“If you say the same word a million times will it lose its meaning?”
― Nancy Huston, quote from Fault Lines
“You should always play with and not according to the rules, because a life with no danger in it is no life at all.”
― Nancy Huston, quote from Fault Lines
“Когато бях малък често се къпех заедно с мама и тя изобщо не си криеше гърдите от мен, дори можех да си играя с тях, но от няколко месеца тя реши, че вече ми е забранено и сега само татко има право да ги вижда, освен самата мама, разбира се. Странно нещо са женските гърди: в началото на живота носът ти постоянно е заврян в тях, а после малко по малко се отдръпват и идва един ден, в който дори нямаш право да ги виждаш. Но по телевизията и във филмите жените показват гърдите си пред всички, целите освен зърното, сякаш зърното съдържа някаква свещена тайна, а пък не е така. Най-често дори нямат мляко.”
― Nancy Huston, quote from Fault Lines
“Много обичам да се държа за ръката на татко, когато пресичаме улицата. След една или две години ще съм прекалено голям за това и сега искам да се възползвам колкото се може повече.”
― Nancy Huston, quote from Fault Lines
“Цялата сутрин гледам телевизия. Знам, че това би вбесило мама, но татко ми дава. Той казва, че умните хора имат нужда да опознаят тъпотата на света, и това ми разрешава да гледам телевизия, но това си остава между нас.”
― Nancy Huston, quote from Fault Lines
“Тази пролет за пръв път сетих цикъла на една година. Когато листата започнаха да поникват по дърветата, аз си спомних как те бяха поникнали миналата пролет, и смаян си казах: „Значи това е една година.”
― Nancy Huston, quote from Fault Lines
“Щастлива съм, че най-после живея с някого, който ме слуша и ме взема насериозно, вместо постоянно да ми казва да си оправя леглото или да разчистя масата.”
― Nancy Huston, quote from Fault Lines
“След няколко кратки ноти, акцентирани в стакато, следва акорд, гласът на мама се промъква сред нотите му, превзема една от тях и отскача до небето: започва се. В накъсан ритъм тя слиза от високите ноти, изпети с разчувстваща нежност, до дълбоките и тъмни води на ниските тонове, които изпява като стенание, сякаш животът я напуска, капка по капка. Понякога прави един шум с устните си, сякаш се отваря капачка, на други места се удря по гърдите с длан, за да подчертае музиката, която се лее от гърлото ѝ. Сякаш гласът ѝ разказва някаква история – не само историята на живота ѝ, но и тази на цялото човечество – войните и глада, битките и изпитанията, победите и пораженията. А понякога гласът ѝ бушува в заплашителни вълни, като океана по време на буря, друг път е като водопад, който се спуска по скалата, подскача по камъните и се втурва разпенен надолу към пищната тъмна долина. Гласът ѝ рисува около главата ми златни кръгове като Сатурнови пръстени, люлее се лудешки отгоре надолу, сякаш танцува френски канкан, жалее и потръпва, увива се около някое е ниско фа като бръшлян около ствол на дърво, след като се гмурва в кристалносините води на акорда в сол мажор, който Питър повтаря неколкократно с лявата си ръка… Във възторг съм. Мама е права: никой никога не е използвал гласа си така.”
― Nancy Huston, quote from Fault Lines
“Усещам, че татко въздъхна с облекчение, въпреки че не се чува никакъв шум. Истината е, че атмосферата се разведрява винаги когато майка ми излезе от някоя стая, и се напряга всеки път, когато влезе някъде – така е. Майка ми е страхотен човек, обожавам я и бих дал всичко, за да е щастлива и спокойна, и ми се струва, че татко мисли абсолютно същото. Очите ни се срещат за миг над масата, на която сме закусили, си го казват. После татко става и започва да раздига масата, като си подсвирква, а аз се връщам в стаята си, да се облека.”
― Nancy Huston, quote from Fault Lines
Nancy Huston
Born place: in Calgary, Alberta, Canada
Born date September 16, 1953
See more on GoodReads
“Cui să mă vând?Cărei jivine să mă închin?Ce icoană sfântă să sfărâm?Ce inimi să frâng?Ce minciuni să spun? În sângele cui să calc?”
― Arthur Rimbaud, quote from A Season in Hell
“That's the myth of it, the required lie that allows us to render our judgments. Parasites, criminals, dope fiends, dope peddlers, whores--when we can ride past them at Fayette and Monroe, car doors locked, our field of vision cautiously restricted to the road ahead, then the long journey into darkness is underway. Pale-skinned hillbillies and hard-faced yos, toothless white trash and gold-front gangsters--when we can glide on and feel only fear, we're well on the way. And if, after a time, we can glimpse the spectacle of the corner and manage nothing beyond loathing and contempt, then we've arrived at last at that naked place where a man finally sees the sense in stretching razor wire and building barracks and directing cattle cars into the compound.
It's a reckoning of another kind, perhaps, and one that becomes a possibility only through the arrogance and certainty that so easily accompanies a well-planned and well-tended life. We know ourselves, we believe in ourselves; from what we value most, we grant ourselves the illusion that it's not chance in circumstance, that opportunity itself isn't the defining issue. We want the high ground; we want our own worth to be acknowledged. Morality, intelligence, values--we want those things measured and counted. We want it to be about Us.
Yes, if we were down there, if we were the damned of the American cities, we would not fail. We would rise above the corner. And when we tell ourselves such things, we unthinkably assume that we would be consigned to places like Fayette Street fully equipped, with all the graces and disciplines, talents and training that we now posses. Our parents would still be our parents, our teachers still our teachers, our broker still our broker. Amid the stench of so much defeat and despair, we would kick fate in the teeth and claim our deserved victory. We would escape to live the life we were supposed to live, the life we are living now. We would be saved, and as it always is in matters of salvation, we know this as a matter of perfect, pristine faith.
Why? The truth is plain:
We were not born to be niggers.”
― David Simon, quote from The Corner: A Year in the Life of an Inner-City Neighborhood
“By the time I could see again, the captain had announced the final descent into Seattle. Couldn't they find a less ominous phrase for it? I don't like flying as it is, even without the implication that before landing I might want to have all my worldly and spiritual affairs in order.”
― C.E. Murphy, quote from Urban Shaman
“It’s when we feel the most uncertain,” her mother had told her, “that we must appear at our most confident. To show weakness is to allow others to prey upon it. Now brush your hair, lift your chin, and pretend you are the most powerful person in the room.”
― Morgan Rhodes, quote from Crystal Storm
“No man has ever crawled out from under his wife’s criticism to be a better man—no matter how justified her condemnation.”
― Debi Pearl, quote from Created to be His Help Meet
True Love Story
Wedding Night
Annihilation
Island of the Sequin...
Rogue
The Flanders PanelBookQuoters is a community of passionate readers who enjoy sharing the most meaningful, memorable and interesting quotes from great books. As the world communicates more and more via texts, memes and sound bytes, short but profound quotes from books have become more relevant and important. For some of us a quote becomes a mantra, a goal or a philosophy by which we live. For all of us, quotes are a great way to remember a book and to carry with us the author’s best ideas.
We thoughtfully gather quotes from our favorite books, both classic and current, and choose the ones that are most thought-provoking. Each quote represents a book that is interesting, well written and has potential to enhance the reader’s life. We also accept submissions from our visitors and will select the quotes we feel are most appealing to the BookQuoters community.
Founded in 2023, BookQuoters has quickly become a large and vibrant community of people who share an affinity for books. Books are seen by some as a throwback to a previous world; conversely, gleaning the main ideas of a book via a quote or a quick summary is typical of the Information Age but is a habit disdained by some diehard readers. We feel that we have the best of both worlds at BookQuoters; we read books cover-to-cover but offer you some of the highlights. We hope you’ll join us.
