“If you say the same word a million times will it lose its meaning?”
― Nancy Huston, quote from Fault Lines
“You should always play with and not according to the rules, because a life with no danger in it is no life at all.”
― Nancy Huston, quote from Fault Lines
“Когато бях малък често се къпех заедно с мама и тя изобщо не си криеше гърдите от мен, дори можех да си играя с тях, но от няколко месеца тя реши, че вече ми е забранено и сега само татко има право да ги вижда, освен самата мама, разбира се. Странно нещо са женските гърди: в началото на живота носът ти постоянно е заврян в тях, а после малко по малко се отдръпват и идва един ден, в който дори нямаш право да ги виждаш. Но по телевизията и във филмите жените показват гърдите си пред всички, целите освен зърното, сякаш зърното съдържа някаква свещена тайна, а пък не е така. Най-често дори нямат мляко.”
― Nancy Huston, quote from Fault Lines
“Много обичам да се държа за ръката на татко, когато пресичаме улицата. След една или две години ще съм прекалено голям за това и сега искам да се възползвам колкото се може повече.”
― Nancy Huston, quote from Fault Lines
“Цялата сутрин гледам телевизия. Знам, че това би вбесило мама, но татко ми дава. Той казва, че умните хора имат нужда да опознаят тъпотата на света, и това ми разрешава да гледам телевизия, но това си остава между нас.”
― Nancy Huston, quote from Fault Lines
“Тази пролет за пръв път сетих цикъла на една година. Когато листата започнаха да поникват по дърветата, аз си спомних как те бяха поникнали миналата пролет, и смаян си казах: „Значи това е една година.”
― Nancy Huston, quote from Fault Lines
“Щастлива съм, че най-после живея с някого, който ме слуша и ме взема насериозно, вместо постоянно да ми казва да си оправя леглото или да разчистя масата.”
― Nancy Huston, quote from Fault Lines
“След няколко кратки ноти, акцентирани в стакато, следва акорд, гласът на мама се промъква сред нотите му, превзема една от тях и отскача до небето: започва се. В накъсан ритъм тя слиза от високите ноти, изпети с разчувстваща нежност, до дълбоките и тъмни води на ниските тонове, които изпява като стенание, сякаш животът я напуска, капка по капка. Понякога прави един шум с устните си, сякаш се отваря капачка, на други места се удря по гърдите с длан, за да подчертае музиката, която се лее от гърлото ѝ. Сякаш гласът ѝ разказва някаква история – не само историята на живота ѝ, но и тази на цялото човечество – войните и глада, битките и изпитанията, победите и пораженията. А понякога гласът ѝ бушува в заплашителни вълни, като океана по време на буря, друг път е като водопад, който се спуска по скалата, подскача по камъните и се втурва разпенен надолу към пищната тъмна долина. Гласът ѝ рисува около главата ми златни кръгове като Сатурнови пръстени, люлее се лудешки отгоре надолу, сякаш танцува френски канкан, жалее и потръпва, увива се около някое е ниско фа като бръшлян около ствол на дърво, след като се гмурва в кристалносините води на акорда в сол мажор, който Питър повтаря неколкократно с лявата си ръка… Във възторг съм. Мама е права: никой никога не е използвал гласа си така.”
― Nancy Huston, quote from Fault Lines
“Усещам, че татко въздъхна с облекчение, въпреки че не се чува никакъв шум. Истината е, че атмосферата се разведрява винаги когато майка ми излезе от някоя стая, и се напряга всеки път, когато влезе някъде – така е. Майка ми е страхотен човек, обожавам я и бих дал всичко, за да е щастлива и спокойна, и ми се струва, че татко мисли абсолютно същото. Очите ни се срещат за миг над масата, на която сме закусили, си го казват. После татко става и започва да раздига масата, като си подсвирква, а аз се връщам в стаята си, да се облека.”
― Nancy Huston, quote from Fault Lines
Nancy Huston
Born place: in Calgary, Alberta, Canada
Born date September 16, 1953
See more on GoodReads
“Really? It's no wonder you nearly froze to death the way you spend all your energy moving your mouth.
Loghain Mac Tir”
― David Gaider, quote from The Stolen Throne
“Sometimes I think about the trees and the mountains and how long they've been here. Much longer than I've been alive, and they'll be here long after I've gone. It makes you realize how small you are in the scheme of things, what little impact you have on the world. It's part of the reason why I'm doing what I'm doing this weekend, to make an impact. To know I might have made a difference, even if it was a small one.”
― Megan Bostic, quote from Never Eighteen
“You’re smart and witty. You’re so talented and really have an eye for advertising. Trust in that, and trust in the person who interviewed you today to see that about you.”
― Victoria Michaels, quote from Trust in Advertising
“that it was impossible to get rid of it without”
― Jo Nesbø, quote from Headhunters
“What is a life mate?” “If you would care to sit down, I’ll explain,” Anders said quietly. Valerie sat down. She could hardly do anything else. She had to know what a life mate was. She suspected it was important. Vital, even. She just didn’t know why. “Mind reading is one of the skills that evolved through the nanos. Immortals can read most immortals younger than them, and occasionally even immortals older than themselves. But they can read all mortals unless they are mentally ill or suffering some sort of ailment like a tumor that might block the part of the brain where thoughts are processed.” “I’m not crazy,” Valerie denied, eyes wide. “No, of course not,” he said quickly. “Then I have a tumor?” she asked with horror. The news was devastating. Dear God, she was only thirty. Too young to— “Breathe,” Anders repeated, capturing her hands and chafing them between both of his. “You don’t have a tumor, Valerie. That’s not why I can’t read you. Leigh, Lucian, and—hell, everyone who has encountered you—has been able to read your thoughts like a book. You are not ill.” “Oh, good,” Valerie let her breath out on a sigh and then frowned. Really it wasn’t that good. While she was glad she wasn’t ill, it was rather disturbing to think every one she’d met since waking in Leigh and Lucian’s house had been able to read her mind. Pushing that worry away for now, she asked, “Why can’t you read my mind?” “Because you’re my—” “Life mate,” she finished for him, recalling his saying that earlier. “Yes. And a life mate is that one person, mortal or immortal, that an immortal can neither read nor control, and who cannot read or control them.” “And that makes them a life mate?” Valerie asked uncertainly. Anders nodded. “It is a special gift to us. With the rest of the world we have to constantly guard our minds to prevent our thoughts from being read, which can be exhausting. It’s that, or restrict ourselves to a solitary existence.” He paused and then said, “But with a life mate we don’t have to do that. We can let our guards down around them, and just enjoy the company of another without fear that they’ll read our thoughts.” “And I’m that for you?” “Yes, you are,” Anders assured her as if it was a good thing.”
― Lynsay Sands, quote from Immortal Ever After
Perfect
The Heroin Diaries:...
The Enemy
Spider's Bite
The Waking
Getting Things Done:...BookQuoters is a community of passionate readers who enjoy sharing the most meaningful, memorable and interesting quotes from great books. As the world communicates more and more via texts, memes and sound bytes, short but profound quotes from books have become more relevant and important. For some of us a quote becomes a mantra, a goal or a philosophy by which we live. For all of us, quotes are a great way to remember a book and to carry with us the author’s best ideas.
We thoughtfully gather quotes from our favorite books, both classic and current, and choose the ones that are most thought-provoking. Each quote represents a book that is interesting, well written and has potential to enhance the reader’s life. We also accept submissions from our visitors and will select the quotes we feel are most appealing to the BookQuoters community.
Founded in 2023, BookQuoters has quickly become a large and vibrant community of people who share an affinity for books. Books are seen by some as a throwback to a previous world; conversely, gleaning the main ideas of a book via a quote or a quick summary is typical of the Information Age but is a habit disdained by some diehard readers. We feel that we have the best of both worlds at BookQuoters; we read books cover-to-cover but offer you some of the highlights. We hope you’ll join us.
