“Your nervous system cannot tell the difference between an imagined experience and a ‘real’ experience.”
― quote from Psycho-Cybernetics
“You will act like the sort of person you conceive yourself to be.”
― quote from Psycho-Cybernetics
“It is no exaggeration to say that every human being is hypnotized to some extent either by ideas he has uncritically accepted from others or ideas he has repeated to himself or convinced himself are true. These negative ideas have exactly the same effect upon our behavior as the negative ideas implanted into the mind of a hypnotized subject by a professional hypnotist.”
― quote from Psycho-Cybernetics
“Skill in any performance whether it be in sports in playing the piano in conversation or in selling merchandise consists not in painfully and consciously thinking out each action as it is performed but in relaxing and letting the job do itself through you. Creative performance is spontaneous and ‘natural’ as opposed to self-conscious and studied.”
― quote from Psycho-Cybernetics
“Conscious effort inhibits and ‘jams’ the automatic creative mechanism.”
― quote from Psycho-Cybernetics
“He must have a burning desire to solve the problem. But after he has defined the problem sees in his imagination the desired end result secured all the information and facts that he can then additional struggling fretting and worrying over it does not help but seems to hinder the solution.”
― quote from Psycho-Cybernetics
“Our present state of self-confidence and poise is the result of what we have "experienced" rather than what we have learned intellectually.”
― quote from Psycho-Cybernetics
“I don’t want to.. you know, fall for you any worse than I already have.”
― Jenny Han, quote from Fire with Fire
“I use the word drifted advisedly. I have read novels in which young people are described as bursting with energy—joie de vivre, the magnificent vitality of youth … Personally, all the young people I come across have the air of animal wraiths.”
― Agatha Christie, quote from Murder at the Vicarage
“I love you, Bud," he whispered to Billy and two more tears escaped.
"I love you too, Mitch," Billy whispered back, my breath hitched and both males' eyes came to me.
I waved my wineglass at them and murmured, "Don't mind me. Have your moment."
Mitch leaned back, letting Billy go and grinning at me. "Men don't have moments."
"You do," I returned. "I'm witnessing one."
"This isn't a moment, honey, it's a meeting of the minds," Mitch contradicted me.”
― Kristen Ashley, quote from Law Man
“Claire freed him, and then lifted Ryan to his feet. She pushed back his head to inspect his wound, overly rough. “You’ll live.” Ryan winced. “Thanks, Honey, I love you, too.”
― Jamie McGuire, quote from Requiem
“Здравомислие:
Цял живот можеш да си повтаряш, че животът е логичен, животът е прозаичен, животът е разумен. Най-вече разумен. И струва ми се е именно такъв. Имал съм достатъчно време да мисля по този въпрос. Непрестанно се връщам към предсмъртното заключение на мисис Ъндерууд: „Така че, дори ако увеличим числото на променливите величини, самата аксиома остава непроменена“.
Наистина вярвам в това.
Мисля, следователно съществувам. Бръсна се, следователно имам брада. Жена ми и детето пострадаха тежко при автомобилна катастрофа — и затова се моля. Всичко това е логично, всичко е разумно. Живеем в най-добрия от всички възможни светове, от една страна ти пъхат „Кент“, от друга те преследват с „Будвайзер“, а легнеш ли пред телевизора и хоп — почва шоуто. Наслаждавай се на гладко смазания механизъм на Вселената. Логика и здрав разум. Истински — както се казва в рекламата за „Кока кола“.
Но както добре знаят „Уорнър брадърз“, Джон Д. МакДоналд и службата по почистване на канали в Лонг Айлънд, зад всяко щастливо лице на Джекил, се крие мрачният лик на мистър Хайд, от другата страна на огледалото. А той не е чувал нито за молитви, нито за логика, нито за Вселена. Погледни се отстрани в огледалото и ще видиш лицето си, преобърнато зловещо наопаки, лявото — дясно, дясното — ляво, едната половина — смахната, другата — разумна. Тази граница между светлината и мрака астрономите наричат терминатор.
Неразумната половина крещи, че Вселената има логиката на малко дете, облечено в карнавален каубойски костюм от празника на Вси светии, чийто черва са разпилени и примесени със стъпкани бонбони на няколко мили, по протежение на шосе №95. Това е логиката на напалма, параноята, на бомбата със закъснител, скътана в куфара на някой щастлив арабин, на зловещо дебнещия рак. Логика, която сама поглъща себе си. Която твърди, че животът е като завързана на прът маймуна, че животът се върти истерично и безсмислено като монета, хвърлена за да се види кой ще плати обяда.
Никой не поглежда към тази половина, освен ако не му се наложи и съвсем оправдано. Човек се сблъсква с нея като се качи на стоп и шофьорът, лъхащ на алкохол, започне да дрънка за това как го мами жена му, когато някой перко реши да изпостреля всички деца, яхнали велосипеди в Индиана, или пък когато собствената ти сестра рече: „Ще прескоча за минутка до магазина, батко.“ и миг по-късно научаваш, че са я сгазили на улицата. Откриваш тази половина, когато чуеш баща ти да казва, че е готов да сцепи носа на твоята родна майка.
Животът е като рулетка, но побеждава онзи, който твърди, че цялата игра е една голяма измама. Няма значение колко числа участват, принципът на тази малка, безупречно бяла топка остава непроменен. И не казвайте, че това е безумие. Това е съвсем логично и разумно.
Този чудат принцип не важи само навън. Той е в нас, във всеки миг, расте във вътрешния мрак като някаква гигантска вълшебна гъба. Наречете го „Чудовището в клетката“. Или „Обяд отнесен от вихъра“. Може и „Приспивните песни на смахнатите“. За мен, той е моят личен динозавър, огромен, лигав, тъп, препъващ се във вонящото блато на моето подсъзнание в търсене на дупка, където да се свре.
Но това съм аз, а исках да ви разкажа за тях — синеоките любимци на учителите, дето прескачат до магазина за мляко и се озовават във вихъра на някой въоръжен грабеж, при това в ролята на участници. Такива като мене са като зърно за вестникарската мелница. Хиляди репортери из всички кътчета на страната мечтаят да попаднат на дирите ми. В новините по телевизията ще ми отделят поне петдесет секунди, в „Тайм“ — най-малко две колонки. А ето ме, стоя пред вас и продължавам да твърдя, че съм напълно с всичкия си. Може някое от колелцата да се е поразтропало малко, но като цяло механизмът си трака нормално. Благодаря за вниманието.”
― Richard Bachman, quote from Rage
Blood and Betrayal
The Happiness Advant...
Envy
Small Is Beautiful:...
Love Is MortalBookQuoters is a community of passionate readers who enjoy sharing the most meaningful, memorable and interesting quotes from great books. As the world communicates more and more via texts, memes and sound bytes, short but profound quotes from books have become more relevant and important. For some of us a quote becomes a mantra, a goal or a philosophy by which we live. For all of us, quotes are a great way to remember a book and to carry with us the author’s best ideas.
We thoughtfully gather quotes from our favorite books, both classic and current, and choose the ones that are most thought-provoking. Each quote represents a book that is interesting, well written and has potential to enhance the reader’s life. We also accept submissions from our visitors and will select the quotes we feel are most appealing to the BookQuoters community.
Founded in 2023, BookQuoters has quickly become a large and vibrant community of people who share an affinity for books. Books are seen by some as a throwback to a previous world; conversely, gleaning the main ideas of a book via a quote or a quick summary is typical of the Information Age but is a habit disdained by some diehard readers. We feel that we have the best of both worlds at BookQuoters; we read books cover-to-cover but offer you some of the highlights. We hope you’ll join us.
