“Flowers grow beneath her feet, but she is not dead at all. The years have not diminished the Rice Mother. I see her, fierce and magical. Stop despairing and call to her, and you will see, she will come bearing a rainbow of dreams.”
― Rani Manicka, quote from The Rice Mother
“Майка ми седеше край него ден и нощ. Понякога го гълчеше, понякога му пееше песни, които никога не бях я чувала да пее. Може би все пак тя го обичаше. Вероятно по природа си беше такава — като настръхнала. И сега си я представям — дребна фигурка, седнала край леглото, върху което се очертава тялото на татко, заобиколен от вечерните сенки. Облегната на рамката на вратата, подпряла петата на левия крак на прасеца на десния, я слушах като захласната как пее песни, които не знаех, че е скътала в себе си. Спомням си, тогава ми хрумна, че мама е като океан. Дълбока и пълна с неизвестни неща. Дори се боях, че никога нямаше да стигна до дъното му. Искаше ми се да съм ручей, който някой ден щеше да прерасне в река и някога да се влее в океана.”
― Rani Manicka, quote from The Rice Mother
“Тогава започна да дялка маска. Бавно, извънредно бавно се оформи едно красиво лице с извити вежди и пълни чувствени устни. Гладката леко усмихната маска лежеше до леглото и татко дълго я гледаше. По-късно една нощ се събудихме от трясък и сърдити викове. Втурнахме се и го заварихме насред стаята, облегнат на тежкия дървен бюст на мама. Трески от строшената маска бяха разпилени навсякъде по пода. В продължение на няколко секунди той ни гледа сякаш не ни позна, после се разрида и се свлече безпомощно на пода.”
― Rani Manicka, quote from The Rice Mother
“Да, прекрасното легло и прекрасната пейка бяха направени за хората, които улавяха слънчевите лъчи в косите си.”
― Rani Manicka, quote from The Rice Mother
“Китайците обичат булки с малки устица, защото смятат, че жените с голяма уста са лоша поличба. Жена с голяма уста духовно поглъща съпруга си и причинява ранната му смърт.”
― Rani Manicka, quote from The Rice Mother
“Меначи беше сбръчкана стара жена с тесни рамене и тънки като на скелет ръце. Предишната й красота се бе запазила единствено в тъмните й очи, обрамчени от гъсти извити мигли. Винаги съм обичала да наблюдавам лицата на много възрастни хора, а нейното беше изключително. Беше като учебник по история, който разказва какви ли не случки. Бръчките й бяха увлекателни страници за разгръщане.”
― Rani Manicka, quote from The Rice Mother
“Искаш да ти разкажа спомени ли? Да, имам спомени, но те са много ценни и трепкат като пеперуди. Малки вълшебни летящи шарени парченца, с които любознателното малко момченце на времето си играе. Никой не смее да му каже: „Не ги докосвай, защото прашецът ще падне от крилата им, ще се зацапат и няма повече да могат да летят“.”
― Rani Manicka, quote from The Rice Mother
“Петнайсетгодишна, мама се бе отказала от живота си заради нас и си запази правото да живее чрез нас. Тя преливаше безграничната си енергия в нас. Подтикваше ни към недостижими висоти. За нас искаше онова, което никога не бе имала или не бе могла да направи. А имаше толкова много неща, които не бе имала, и толкова много неща, които не бе могла да направи. Моят баща я спъваше и тя често му се сърдеше.”
― Rani Manicka, quote from The Rice Mother
“За нея най-важно бе да бъдем по-добри, по-умни и по-смели. Провалът беше невъзпитано куче, което трябваше да живее в чужда къща. А когато ние наистина се проваляхме, което се случваше често, тя го приемаше като лична обида. Тъжният неоспорим факт беше, че всички ние, взети заедно, не можехме да се наместим и на малкия й пръст нито по способности, нито по интелигентност. Нито един от нас не бе наследил нейните заложби. Факт, който много скоро стана очевиден за нас, но доста късно за нея. С течение на годините тя се превърна в безутешна нещастна жена, която от своя страна направи всички ни нещастни.”
― Rani Manicka, quote from The Rice Mother
“How not to miss those days when the sun was a happy companion that stayed to play all year round and kissed me a careless nut brown? When Mother caught the sweet rain in her well behind the house, and the air was so clear that the grass smelled green?”
― Rani Manicka, quote from The Rice Mother
“Родена съм в Цейлон през 1916 година, във времето, когато духовете ходеха по земята също като хората. Беше преди ослепителният блясък на електричеството и шумът на цивилизацията да ги прогонят в тъмните недра на горите. Те обитаваха огромни дървета, изпълнени с хладни синьо-зелени сенки. В пъстрото безмълвие човек можеше да се пресегне и почти да почувства тихото им присъствие, тъй като те копнееха да си възвърнат физическия образ. Ако се появеше неотложна нужда да се облекчим, докато пресичаме джунглата, трябваше да изречем молитва и да поискаме от тях разрешение още преди изпражненията ни да докоснат земята, тъй като те бяха много обидчиви. Нарушаването на самотата им беше извинението, което използваха, за да се вселят в неканения гост. Да вървят с неговите крака.”
― Rani Manicka, quote from The Rice Mother
“След всяко свое отсъствие той се връщал и сервирал на младата си жена всякакви измислици, мариновани с различни видове алкохол. Кой знае защо смятал, че те й харесват.”
― Rani Manicka, quote from The Rice Mother
“Майките виждаха в лицето на боговете детегледачки, скупчени в белите облаци на небето, за да държат под око децата, палуващи във водопада.”
― Rani Manicka, quote from The Rice Mother
“They didn't finish each other's sentences, rather it was the pauses they shared.”
― Rani Manicka, quote from The Rice Mother
“Майка ми смяташе, че залогът за успеха се крие в кожата. За разлика от нея не бях индийска красавица, но в страна, където живеят хора, чиято кожа има цвят на кафе, моята беше като чай с много мляко.
Ценен, прекрасен цвят.”
― Rani Manicka, quote from The Rice Mother
“În casa aceasta ,zeița noastră a orezului este bunica ta!Ea este păstrătoarea visurilor !Uită-te cu atenție și ai s-o vezi cum stă pe tronul ei de lemn ,ținându-ne toate speranțele si visurile ,mari și mici,ale tale și ale mele ,în brațele ei puternice .Anii nu-i scad puterea !”
― Rani Manicka, quote from The Rice Mother
“Той ме погледна. Имаше малки черни очички. Смело се взрях в малките, черни като мъниста гледци. В тях прочетох обезпокоителен израз на гордо притежание. Гледах го, без да мигна. „Не показвай, че те е страх“ мислех си, стомахът ми се бе свил на топка от яд. Бях втренчила очи в него като в детската игра кой пръв ще отмести погледа си. Докато неотклонно се взирах в него, биенето на барабаните и звукът на тромпетите заглъхна и присъстващите се превърнаха в сив фон. Странно, но долових промяна в очите на моя бъдещ съпруг. На мястото на гордото притежание се появи изненада. Той сведе очи. Бях победила страшното чудовище. В края на краищата той се оказа плячката, а аз ловецът. Бях опитомила дивия звяр с очи. Усетих как цялото ми тяло пламна.”
― Rani Manicka, quote from The Rice Mother
“O femeie îndrăgostită vrea să știe ce conține inima unui bărbat și dacă imaginea ei este gravată pe pereții acesteia.”
― Rani Manicka, quote from The Rice Mother
“Tinerețea este ca un prieten capricios.Îi poți da oricât și orce și tot te va lăsa.Vârsta îți este un prieten adevărat ! Ea rămâne cu tine,oferindu-ți tot mai mult până când mori.”
― Rani Manicka, quote from The Rice Mother
“Chiar dacă deșertul dorește ploaia ca să se împrospăteze ,deșertul are nevoie de soare pentru a ști că este un deșert.”
― Rani Manicka, quote from The Rice Mother
“Cel mai rău demon la lumina zilei poate arăta ridicol,dar în umbră crește în înălțime și capătă proporții incredibile.”
― Rani Manicka, quote from The Rice Mother
“Coaja tare de nucă de cocos a mândriei se sparge așa de ușor și în atâtea bucăți când este azvârlită de cimentul tare al durerii!”
― Rani Manicka, quote from The Rice Mother
“Trecutul e ca un infirm fără mâini și fără picioare,cu ochi șireți,o limbă ascuțită și o memorie bună.”
― Rani Manicka, quote from The Rice Mother
Rani Manicka
Born place: Malaysia
See more on GoodReads
“Because this, after all, was the basic truth they all chose to live by: that love was no finite commodity. That it was not subject to the cruel reckoning of addition and subtraction, that to give to one did not necessarily mean to take from another; that the heart, in its infinite capacity-even the confused and cheating heart of the man in front of her, even the paltry thing now clenched and faltering inside her own chest-could open itself to all who would enter, like a house with windows and doors thrown wide, like the heart of God itself, vast and accommodating and holy, a mansion of rooms without number, full of multitudes without end.”
― Brady Udall, quote from The Lonely Polygamist
“I think that when you invite people to your home, you invite them to yourself.”
― Bill Clinton, quote from My Life
“He did not know what love was. And he did not know what good it was. But he knew he carried with him, a scabrous spot of rot, of contagion, for which there was no cure. Rage would not cure it. Indulgence made it worse, flamed it, made it grow like cancer. And it had ruined his life. Not now, not in this moment. Long before. The world had seemed a good and liveable place. Brutal, yes. but there was a certain joy in that. The brutality on the football fields, in the tonks, was celebration. Men were maimed without malice, sometimes--often even--in friendship. Lonely, yes. Running was lonely. Sweat was lonely. The pain of preparation was lonely. There's no way to share a pulled hamstring with somebody else. There's no way to farm out part of a twisted knee. But who in god's name ever assumed otherwise? Once you know that it was all bearable”
― Harry Crews, quote from A Feast of Snakes
“In a battle between force and an idea, the latter always prevails.”
― Ludwig von Mises, quote from Liberalism: The Classical Tradition
“When we live with a solitude of heart, we can listen with attention to the words and the worlds of others, but when we are driven by loneliness, we tend to select just those remarks and events that bring immediate satisfaction to our own craving needs. Our”
― Henri J.M. Nouwen, quote from Reaching Out: The Three Movements of the Spiritual Life
The Lost Boy: A Fost...
The Oldest Living Va...
Three Guineas
The Reader
Getting Over Garrett...BookQuoters is a community of passionate readers who enjoy sharing the most meaningful, memorable and interesting quotes from great books. As the world communicates more and more via texts, memes and sound bytes, short but profound quotes from books have become more relevant and important. For some of us a quote becomes a mantra, a goal or a philosophy by which we live. For all of us, quotes are a great way to remember a book and to carry with us the author’s best ideas.
We thoughtfully gather quotes from our favorite books, both classic and current, and choose the ones that are most thought-provoking. Each quote represents a book that is interesting, well written and has potential to enhance the reader’s life. We also accept submissions from our visitors and will select the quotes we feel are most appealing to the BookQuoters community.
Founded in 2023, BookQuoters has quickly become a large and vibrant community of people who share an affinity for books. Books are seen by some as a throwback to a previous world; conversely, gleaning the main ideas of a book via a quote or a quick summary is typical of the Information Age but is a habit disdained by some diehard readers. We feel that we have the best of both worlds at BookQuoters; we read books cover-to-cover but offer you some of the highlights. We hope you’ll join us.
