“But see you, we should travel by night. Dark times for dark business, as they says. No sun to bother Valeriana or you, Kaylana's surely no' disadvantaged, and I know I work better in darkness. Anybody looking for us will have a harder time of it. Besides, marching in daylight is for the heroes. If we're going to do this, we may as well go all out.”
― quote from Villains by Necessity
“In a game of chess, someone has to take the black pieces.”
― quote from Villains by Necessity
“Half of an Assassin is just an Ass.”
― quote from Villains by Necessity
“Sometimes there's other reason for helping, other than personal gain or benefit," added Sam softly. "Friendship, companionship, trust and love are not confined to light alone...they are harder won, fewer seen...but no less real.”
― quote from Villains by Necessity
“There's more to people than some defined label," said Arcie. "There are more than straight good and evil, aye, even more than law or disorders or fence-sittin. There's prejudice, whimsey, affection, superstition, habit, upbringing, alliance, pride, society, morals, animosity, preference, values, religion, circumstance, humor, perversity, honor, vengeance, jealousy, frustration...hundreds o' factors, from the past and in every present moment, as decides what some one person'll do in an individious situation.”
― quote from Villains by Necessity
“What are you doing this afternoon, Griselda?” “My duty,” said Griselda. “My duty as the Vicaress. Tea and scandal at four thirty.”
― Agatha Christie, quote from Murder at the Vicarage
“Mara,” his arms gave me a squeeze, “baby, you’ve got to live in the now. Not in your head. Not controlled by your fears. You can’t live for what might happen five months in the future. You got issues you gotta face today. You gotta deal with them now. You got two kids who count on you and their lives aren’t gonna go perfect every day because you weigh every decision you make and tread cautiously. Those options are no longer available to you. You’re gonna have to live day to day and make decisions on the fly. And I’m tellin’ you I’m here to help. You need it and they need it. Are you honestly gonna say no?”
― Kristen Ashley, quote from Law Man
“Have I told you today how incredibly beautiful you are? If I haven't, I deeply apologize. That's something that should be recognized on a daily basis.”
― Jamie McGuire, quote from Requiem
“Здравомислие:
Цял живот можеш да си повтаряш, че животът е логичен, животът е прозаичен, животът е разумен. Най-вече разумен. И струва ми се е именно такъв. Имал съм достатъчно време да мисля по този въпрос. Непрестанно се връщам към предсмъртното заключение на мисис Ъндерууд: „Така че, дори ако увеличим числото на променливите величини, самата аксиома остава непроменена“.
Наистина вярвам в това.
Мисля, следователно съществувам. Бръсна се, следователно имам брада. Жена ми и детето пострадаха тежко при автомобилна катастрофа — и затова се моля. Всичко това е логично, всичко е разумно. Живеем в най-добрия от всички възможни светове, от една страна ти пъхат „Кент“, от друга те преследват с „Будвайзер“, а легнеш ли пред телевизора и хоп — почва шоуто. Наслаждавай се на гладко смазания механизъм на Вселената. Логика и здрав разум. Истински — както се казва в рекламата за „Кока кола“.
Но както добре знаят „Уорнър брадърз“, Джон Д. МакДоналд и службата по почистване на канали в Лонг Айлънд, зад всяко щастливо лице на Джекил, се крие мрачният лик на мистър Хайд, от другата страна на огледалото. А той не е чувал нито за молитви, нито за логика, нито за Вселена. Погледни се отстрани в огледалото и ще видиш лицето си, преобърнато зловещо наопаки, лявото — дясно, дясното — ляво, едната половина — смахната, другата — разумна. Тази граница между светлината и мрака астрономите наричат терминатор.
Неразумната половина крещи, че Вселената има логиката на малко дете, облечено в карнавален каубойски костюм от празника на Вси светии, чийто черва са разпилени и примесени със стъпкани бонбони на няколко мили, по протежение на шосе №95. Това е логиката на напалма, параноята, на бомбата със закъснител, скътана в куфара на някой щастлив арабин, на зловещо дебнещия рак. Логика, която сама поглъща себе си. Която твърди, че животът е като завързана на прът маймуна, че животът се върти истерично и безсмислено като монета, хвърлена за да се види кой ще плати обяда.
Никой не поглежда към тази половина, освен ако не му се наложи и съвсем оправдано. Човек се сблъсква с нея като се качи на стоп и шофьорът, лъхащ на алкохол, започне да дрънка за това как го мами жена му, когато някой перко реши да изпостреля всички деца, яхнали велосипеди в Индиана, или пък когато собствената ти сестра рече: „Ще прескоча за минутка до магазина, батко.“ и миг по-късно научаваш, че са я сгазили на улицата. Откриваш тази половина, когато чуеш баща ти да казва, че е готов да сцепи носа на твоята родна майка.
Животът е като рулетка, но побеждава онзи, който твърди, че цялата игра е една голяма измама. Няма значение колко числа участват, принципът на тази малка, безупречно бяла топка остава непроменен. И не казвайте, че това е безумие. Това е съвсем логично и разумно.
Този чудат принцип не важи само навън. Той е в нас, във всеки миг, расте във вътрешния мрак като някаква гигантска вълшебна гъба. Наречете го „Чудовището в клетката“. Или „Обяд отнесен от вихъра“. Може и „Приспивните песни на смахнатите“. За мен, той е моят личен динозавър, огромен, лигав, тъп, препъващ се във вонящото блато на моето подсъзнание в търсене на дупка, където да се свре.
Но това съм аз, а исках да ви разкажа за тях — синеоките любимци на учителите, дето прескачат до магазина за мляко и се озовават във вихъра на някой въоръжен грабеж, при това в ролята на участници. Такива като мене са като зърно за вестникарската мелница. Хиляди репортери из всички кътчета на страната мечтаят да попаднат на дирите ми. В новините по телевизията ще ми отделят поне петдесет секунди, в „Тайм“ — най-малко две колонки. А ето ме, стоя пред вас и продължавам да твърдя, че съм напълно с всичкия си. Може някое от колелцата да се е поразтропало малко, но като цяло механизмът си трака нормално. Благодаря за вниманието.”
― Richard Bachman, quote from Rage
“But you don’t get social with your employees,” I remind him quietly.
“I’d made an exception for you.” His face is getting close and closer. Slowly. A centimetre at a time.
“But it’s your rule.”
“I’ll break it for you,” he whispers.
“No, don’t do that,” I say breathlessly.
“Fine, then you’re fired,” he says just as his lips meet mine.”
― Michelle Leighton, quote from Down to You
The Varieties of Sci...
Dairy Queen
Princeps' Fury
The Puzzle Ring
Something Like FateBookQuoters is a community of passionate readers who enjoy sharing the most meaningful, memorable and interesting quotes from great books. As the world communicates more and more via texts, memes and sound bytes, short but profound quotes from books have become more relevant and important. For some of us a quote becomes a mantra, a goal or a philosophy by which we live. For all of us, quotes are a great way to remember a book and to carry with us the author’s best ideas.
We thoughtfully gather quotes from our favorite books, both classic and current, and choose the ones that are most thought-provoking. Each quote represents a book that is interesting, well written and has potential to enhance the reader’s life. We also accept submissions from our visitors and will select the quotes we feel are most appealing to the BookQuoters community.
Founded in 2023, BookQuoters has quickly become a large and vibrant community of people who share an affinity for books. Books are seen by some as a throwback to a previous world; conversely, gleaning the main ideas of a book via a quote or a quick summary is typical of the Information Age but is a habit disdained by some diehard readers. We feel that we have the best of both worlds at BookQuoters; we read books cover-to-cover but offer you some of the highlights. We hope you’ll join us.
