Quotes from The Snail on the Slope

“I'm living in a world someone has thought up without bothering to tell me, or maybe even himself.”
― Arkady Strugatsky, quote from The Snail on the Slope

“Перец се отпусна в голямо старо кресло, изпъна крака и се облегна. Е, какво стоите, каза той на книгите. Безделници! Затова ли са ви писали! Доложете, доложете как върви сеитбата, колко е засято. Колко е засято: разумно, добро, вечно? И как изглежда реколтата? И главното — как са кълновете? Мълчите… Ти там, как си? Да, да, двутомникът, ти! Колко хора са те чели? И колко са те разбрали? Обичам те, старче, ти си добър и честен приятел. Никога не си кряскал, не си се фукал, не си се удрял в гърдите. Добър и честен, И тези, които те четат, също стават добри и честни. Макар временно. Макар само за себе си… Но знаеш ли, има такова мнение, че за да се върви напред, добротата и честността не са задължителни. За тази цел трябват крака. И ботуши. Може даже немити крака и мръсни ботуши… Прогресът може да се окаже напълно безразличен към понятията доброта и честност, както е бил безразличен досега. За правилното функциониране на Управлението например не трябват ни честност, ни доброта. Приятно е, желателно е, но съвсем не е задължително. Като латинския за теляка. Като бицепсите за счетоводителя. Като уважението към жената за Домарошчинер… Но всичко зависи от това, как да се разбира прогресът. Можем да го разбираме като поява на знаменитите „но пък“: алкохолик, но пък отличен специалист; развратник, но пък отличен проповедник; крадец, какво ти, изпечен мошеник, но пък какъв администратор! Убиец, но пък колко дисциплиниран и предан… Прогресът може да се разбира и като превръщане на всички в добри и честни хора. И тогава ще доживеем до времето, когато ще се говори: специалист е, разбира се, знае, но е мръсен тип, трябва да се изхвърли…
Чуйте, книги, а знаете ли, че сте повече от хората? Ако изчезнат всички хора, вие бихте могли да населите земята и ще бъдете точно като човеците. Между вас има добри и честни, мъдри, многознайковци, също лекомислени, празни, скептици, луди, убийци, блудници, деца, унили проповедници, самодоволни глупаци и почти пресипнали гръмогласници с възпалени очи. И нямаше да е ясно за какъв дявол сте! И наистина, за какъв дявол сте вие? Много от вас дават знания, но защо са ни знания в гората? Към гората те нямат никакво отношение! Това е все едно бъдещият строител на слънчеви градове старателно да бъде обучаван по фортификация; тогаз него няма да го тегли изграждането на стадион или санаториум, тогаз от всичко негово ще се получава мрачен редут с ровове, ескарпи и контраескарпи. Това, което вие дадохте на хората, дошли в гората, не са знания, а предразсъдъци… Други от вас насаждат неверие и упадък на духа. И не защото са мрачни или жестоки, или пък предлагат да се изостави надеждата, а просто защото лъжат. Понякога лъжат лъчезарно, с бодри песни и безгрижно подсвиркване, понякога сълзливо, стенейки и оправдавайки се, но — лъжат! Кой знае защо такива книги никога не ги изгарят, никога не ги изземват от библиотеките; не е бивало още в историята на човечеството лъжата да бъде осъдена на клада. Макар дори случайно, без да си се ориентирал, или защото си повярвал. В гората те също са ненужни. Те никъде не са нужни. Сигурно затова са толкова много… Тоест не затова, а защото ги обичат. По-скъп ни е мракът на горчивите истини…”
― Arkady Strugatsky, quote from The Snail on the Slope

“Не съществува никаква свобода, без значение дали вратите пред теб са отворени или не, всичко е глупост и хаос и съществува единствено самотата...”
― Arkady Strugatsky, quote from The Snail on the Slope

“— Седи човек на ръба — рече той — и до него сандали. Неизбежно възниква въпросът: чии са тези сандали и къде е техният притежател?”
― Arkady Strugatsky, quote from The Snail on the Slope

“... че един тъй чакал, чакал, па като му цапардосали един по ушите, спрял да чака и на̀ — досега не чака…”
― Arkady Strugatsky, quote from The Snail on the Slope

“— Страхуват се — каза Перец. — Аз също се страхувам. Но аз се страхувам не само от теб, страхувам се и за теб. Още не ги познаваш. Впрочем и аз малко ги познавам. Знам само, че са способни на всякакви крайности — до най-висшите степени на тъпотата и мъдростта, на жестокостта и съжалението, на яростта и въздържанието. В тях няма само едно: разбиране. Винаги са заменяли разбирането с някакъв сурогат — вяра, неверие, равнодушие, пренебрежение. Кой знае защо винаги излиза, че така е по-просто. По-просто е да повярваш, отколкото да разбереш. По-просто е да се разочароваш, отколкото да разбереш. Между другото аз утре заминавам, но това още нищо не значи. Тук не мога да ти помогна, тук всичко е много непробиваемо и застояло. Тук вече очевидно съм излишен, чужд. Но аз ще намеря приложение на силите си, не се страхувай. Да, те могат непоправимо да те осквернят, но затова също трябва време — да намерят най-ефективният, най-икономичният и преди всичко най-простият метод. Ние пък ще се преборим, ако има за какво да се борим… Довиждане.”
― Arkady Strugatsky, quote from The Snail on the Slope

“Schon war der gestreifte, heruntergelassene Schlagbaum zu erkennen, der pilzförmige Unterstand daneben und weiter rechts Stacheldraht, weiße Isolatorenzapfen, vergitterte Wachtürme mit Scheinwerfern. Der Lastwagen hielt an. Alle betrachteten den Grenzer, der mit gekreuzten Beinen, den Karabiner umgehängt, im Unterstand döste. Zwischen seinen Lippen stak eine erloschene Zigarette, und der Boden war mit Zigarettenkippen übersät. Neben dem Schlagbaum ragte ein Pfahl empor mit aufgenagelten Warnschildern: "ACHTUNG! WALD!" " AUSWEISE AUFGESCHLAGEN VORWEISEN!" "KEINE SEUCHEN EINSCHLEPPEN!". Der Fahrer hupte diskret. Der Grenzer öffnete die Augen und starrte trübsinnig vor sich hin. Dann kam er aus dem Unterstand hervor und ging um das Auto herum.
"Ein bißchen viele seid ihr", sagte er heiser. "Holt ihr euer Geld ab?"
"Genau das", sagte der ehemalige Vorsitzende diensteifrig.
"Das lobe ich mir. Recht so", sagte der Grenzer. Er kam um den Lastwagen herum, stellte sich auf das Trittbrett und blickte auf die Ladefläche.
"Mensch, seid ihr viel", sagte er vorwurfsvoll. "Und die Hände? Habt ihr die sauber?"
"Jawoll!", sagten die Mitarbeiter im Chor. Einige zeigten ihre Handflächen.
"Sind sie alle sauber?"
"Jawoll!"
"Gut", sagte der Grenzer und beugte sich mit seinem ganzen Oberkörper ins Fahrerhaus. Von dort ertönte es: "Wer ist der Dienstälteste? Sie? Wieviele fährst du denn? Aha... Lügst du nicht? Wie ist dein Zuname? Kim? Passen Sie auf, Kim, ich schreibe mir deinen Familiennamen auf... Respekt, Woldemar! Du fährst immer noch?... Und ich bewache noch immer die Grenze. Zeig mal die Bestätigung... Na-na, jetzt mach keinen Krach, komm, her damit... In Ordnung... sonst hätte ich dich... Wie kommst du dazu, auf die Bestätigung Telefonnummern zu schreiben? Wart mal... Was für eine Charlotte ist das? Ah ja, ich erinnere mich. Warte, das muß ich mir aufschreiben. Gut, danke. Fahrt los. Ihr könnt fahren."
Er sprang vom Trittbrett, und seine Stiefel wirbelten eine Staubwolke auf. Er ging zum Schlagbaum und ließ sich auf das Gegengewicht fallen. Der Schlagbaum hob sich langsam, die auf ihm aufgehängten Unterhosen fielen in den Staub. Der Lastwagen fuhr an.”
― Arkady Strugatsky, quote from The Snail on the Slope

“[...] только это такой экзамен, что никто не знает, пятерку лучше получить или двойку. И вообще неизвестно, за что здесь ставят пятерку, а за что — двойку.”
― Arkady Strugatsky, quote from The Snail on the Slope

“... Защото това тук нищо не значи. Да виждаш и да не разбираш — това е все едно да измисляш. Аз виждам, виждам и не разбирам, живея в свят, съчинен от някого, който не си е направил труда да ми го обясни на мен, а може би и на себе си. Тъга по разбирането — изведнъж си помисли Перец. — Ето от какво съм болен — от тъга да разбирам.”
― Arkady Strugatsky, quote from The Snail on the Slope

“... И всичко ще има дълбок смисъл, както е пълно със смисъл всяко движение на сложен механизъм, и всичко ще бъде странно и значи безсмислено за нас, или поне за онези от нас, които още не могат да свикнат с безсмислицата и да я приемат за правило.”
― Arkady Strugatsky, quote from The Snail on the Slope

About the author

Popular quotes

“All right, then, I'll go to hell.”
― Mark Twain, quote from The Adventures of Huckleberry Finn

“You don't notice the dead leaving when they really choose to leave you. You're not meant to. At most you feel them as a whisper or the wave of a whisper undulating down. I would compare it to a woman in the back of a lecture hall or theater whom no one notices until she slips out.Then only those near the door themselves, like Grandma Lynn, notice; to the rest it is like an unexplained breeze in a closed room.
Grandma Lynn died several years later, but I have yet to see her here. I imagine her tying it on in her heaven, drinking mint juleps with Tennessee Williams and Dean Martin. She'll be here in her own sweet time, I'm sure.
If I'm to be honest with you, I still sneak away to watch my family sometimes. I can't help it, and sometimes they still think of me. They can't help it....
It was a suprise to everyone when Lindsey found out she was pregnant...My father dreamed that one day he might teach another child to love ships in bottles. He knew there would be both sadness and joy in it; that it would always hold an echo of me.
I would like to tell you that it is beautiful here, that I am, and you will one day be, forever safe. But this heaven is not about safety just as, in its graciousness, it isn't about gritty reality. We have fun.
We do things that leave humans stumped and grateful, like Buckley's garden coming up one year, all of its crazy jumble of plants blooming all at once. I did that for my mother who, having stayed, found herself facing the yard again. Marvel was what she did at all the flowers and herbs and budding weeds. Marveling was what she mostly did after she came back- at the twists life took.
And my parents gave my leftover possessions to the Goodwill, along with Grandma Lynn's things.
They kept sharing when they felt me. Being together, thinking and talking about the dead, became a perfectly normal part of their life. And I listened to my brother, Buckley, as he beat the drums.
Ray became Dr. Singh... And he had more and more moments that he chose not to disbelieve. Even if surrounding him were the serious surgeons and scientists who ruled over a world of black and white, he maintained this possibility: that the ushering strangers that sometimes appeared to the dying were not the results of strokes, that he had called Ruth by my name, and that he had, indeed, made love to me.
If he ever doubted, he called Ruth. Ruth, who graduated from a closet to a closet-sized studio on the Lower East Side. Ruth, who was still trying to find a way to write down whom she saw and what she had experienced. Ruth, who wanted everyone to believe what she knew: that the dead truly talk to us, that in the air between the living, spirits bob and weave and laugh with us. They are the oxygen we breathe.
Now I am in the place I call this wide wide Heaven because it includes all my simplest desires but also the most humble and grand. The word my grandfather uses is comfort.
So there are cakes and pillows and colors galore, but underneath this more obvious patchwork quilt are places like a quiet room where you can go and hold someone's hand and not have to say anything. Give no story. Make no claim. Where you can live at the edge of your skin for as long as you wish. This wide wide Heaven is about flathead nails and the soft down of new leaves, wide roller coaster rides and escaped marbles that fall then hang then take you somewhere you could never have imagined in your small-heaven dreams.”
― Alice Sebold, quote from The Lovely Bones

“Once you’ve accepted your flaws, no one can use them against you.”
― George R.R. Martin, quote from A Game of Thrones

“What if it lines up like it did in the Trojan War ... Athena versus Poseidon?"
"I don't know. But I just know that I'll be fighting next to you."
"Why?"
"Because you're my friend, Seaweed Brain. Any more stupid questions?”
― Rick Riordan, quote from The Lightning Thief

“There should be a place where only the things you want to happen, happen”
― Maurice Sendak, quote from Where the Wild Things Are

Interesting books

About BookQuoters

BookQuoters is a community of passionate readers who enjoy sharing the most meaningful, memorable and interesting quotes from great books. As the world communicates more and more via texts, memes and sound bytes, short but profound quotes from books have become more relevant and important. For some of us a quote becomes a mantra, a goal or a philosophy by which we live. For all of us, quotes are a great way to remember a book and to carry with us the author’s best ideas.

We thoughtfully gather quotes from our favorite books, both classic and current, and choose the ones that are most thought-provoking. Each quote represents a book that is interesting, well written and has potential to enhance the reader’s life. We also accept submissions from our visitors and will select the quotes we feel are most appealing to the BookQuoters community.

Founded in 2023, BookQuoters has quickly become a large and vibrant community of people who share an affinity for books. Books are seen by some as a throwback to a previous world; conversely, gleaning the main ideas of a book via a quote or a quick summary is typical of the Information Age but is a habit disdained by some diehard readers. We feel that we have the best of both worlds at BookQuoters; we read books cover-to-cover but offer you some of the highlights. We hope you’ll join us.