGill University”
― John Grisham, quote from The Last Juror

“Edward Plantagenet is no man to hold cheaply. Far better to take him at his own inflated estimation!”
― Sharon Kay Penman, quote from Falls the Shadow

“You are What you do When it counts.”
― John Steakley, quote from Armor

“Wherever I am, whatever I'm doing, alive or dead, young or old, my heart will always be with yours. Every beat you feel against your fingertips..." His fingers tapped against my chest, once, twice. "... is me calling out to you. It's you returning the call. It's us talking, communicating, bonding, sharing, Living -- Kiersten, it's us living.”
― Rachel Van Dyken, quote from Ruin

“Languages have complicated family trees, you know—mixed marriages, stepchildren, even bastards. There are countless scandals in the history of languages, many murders, much incest.”
― Lauren Kate, quote from Teardrop

Interesting books

About BookQuoters

BookQuoters is a community of passionate readers who enjoy sharing the most meaningful, memorable and interesting quotes from great books. As the world communicates more and more via texts, memes and sound bytes, short but profound quotes from books have become more relevant and important. For some of us a quote becomes a mantra, a goal or a philosophy by which we live. For all of us, quotes are a great way to remember a book and to carry with us the author’s best ideas.

We thoughtfully gather quotes from our favorite books, both classic and current, and choose the ones that are most thought-provoking. Each quote represents a book that is interesting, well written and has potential to enhance the reader’s life. We also accept submissions from our visitors and will select the quotes we feel are most appealing to the BookQuoters community.

Founded in 2023, BookQuoters has quickly become a large and vibrant community of people who share an affinity for books. Books are seen by some as a throwback to a previous world; conversely, gleaning the main ideas of a book via a quote or a quick summary is typical of the Information Age but is a habit disdained by some diehard readers. We feel that we have the best of both worlds at BookQuoters; we read books cover-to-cover but offer you some of the highlights. We hope you’ll join us.