Quotes from The Snail on the Slope

“I'm living in a world someone has thought up without bothering to tell me, or maybe even himself.”
― Arkady Strugatsky, quote from The Snail on the Slope

“Перец се отпусна в голямо старо кресло, изпъна крака и се облегна. Е, какво стоите, каза той на книгите. Безделници! Затова ли са ви писали! Доложете, доложете как върви сеитбата, колко е засято. Колко е засято: разумно, добро, вечно? И как изглежда реколтата? И главното — как са кълновете? Мълчите… Ти там, как си? Да, да, двутомникът, ти! Колко хора са те чели? И колко са те разбрали? Обичам те, старче, ти си добър и честен приятел. Никога не си кряскал, не си се фукал, не си се удрял в гърдите. Добър и честен, И тези, които те четат, също стават добри и честни. Макар временно. Макар само за себе си… Но знаеш ли, има такова мнение, че за да се върви напред, добротата и честността не са задължителни. За тази цел трябват крака. И ботуши. Може даже немити крака и мръсни ботуши… Прогресът може да се окаже напълно безразличен към понятията доброта и честност, както е бил безразличен досега. За правилното функциониране на Управлението например не трябват ни честност, ни доброта. Приятно е, желателно е, но съвсем не е задължително. Като латинския за теляка. Като бицепсите за счетоводителя. Като уважението към жената за Домарошчинер… Но всичко зависи от това, как да се разбира прогресът. Можем да го разбираме като поява на знаменитите „но пък“: алкохолик, но пък отличен специалист; развратник, но пък отличен проповедник; крадец, какво ти, изпечен мошеник, но пък какъв администратор! Убиец, но пък колко дисциплиниран и предан… Прогресът може да се разбира и като превръщане на всички в добри и честни хора. И тогава ще доживеем до времето, когато ще се говори: специалист е, разбира се, знае, но е мръсен тип, трябва да се изхвърли…
Чуйте, книги, а знаете ли, че сте повече от хората? Ако изчезнат всички хора, вие бихте могли да населите земята и ще бъдете точно като човеците. Между вас има добри и честни, мъдри, многознайковци, също лекомислени, празни, скептици, луди, убийци, блудници, деца, унили проповедници, самодоволни глупаци и почти пресипнали гръмогласници с възпалени очи. И нямаше да е ясно за какъв дявол сте! И наистина, за какъв дявол сте вие? Много от вас дават знания, но защо са ни знания в гората? Към гората те нямат никакво отношение! Това е все едно бъдещият строител на слънчеви градове старателно да бъде обучаван по фортификация; тогаз него няма да го тегли изграждането на стадион или санаториум, тогаз от всичко негово ще се получава мрачен редут с ровове, ескарпи и контраескарпи. Това, което вие дадохте на хората, дошли в гората, не са знания, а предразсъдъци… Други от вас насаждат неверие и упадък на духа. И не защото са мрачни или жестоки, или пък предлагат да се изостави надеждата, а просто защото лъжат. Понякога лъжат лъчезарно, с бодри песни и безгрижно подсвиркване, понякога сълзливо, стенейки и оправдавайки се, но — лъжат! Кой знае защо такива книги никога не ги изгарят, никога не ги изземват от библиотеките; не е бивало още в историята на човечеството лъжата да бъде осъдена на клада. Макар дори случайно, без да си се ориентирал, или защото си повярвал. В гората те също са ненужни. Те никъде не са нужни. Сигурно затова са толкова много… Тоест не затова, а защото ги обичат. По-скъп ни е мракът на горчивите истини…”
― Arkady Strugatsky, quote from The Snail on the Slope

“Не съществува никаква свобода, без значение дали вратите пред теб са отворени или не, всичко е глупост и хаос и съществува единствено самотата...”
― Arkady Strugatsky, quote from The Snail on the Slope

“— Седи човек на ръба — рече той — и до него сандали. Неизбежно възниква въпросът: чии са тези сандали и къде е техният притежател?”
― Arkady Strugatsky, quote from The Snail on the Slope

“... че един тъй чакал, чакал, па като му цапардосали един по ушите, спрял да чака и на̀ — досега не чака…”
― Arkady Strugatsky, quote from The Snail on the Slope

“— Страхуват се — каза Перец. — Аз също се страхувам. Но аз се страхувам не само от теб, страхувам се и за теб. Още не ги познаваш. Впрочем и аз малко ги познавам. Знам само, че са способни на всякакви крайности — до най-висшите степени на тъпотата и мъдростта, на жестокостта и съжалението, на яростта и въздържанието. В тях няма само едно: разбиране. Винаги са заменяли разбирането с някакъв сурогат — вяра, неверие, равнодушие, пренебрежение. Кой знае защо винаги излиза, че така е по-просто. По-просто е да повярваш, отколкото да разбереш. По-просто е да се разочароваш, отколкото да разбереш. Между другото аз утре заминавам, но това още нищо не значи. Тук не мога да ти помогна, тук всичко е много непробиваемо и застояло. Тук вече очевидно съм излишен, чужд. Но аз ще намеря приложение на силите си, не се страхувай. Да, те могат непоправимо да те осквернят, но затова също трябва време — да намерят най-ефективният, най-икономичният и преди всичко най-простият метод. Ние пък ще се преборим, ако има за какво да се борим… Довиждане.”
― Arkady Strugatsky, quote from The Snail on the Slope

“Schon war der gestreifte, heruntergelassene Schlagbaum zu erkennen, der pilzförmige Unterstand daneben und weiter rechts Stacheldraht, weiße Isolatorenzapfen, vergitterte Wachtürme mit Scheinwerfern. Der Lastwagen hielt an. Alle betrachteten den Grenzer, der mit gekreuzten Beinen, den Karabiner umgehängt, im Unterstand döste. Zwischen seinen Lippen stak eine erloschene Zigarette, und der Boden war mit Zigarettenkippen übersät. Neben dem Schlagbaum ragte ein Pfahl empor mit aufgenagelten Warnschildern: "ACHTUNG! WALD!" " AUSWEISE AUFGESCHLAGEN VORWEISEN!" "KEINE SEUCHEN EINSCHLEPPEN!". Der Fahrer hupte diskret. Der Grenzer öffnete die Augen und starrte trübsinnig vor sich hin. Dann kam er aus dem Unterstand hervor und ging um das Auto herum.
"Ein bißchen viele seid ihr", sagte er heiser. "Holt ihr euer Geld ab?"
"Genau das", sagte der ehemalige Vorsitzende diensteifrig.
"Das lobe ich mir. Recht so", sagte der Grenzer. Er kam um den Lastwagen herum, stellte sich auf das Trittbrett und blickte auf die Ladefläche.
"Mensch, seid ihr viel", sagte er vorwurfsvoll. "Und die Hände? Habt ihr die sauber?"
"Jawoll!", sagten die Mitarbeiter im Chor. Einige zeigten ihre Handflächen.
"Sind sie alle sauber?"
"Jawoll!"
"Gut", sagte der Grenzer und beugte sich mit seinem ganzen Oberkörper ins Fahrerhaus. Von dort ertönte es: "Wer ist der Dienstälteste? Sie? Wieviele fährst du denn? Aha... Lügst du nicht? Wie ist dein Zuname? Kim? Passen Sie auf, Kim, ich schreibe mir deinen Familiennamen auf... Respekt, Woldemar! Du fährst immer noch?... Und ich bewache noch immer die Grenze. Zeig mal die Bestätigung... Na-na, jetzt mach keinen Krach, komm, her damit... In Ordnung... sonst hätte ich dich... Wie kommst du dazu, auf die Bestätigung Telefonnummern zu schreiben? Wart mal... Was für eine Charlotte ist das? Ah ja, ich erinnere mich. Warte, das muß ich mir aufschreiben. Gut, danke. Fahrt los. Ihr könnt fahren."
Er sprang vom Trittbrett, und seine Stiefel wirbelten eine Staubwolke auf. Er ging zum Schlagbaum und ließ sich auf das Gegengewicht fallen. Der Schlagbaum hob sich langsam, die auf ihm aufgehängten Unterhosen fielen in den Staub. Der Lastwagen fuhr an.”
― Arkady Strugatsky, quote from The Snail on the Slope

“[...] только это такой экзамен, что никто не знает, пятерку лучше получить или двойку. И вообще неизвестно, за что здесь ставят пятерку, а за что — двойку.”
― Arkady Strugatsky, quote from The Snail on the Slope

“... Защото това тук нищо не значи. Да виждаш и да не разбираш — това е все едно да измисляш. Аз виждам, виждам и не разбирам, живея в свят, съчинен от някого, който не си е направил труда да ми го обясни на мен, а може би и на себе си. Тъга по разбирането — изведнъж си помисли Перец. — Ето от какво съм болен — от тъга да разбирам.”
― Arkady Strugatsky, quote from The Snail on the Slope

“... И всичко ще има дълбок смисъл, както е пълно със смисъл всяко движение на сложен механизъм, и всичко ще бъде странно и значи безсмислено за нас, или поне за онези от нас, които още не могат да свикнат с безсмислицата и да я приемат за правило.”
― Arkady Strugatsky, quote from The Snail on the Slope

About the author

Popular quotes

“I was just thinking this is nothing like what I pictured when I thought of a Vegas wedding.”
― Aurora Rose Reynolds, quote from Until Lilly

“Why?  What’s your problem?” he asked, like this would be a surprise to him.
“What’s my problem?  You’re acting like a bitch, and if I wanted a bitch, I would have adopted a dog.”  I walked away from him as he mumbled something about writer’s block and stupid green eyes.”
― Christine Zolendz, quote from Brutally Beautiful

“But the strange thing about anger is that it is like fire; the more you feed it, the more it grows. It takes a lot of wisdom to know when to let anger go.”
― Amish Tripathi, quote from Scion of Ikshvaku

“I was beautiful, or so my father told me. My oval mirror showed me a face with nothing written on it. I had suitors aplenty but wanted none of them: their doggish devotion seemed too easily won. I had an appetite for magic, even then. I wanted something improbably and perfect as a red rose just opening.”
― Emma Donoghue, quote from Kissing the Witch: Old Tales in New Skins

“In this world, as in our own, nearly all the chief means of production, nearly all the land, mines, factories, railways, ships, were controlled for private profit by a small minority of the population. These privileged individuals were able to force the masses to work for them on pain of starvation. The tragic farce inherent in such a system was already approaching. The owners directed the energy of the workers increasingly towards the production of more means of production rather than to the fulfilment of the needs of individual life. For machinery might bring profit to the owners; bread would not. With the increasing competition of machine with machine, profits declined, and therefore wages, and therefore effective demand for goods. Marketless products were destroyed, though bellies were unfed and backs unclad. Unemployment, disorder, and stern repression increased as the economic system disintegrated. A familiar story! As conditions deteriorated, and the movements of charity and state-charity became less and less able to cope with the increasing mass of unemployment and destitution, the new pariah-race became more and more psychologically useful to the hate-needs of the sacred, but still powerful, prosperous. The theory was spread that these wretched beings were the result of secret systematic race-pollution by riff-raff immigrants, and that they deserved no consideration whatever. They were therefore allowed only the basest forms of employment and the harshest conditions of work. When unemployment had become a serious social problem, practically the whole pariah stock was workless and destitute. It was of course easily believed that unemployment, far from being due to the decline of capitalism, was due to the worthlessness of the pariahs.”
― Olaf Stapledon, quote from Star Maker

Interesting books

About BookQuoters

BookQuoters is a community of passionate readers who enjoy sharing the most meaningful, memorable and interesting quotes from great books. As the world communicates more and more via texts, memes and sound bytes, short but profound quotes from books have become more relevant and important. For some of us a quote becomes a mantra, a goal or a philosophy by which we live. For all of us, quotes are a great way to remember a book and to carry with us the author’s best ideas.

We thoughtfully gather quotes from our favorite books, both classic and current, and choose the ones that are most thought-provoking. Each quote represents a book that is interesting, well written and has potential to enhance the reader’s life. We also accept submissions from our visitors and will select the quotes we feel are most appealing to the BookQuoters community.

Founded in 2023, BookQuoters has quickly become a large and vibrant community of people who share an affinity for books. Books are seen by some as a throwback to a previous world; conversely, gleaning the main ideas of a book via a quote or a quick summary is typical of the Information Age but is a habit disdained by some diehard readers. We feel that we have the best of both worlds at BookQuoters; we read books cover-to-cover but offer you some of the highlights. We hope you’ll join us.