“If you say the same word a million times will it lose its meaning?”
“You should always play with and not according to the rules, because a life with no danger in it is no life at all.”
“Когато бях малък често се къпех заедно с мама и тя изобщо не си криеше гърдите от мен, дори можех да си играя с тях, но от няколко месеца тя реши, че вече ми е забранено и сега само татко има право да ги вижда, освен самата мама, разбира се. Странно нещо са женските гърди: в началото на живота носът ти постоянно е заврян в тях, а после малко по малко се отдръпват и идва един ден, в който дори нямаш право да ги виждаш. Но по телевизията и във филмите жените показват гърдите си пред всички, целите освен зърното, сякаш зърното съдържа някаква свещена тайна, а пък не е така. Най-често дори нямат мляко.”
“Много обичам да се държа за ръката на татко, когато пресичаме улицата. След една или две години ще съм прекалено голям за това и сега искам да се възползвам колкото се може повече.”
“Цялата сутрин гледам телевизия. Знам, че това би вбесило мама, но татко ми дава. Той казва, че умните хора имат нужда да опознаят тъпотата на света, и това ми разрешава да гледам телевизия, но това си остава между нас.”
“Тази пролет за пръв път сетих цикъла на една година. Когато листата започнаха да поникват по дърветата, аз си спомних как те бяха поникнали миналата пролет, и смаян си казах: „Значи това е една година.”
“Щастлива съм, че най-после живея с някого, който ме слуша и ме взема насериозно, вместо постоянно да ми казва да си оправя леглото или да разчистя масата.”
“След няколко кратки ноти, акцентирани в стакато, следва акорд, гласът на мама се промъква сред нотите му, превзема една от тях и отскача до небето: започва се. В накъсан ритъм тя слиза от високите ноти, изпети с разчувстваща нежност, до дълбоките и тъмни води на ниските тонове, които изпява като стенание, сякаш животът я напуска, капка по капка. Понякога прави един шум с устните си, сякаш се отваря капачка, на други места се удря по гърдите с длан, за да подчертае музиката, която се лее от гърлото ѝ. Сякаш гласът ѝ разказва някаква история – не само историята на живота ѝ, но и тази на цялото човечество – войните и глада, битките и изпитанията, победите и пораженията. А понякога гласът ѝ бушува в заплашителни вълни, като океана по време на буря, друг път е като водопад, който се спуска по скалата, подскача по камъните и се втурва разпенен надолу към пищната тъмна долина. Гласът ѝ рисува около главата ми златни кръгове като Сатурнови пръстени, люлее се лудешки отгоре надолу, сякаш танцува френски канкан, жалее и потръпва, увива се около някое е ниско фа като бръшлян около ствол на дърво, след като се гмурва в кристалносините води на акорда в сол мажор, който Питър повтаря неколкократно с лявата си ръка… Във възторг съм. Мама е права: никой никога не е използвал гласа си така.”
“Усещам, че татко въздъхна с облекчение, въпреки че не се чува никакъв шум. Истината е, че атмосферата се разведрява винаги когато майка ми излезе от някоя стая, и се напряга всеки път, когато влезе някъде – така е. Майка ми е страхотен човек, обожавам я и бих дал всичко, за да е щастлива и спокойна, и ми се струва, че татко мисли абсолютно същото. Очите ни се срещат за миг над масата, на която сме закусили, си го казват. После татко става и започва да раздига масата, като си подсвирква, а аз се връщам в стаята си, да се облека.”
“I thought about the cast of The Wizard of Oz on the yellow brick road and wondered which character I was. Perhaps the Tin Man, in search of a red, pulsating heart. Or at least someone to give it to.”
“He did not often think of people as individuals, but rather as antidotes for the poison of his loneliness, as escapes from the imprisoned ghosts.”
“What?” “Marry her,” Dev said flatly. “She’s too pretty to be a housekeeper and too well spoken to be a doxy. She won’t be cowed by His Grace, and she’ll keep you in fresh linens and good food all your days.” “Dev?” Westhaven cocked his head. “Are you serious?” “I am. You have to marry, Westhaven. I would spare you that if I could, but there it is. This one will do admirably, and she’s better bred than the average housekeeper, I can tell you that.” “How can you tell me that?” “Her height for one thing,” Dev said as they made for the house. “The peasantry are rarely tall, and they never have such good teeth. Her diction is flawless, not simply adequate. Her skin is that of lady, as are her manners. And look at her hands, man. It remains true you can tell a lady by her hands, and those are the hands of a lady.” Westhaven frowned, saying nothing. Those were the very observations he had made of Anna while they rusticated at Amery’s. She was a lady, for all her wielding of dusters and wearing of caps. “And yet she says her grandfather was in trade,” Westhaven noted when they arrived to the kitchen. “He raised flowers commercially, and she bouquets the house with a vengeance. We’re also boasting a very well-stocked pantry and a supply of marzipan for me. The sweet of your choice will be stocked, as well, as I won’t take kindly to your pinching mine.” “Heaven forefend,” Dev muttered as Westhaven procured a fistful of cookies.”
“Dear Anyone Who Finds This, Do not blame the drugs.”
“Oh for God's sake how divine can I be? My feet hurt, I have gas and I need to pee.”
BookQuoters is a community of passionate readers who enjoy sharing the most meaningful, memorable and interesting quotes from great books. As the world communicates more and more via texts, memes and sound bytes, short but profound quotes from books have become more relevant and important. For some of us a quote becomes a mantra, a goal or a philosophy by which we live. For all of us, quotes are a great way to remember a book and to carry with us the author’s best ideas.
We thoughtfully gather quotes from our favorite books, both classic and current, and choose the ones that are most thought-provoking. Each quote represents a book that is interesting, well written and has potential to enhance the reader’s life. We also accept submissions from our visitors and will select the quotes we feel are most appealing to the BookQuoters community.
Founded in 2023, BookQuoters has quickly become a large and vibrant community of people who share an affinity for books. Books are seen by some as a throwback to a previous world; conversely, gleaning the main ideas of a book via a quote or a quick summary is typical of the Information Age but is a habit disdained by some diehard readers. We feel that we have the best of both worlds at BookQuoters; we read books cover-to-cover but offer you some of the highlights. We hope you’ll join us.