“We bear the consequences for what we have done to ourselves, and for the sin that rules this world. Jesus forgave the thief, but he didn't take him down off the cross.”
“True beauty is rare, and seldom recognized by the one who possesses it.”
“Stand firm in the Lord. Stand firm and let Him fight your battle. Do not try to fight alone.”
“Have faith have faith. When you have nothing else have faith.”
“Can you see air you breathe? Can you see the force that moves the tides or changes the seasons or sends the birds to a winter haven?" Her eyes welled. "Can Rome with all its knowledge be so foolish? Oh Marcus, you can't carve God in stone. You can't limit him to a temple. You can't imprison him on a mountaintop. Heaven is his throne; earth, his footstool. Everything you see is his. Empires will rise and empires will fall. Only God prevails.”
“Unless we have something worth dying for, Atretes, we've nothing worth living for.”
“I gave up what I can't keep for something I can never lose.”
“Why is it only in darkness that we remember what sustained us even in the light?”
“Though He slay me, yet will I trust Him.' Whatever happens is to His good purpose and for His glory. I am not afraid.”
“Calamity is a blessing when it brings one to God.
--- Hadassah”
“Rome tolerated every abominable practice, embraced every foul idea in the name of freedom and the rights of the common man. Citizens no longer carried on deviant behavior in private, but pridefully displayed it in public. It was those with moral values who could no longer freely walk in a public park without having to witness a revolting display.
What happened to the public censors who protected the majority of citizenry from moral decadence? Did freedom have to mean abolishing common decency? Did freedom mean anyone could do anything they wanted anytime they wanted, without consequences?”
“Julia looked back at Hadassah on the bloodstained sand. A great emptiness opened within her as she looked at the still form. Gone, too, was the salt that had kept her from completely corruption.”
“Rather than remain a sealed jar, she sought only to pour herself out to others. Everything she did mirrored her faith. It was as though every waking hour of the day she was devoted to pleasing her God by serving others. This God that she worshiped consumed her. It didn't ask for a brief visit to a temple, or a small votive offering of food or coin, or a few prayers every now and then. This God wanted all of her.”
“I gave up what I can't keep, for something I can never lose.”
“إن لم يكُن لدينا ما يستحقُّ أن نموتَ من أجله، يا أتريتِس، فليس لَدَينا ما يستحقُّ أن نعيشَ لأجله”
“لقد تخليت عما لا يمكنني أن أحتفظ به، في سبيل ما لا أقدر أن أخسره.”
“A beautiful face can mask great evil...”
“But I know Jesus arose. I feel his presence now, here, with me. I see the evidence of his Word everyday. From creation forth, the whole world is witness to God's plan revealed through his Son. From the beginning, he prepared us. In the passing of the seasons; in the way flowers spring forth, die, and drop seeds for life to begin again; in the sunset and sunrise. Jesus' sacrifice is reenacted every day of our lives if we but have the eyes to see.”
“How can we be witnesses of the one true God if we hold the truth as our own possession? God meant his truth for the world.”
“We're each single threads woven together in a tapestry God has created. Only he sees the full picture, but not even a sparrow falls without his knowing.”
“How can intemperate minds be free when they're slaves to their own passions?”
“Did freedom have to mean abolishing common decency?”
“Let us know, let us press on to know the Lord; his appearing is as sure as the dawn; he will come to us like the showers, like the spring rains that water the earth.”
“He knew that beauty faded quickly when embodied by selfishness,”
“God will give you courage when you need it.”
“But so often, things of great beauty are full of great corruption.”
“ليس في وسع البشر أن يتجنَّبوا المصير، حتى لو رأوه سَلَفاً”
“علينا أن نغتنم كل فرصة للتكلُّم بالحق والمُناداة بالسلام، ولا سيما الآن. بقى وقت قصيرٌ جداً لكثيرين جداً”
“Здравомислие:
Цял живот можеш да си повтаряш, че животът е логичен, животът е прозаичен, животът е разумен. Най-вече разумен. И струва ми се е именно такъв. Имал съм достатъчно време да мисля по този въпрос. Непрестанно се връщам към предсмъртното заключение на мисис Ъндерууд: „Така че, дори ако увеличим числото на променливите величини, самата аксиома остава непроменена“.
Наистина вярвам в това.
Мисля, следователно съществувам. Бръсна се, следователно имам брада. Жена ми и детето пострадаха тежко при автомобилна катастрофа — и затова се моля. Всичко това е логично, всичко е разумно. Живеем в най-добрия от всички възможни светове, от една страна ти пъхат „Кент“, от друга те преследват с „Будвайзер“, а легнеш ли пред телевизора и хоп — почва шоуто. Наслаждавай се на гладко смазания механизъм на Вселената. Логика и здрав разум. Истински — както се казва в рекламата за „Кока кола“.
Но както добре знаят „Уорнър брадърз“, Джон Д. МакДоналд и службата по почистване на канали в Лонг Айлънд, зад всяко щастливо лице на Джекил, се крие мрачният лик на мистър Хайд, от другата страна на огледалото. А той не е чувал нито за молитви, нито за логика, нито за Вселена. Погледни се отстрани в огледалото и ще видиш лицето си, преобърнато зловещо наопаки, лявото — дясно, дясното — ляво, едната половина — смахната, другата — разумна. Тази граница между светлината и мрака астрономите наричат терминатор.
Неразумната половина крещи, че Вселената има логиката на малко дете, облечено в карнавален каубойски костюм от празника на Вси светии, чийто черва са разпилени и примесени със стъпкани бонбони на няколко мили, по протежение на шосе №95. Това е логиката на напалма, параноята, на бомбата със закъснител, скътана в куфара на някой щастлив арабин, на зловещо дебнещия рак. Логика, която сама поглъща себе си. Която твърди, че животът е като завързана на прът маймуна, че животът се върти истерично и безсмислено като монета, хвърлена за да се види кой ще плати обяда.
Никой не поглежда към тази половина, освен ако не му се наложи и съвсем оправдано. Човек се сблъсква с нея като се качи на стоп и шофьорът, лъхащ на алкохол, започне да дрънка за това как го мами жена му, когато някой перко реши да изпостреля всички деца, яхнали велосипеди в Индиана, или пък когато собствената ти сестра рече: „Ще прескоча за минутка до магазина, батко.“ и миг по-късно научаваш, че са я сгазили на улицата. Откриваш тази половина, когато чуеш баща ти да казва, че е готов да сцепи носа на твоята родна майка.
Животът е като рулетка, но побеждава онзи, който твърди, че цялата игра е една голяма измама. Няма значение колко числа участват, принципът на тази малка, безупречно бяла топка остава непроменен. И не казвайте, че това е безумие. Това е съвсем логично и разумно.
Този чудат принцип не важи само навън. Той е в нас, във всеки миг, расте във вътрешния мрак като някаква гигантска вълшебна гъба. Наречете го „Чудовището в клетката“. Или „Обяд отнесен от вихъра“. Може и „Приспивните песни на смахнатите“. За мен, той е моят личен динозавър, огромен, лигав, тъп, препъващ се във вонящото блато на моето подсъзнание в търсене на дупка, където да се свре.
Но това съм аз, а исках да ви разкажа за тях — синеоките любимци на учителите, дето прескачат до магазина за мляко и се озовават във вихъра на някой въоръжен грабеж, при това в ролята на участници. Такива като мене са като зърно за вестникарската мелница. Хиляди репортери из всички кътчета на страната мечтаят да попаднат на дирите ми. В новините по телевизията ще ми отделят поне петдесет секунди, в „Тайм“ — най-малко две колонки. А ето ме, стоя пред вас и продължавам да твърдя, че съм напълно с всичкия си. Може някое от колелцата да се е поразтропало малко, но като цяло механизмът си трака нормално. Благодаря за вниманието.”
“I stop in front of Olivia and cup her face in my hands, kissing her sweetly on the mouth. She looks up at me with her liquid eyes and something in me melts away. I think to myself that I hope it wasn't something important. Something that I needed.”
“I'm a liar. And I can't stop thinking about boys.”
“they were all at the First Nome, in Egypt, for a weeklong training session on controlling cheese demons (yes, they’re a real thing; believe me, you don’t want to know),”
“One day you'll discover that the opinions of worthless people are worthless.”
BookQuoters is a community of passionate readers who enjoy sharing the most meaningful, memorable and interesting quotes from great books. As the world communicates more and more via texts, memes and sound bytes, short but profound quotes from books have become more relevant and important. For some of us a quote becomes a mantra, a goal or a philosophy by which we live. For all of us, quotes are a great way to remember a book and to carry with us the author’s best ideas.
We thoughtfully gather quotes from our favorite books, both classic and current, and choose the ones that are most thought-provoking. Each quote represents a book that is interesting, well written and has potential to enhance the reader’s life. We also accept submissions from our visitors and will select the quotes we feel are most appealing to the BookQuoters community.
Founded in 2023, BookQuoters has quickly become a large and vibrant community of people who share an affinity for books. Books are seen by some as a throwback to a previous world; conversely, gleaning the main ideas of a book via a quote or a quick summary is typical of the Information Age but is a habit disdained by some diehard readers. We feel that we have the best of both worlds at BookQuoters; we read books cover-to-cover but offer you some of the highlights. We hope you’ll join us.