Quotes from The Great Deluge: Hurricane Katrina, New Orleans, and the Mississippi Gulf Coast

“Unlike the Marines, who are given macho monikers like “jarheads,” the Coast Guard had long been denigrated in military circles as fey “puddle jumpers.” But just as 9/11 brought a newfound respect to firemen, Katrina did the same for the reputation of the Coast Guard. At the peak of rescue operations they had 62 aircraft, 30 cutters, and 111 small boats stepping up in rescue and recovery operations. They did it all one person at a time.”
― Douglas Brinkley, quote from The Great Deluge: Hurricane Katrina, New Orleans, and the Mississippi Gulf Coast

“Salt Lake City has a monument to the seagulls, which in 1848 swooped down from the sky to devour a swarm of locusts, thereby saving Utah crops. They were known affectionately as the “Mormon Air Force.” Someday New Orleans should likewise honor the dragonfly. With their large multifaceted eyes, two pairs of strong transparent wings, and outstretched bodies, dragonflies frighten most people. On Tuesday dragonflies blanketed New Orleans, hovering just inches above the smelly floodwater, eating every mosquito in sight.”
― Douglas Brinkley, quote from The Great Deluge: Hurricane Katrina, New Orleans, and the Mississippi Gulf Coast

“History will remember the Superdome debacle—caused by the dearth of evacuation buses—as “Nagin’s Folly,” mayoral incompetence of the first order.”
― Douglas Brinkley, quote from The Great Deluge: Hurricane Katrina, New Orleans, and the Mississippi Gulf Coast

“John McPhee’s 1989 book The Control of Nature, for”
― Douglas Brinkley, quote from The Great Deluge: Hurricane Katrina, New Orleans, and the Mississippi Gulf Coast

“A crooked peace officer is just a damned abomination,” McCarthy wrote. “That’s all you can say about it. He’s ten times worse than the criminal.”48”
― Douglas Brinkley, quote from The Great Deluge: Hurricane Katrina, New Orleans, and the Mississippi Gulf Coast

About the author

Popular quotes

“To be silent. In hopes of not offending, in hopes of being accepted.

But what happened to people who never spoke, never raised their voices? Kept everything inside?

Gamache knew what happened. Everything they swallowed, every word, thought, feeling rattled around inside, hollowing the person out. And into that chasm they stuffed their words, their rage.”
― Louise Penny, quote from Bury Your Dead

“Перец се отпусна в голямо старо кресло, изпъна крака и се облегна. Е, какво стоите, каза той на книгите. Безделници! Затова ли са ви писали! Доложете, доложете как върви сеитбата, колко е засято. Колко е засято: разумно, добро, вечно? И как изглежда реколтата? И главното — как са кълновете? Мълчите… Ти там, как си? Да, да, двутомникът, ти! Колко хора са те чели? И колко са те разбрали? Обичам те, старче, ти си добър и честен приятел. Никога не си кряскал, не си се фукал, не си се удрял в гърдите. Добър и честен, И тези, които те четат, също стават добри и честни. Макар временно. Макар само за себе си… Но знаеш ли, има такова мнение, че за да се върви напред, добротата и честността не са задължителни. За тази цел трябват крака. И ботуши. Може даже немити крака и мръсни ботуши… Прогресът може да се окаже напълно безразличен към понятията доброта и честност, както е бил безразличен досега. За правилното функциониране на Управлението например не трябват ни честност, ни доброта. Приятно е, желателно е, но съвсем не е задължително. Като латинския за теляка. Като бицепсите за счетоводителя. Като уважението към жената за Домарошчинер… Но всичко зависи от това, как да се разбира прогресът. Можем да го разбираме като поява на знаменитите „но пък“: алкохолик, но пък отличен специалист; развратник, но пък отличен проповедник; крадец, какво ти, изпечен мошеник, но пък какъв администратор! Убиец, но пък колко дисциплиниран и предан… Прогресът може да се разбира и като превръщане на всички в добри и честни хора. И тогава ще доживеем до времето, когато ще се говори: специалист е, разбира се, знае, но е мръсен тип, трябва да се изхвърли…
Чуйте, книги, а знаете ли, че сте повече от хората? Ако изчезнат всички хора, вие бихте могли да населите земята и ще бъдете точно като човеците. Между вас има добри и честни, мъдри, многознайковци, също лекомислени, празни, скептици, луди, убийци, блудници, деца, унили проповедници, самодоволни глупаци и почти пресипнали гръмогласници с възпалени очи. И нямаше да е ясно за какъв дявол сте! И наистина, за какъв дявол сте вие? Много от вас дават знания, но защо са ни знания в гората? Към гората те нямат никакво отношение! Това е все едно бъдещият строител на слънчеви градове старателно да бъде обучаван по фортификация; тогаз него няма да го тегли изграждането на стадион или санаториум, тогаз от всичко негово ще се получава мрачен редут с ровове, ескарпи и контраескарпи. Това, което вие дадохте на хората, дошли в гората, не са знания, а предразсъдъци… Други от вас насаждат неверие и упадък на духа. И не защото са мрачни или жестоки, или пък предлагат да се изостави надеждата, а просто защото лъжат. Понякога лъжат лъчезарно, с бодри песни и безгрижно подсвиркване, понякога сълзливо, стенейки и оправдавайки се, но — лъжат! Кой знае защо такива книги никога не ги изгарят, никога не ги изземват от библиотеките; не е бивало още в историята на човечеството лъжата да бъде осъдена на клада. Макар дори случайно, без да си се ориентирал, или защото си повярвал. В гората те също са ненужни. Те никъде не са нужни. Сигурно затова са толкова много… Тоест не затова, а защото ги обичат. По-скъп ни е мракът на горчивите истини…”
― Arkady Strugatsky, quote from The Snail on the Slope

“That was the very heart of friendship...your willingness to help each other in a jam, to take a friend's problems as your very own.”
― Elise Broach, quote from Masterpiece

“but a library is a gorgeous language that you will never speak fluently.”
― Elizabeth McCracken, quote from The Giant's House

“Our mind is the canvas on which the artists lay their colour; their pigments are our emotions; their chiaroscuro the light of joy, the shadow of sadness. The masterpiece is of ourselves, as we are of the masterpiece.”
― Kakuzō Okakura, quote from The Book of Tea

Interesting books

About BookQuoters

BookQuoters is a community of passionate readers who enjoy sharing the most meaningful, memorable and interesting quotes from great books. As the world communicates more and more via texts, memes and sound bytes, short but profound quotes from books have become more relevant and important. For some of us a quote becomes a mantra, a goal or a philosophy by which we live. For all of us, quotes are a great way to remember a book and to carry with us the author’s best ideas.

We thoughtfully gather quotes from our favorite books, both classic and current, and choose the ones that are most thought-provoking. Each quote represents a book that is interesting, well written and has potential to enhance the reader’s life. We also accept submissions from our visitors and will select the quotes we feel are most appealing to the BookQuoters community.

Founded in 2023, BookQuoters has quickly become a large and vibrant community of people who share an affinity for books. Books are seen by some as a throwback to a previous world; conversely, gleaning the main ideas of a book via a quote or a quick summary is typical of the Information Age but is a habit disdained by some diehard readers. We feel that we have the best of both worlds at BookQuoters; we read books cover-to-cover but offer you some of the highlights. We hope you’ll join us.