“If you say the same word a million times will it lose its meaning?”
― Nancy Huston, quote from Fault Lines
“You should always play with and not according to the rules, because a life with no danger in it is no life at all.”
― Nancy Huston, quote from Fault Lines
“Когато бях малък често се къпех заедно с мама и тя изобщо не си криеше гърдите от мен, дори можех да си играя с тях, но от няколко месеца тя реши, че вече ми е забранено и сега само татко има право да ги вижда, освен самата мама, разбира се. Странно нещо са женските гърди: в началото на живота носът ти постоянно е заврян в тях, а после малко по малко се отдръпват и идва един ден, в който дори нямаш право да ги виждаш. Но по телевизията и във филмите жените показват гърдите си пред всички, целите освен зърното, сякаш зърното съдържа някаква свещена тайна, а пък не е така. Най-често дори нямат мляко.”
― Nancy Huston, quote from Fault Lines
“Много обичам да се държа за ръката на татко, когато пресичаме улицата. След една или две години ще съм прекалено голям за това и сега искам да се възползвам колкото се може повече.”
― Nancy Huston, quote from Fault Lines
“Цялата сутрин гледам телевизия. Знам, че това би вбесило мама, но татко ми дава. Той казва, че умните хора имат нужда да опознаят тъпотата на света, и това ми разрешава да гледам телевизия, но това си остава между нас.”
― Nancy Huston, quote from Fault Lines
“Тази пролет за пръв път сетих цикъла на една година. Когато листата започнаха да поникват по дърветата, аз си спомних как те бяха поникнали миналата пролет, и смаян си казах: „Значи това е една година.”
― Nancy Huston, quote from Fault Lines
“Щастлива съм, че най-после живея с някого, който ме слуша и ме взема насериозно, вместо постоянно да ми казва да си оправя леглото или да разчистя масата.”
― Nancy Huston, quote from Fault Lines
“След няколко кратки ноти, акцентирани в стакато, следва акорд, гласът на мама се промъква сред нотите му, превзема една от тях и отскача до небето: започва се. В накъсан ритъм тя слиза от високите ноти, изпети с разчувстваща нежност, до дълбоките и тъмни води на ниските тонове, които изпява като стенание, сякаш животът я напуска, капка по капка. Понякога прави един шум с устните си, сякаш се отваря капачка, на други места се удря по гърдите с длан, за да подчертае музиката, която се лее от гърлото ѝ. Сякаш гласът ѝ разказва някаква история – не само историята на живота ѝ, но и тази на цялото човечество – войните и глада, битките и изпитанията, победите и пораженията. А понякога гласът ѝ бушува в заплашителни вълни, като океана по време на буря, друг път е като водопад, който се спуска по скалата, подскача по камъните и се втурва разпенен надолу към пищната тъмна долина. Гласът ѝ рисува около главата ми златни кръгове като Сатурнови пръстени, люлее се лудешки отгоре надолу, сякаш танцува френски канкан, жалее и потръпва, увива се около някое е ниско фа като бръшлян около ствол на дърво, след като се гмурва в кристалносините води на акорда в сол мажор, който Питър повтаря неколкократно с лявата си ръка… Във възторг съм. Мама е права: никой никога не е използвал гласа си така.”
― Nancy Huston, quote from Fault Lines
“Усещам, че татко въздъхна с облекчение, въпреки че не се чува никакъв шум. Истината е, че атмосферата се разведрява винаги когато майка ми излезе от някоя стая, и се напряга всеки път, когато влезе някъде – така е. Майка ми е страхотен човек, обожавам я и бих дал всичко, за да е щастлива и спокойна, и ми се струва, че татко мисли абсолютно същото. Очите ни се срещат за миг над масата, на която сме закусили, си го казват. После татко става и започва да раздига масата, като си подсвирква, а аз се връщам в стаята си, да се облека.”
― Nancy Huston, quote from Fault Lines
Nancy Huston
Born place: in Calgary, Alberta, Canada
Born date September 16, 1953
See more on GoodReads
“From this distant vantage point, the Earth might not seem of particular interest. But for us, it's different. Consider again that dot. That's here, that's home, that's us. On it everyone you love, everyone you know, everyone you ever heard of, every human being who ever was, lived out their lives. The aggregate of our joy and suffering, thousands of confident religions, ideologies, and economic doctrines, every hunter and forager, every hero and coward, every creator and destroyer of civilization, every king and peasant, every young couple in love, every mother and father, hopeful child, inventor and explorer, every teacher of morals, every corrupt politician, every "superstar," every "supreme leader," every saint and sinner in the history of our species lived there – on a mote of dust suspended in a sunbeam.
The Earth is a very small stage in a vast cosmic arena. Think of the rivers of blood spilled by all those generals and emperors so that, in glory and triumph, they could become the momentary masters of a fraction of a dot. Think of the endless cruelties visited by the inhabitants of one corner of this pixel on the scarcely distinguishable inhabitants of some other corner, how frequent their misunderstandings, how eager they are to kill one another, how fervent their hatreds.
Our posturings, our imagined self-importance, the delusion that we have some privileged position in the Universe, are challenged by this point of pale light. Our planet is a lonely speck in the great enveloping cosmic dark. In our obscurity, in all this vastness, there is no hint that help will come from elsewhere to save us from ourselves.
The Earth is the only world known so far to harbor life. There is nowhere else, at least in the near future, to which our species could migrate. Visit, yes. Settle, not yet. Like it or not, for the moment the Earth is where we make our stand.
It has been said that astronomy is a humbling and character-building experience. There is perhaps no better demonstration of the folly of human conceits than this distant image of our tiny world. To me, it underscores our responsibility to deal more kindly with one another, and to preserve and cherish the pale blue dot, the only home we've ever known.”
― Carl Sagan, quote from Pale Blue Dot: A Vision of the Human Future in Space
“A single gentle rain makes the grass many shades greener. So our prospects brighten on the influx of better thoughts. We should be blessed if we lived in the present always, and took advantage of every accident that befell us, like the grass which confesses the influence of the slightest dew that falls on it; and did not spend our time in atoning for the neglect of past opportunities, which we call our duty. We loiter in winter while it is already spring. In a pleasant spring morning all men's sins are forgiven.”
― Henry David Thoreau, quote from Walden & Civil Disobedience
“Even when I didn't know anything else about where I was or what I was supposed to be doing. You were my Wayward, even then. Everything always brought me back to you. Everything.”
― Kami Garcia, quote from Beautiful Redemption
“Maybe when you were born on the top of the mountain you could pretend the mountain didn't matter, but those who climbed it and those born at its base who could never climb at all knew differently.”
― Brent Weeks, quote from The Black Prism
“Perhaps I feel safest when I think of nothing.”
― Samantha Shannon, quote from The Bone Season
Ghost
Broken Verses
Still Me
Bonk: The Curious Co...
I Feel Bad about My...
BookQuoters is a community of passionate readers who enjoy sharing the most meaningful, memorable and interesting quotes from great books. As the world communicates more and more via texts, memes and sound bytes, short but profound quotes from books have become more relevant and important. For some of us a quote becomes a mantra, a goal or a philosophy by which we live. For all of us, quotes are a great way to remember a book and to carry with us the author’s best ideas.
We thoughtfully gather quotes from our favorite books, both classic and current, and choose the ones that are most thought-provoking. Each quote represents a book that is interesting, well written and has potential to enhance the reader’s life. We also accept submissions from our visitors and will select the quotes we feel are most appealing to the BookQuoters community.
Founded in 2023, BookQuoters has quickly become a large and vibrant community of people who share an affinity for books. Books are seen by some as a throwback to a previous world; conversely, gleaning the main ideas of a book via a quote or a quick summary is typical of the Information Age but is a habit disdained by some diehard readers. We feel that we have the best of both worlds at BookQuoters; we read books cover-to-cover but offer you some of the highlights. We hope you’ll join us.
