Quotes from The Kindly Ones

“If you were born in a country or at a time not only when nobody comes to kill your wife and your children, but also nobody comes to ask you to kill the wives and children of others, then render thanks to God and go in peace. But always keep this thought in mind: you might be luckier than I, but you’re not a better person.”
― Jonathan Littell, quote from The Kindly Ones

“I have remained someone who believes that the only things indispensable to human life are air, food, drink and excretion, and the search for truth. The rest is optional.”
― Jonathan Littell, quote from The Kindly Ones

“So what's the most atrocious thing you've seen?" He waved his hand: "Man, of course!”
― Jonathan Littell, quote from The Kindly Ones

“If you ever managed to make me cry, my tears would sear your face.”
― Jonathan Littell, quote from The Kindly Ones

“Please, mein Herr, shoot the children cleanly.”
― Jonathan Littell, quote from The Kindly Ones

“There were always reasons for what I did. Good reasons or bad reasons, I don’t know, in any case human reasons. Those who kill are humans, just like those who are killed, that’s what’s terrible. You”
― Jonathan Littell, quote from The Kindly Ones

“Blood transmits a propensity for heart diseases; if it also transmits a propensity for treason, no one has ever been able to prove it.”
― Jonathan Littell, quote from The Kindly Ones

“I got back into my car and followed the trucks; at the end of the road, the Polizei unloaded the women and children, who rejoined the men arriving on foot. A number of Jews, as they walked, were singing religious songs; few tried to run away; the ones who did were soon stopped by the cordon or shot down. From the top, you could hear the gun bursts clearly, and the women especially were starting to panic. But there was nothing they could do. The condemned were divided into little groups and a noncom sitting at a table counted them; then our Askaris took them and led them over the brink of the ravine. After each volley, another group left, it went very quickly. I walked around the ravine by the west to join the other officers, who had taken up positions above the north slope. From there, the ravine stretched out in front of me: it must have been some fifty meters wide and maybe thirty meters deep, and went on for several kilometers; the little stream at the bottom ran into the Syrets, which gave its name to the neighborhood. Boards had been placed over this stream so the Jews and their shooters could cross easily; beyond, scattered pretty much everywhere on the bare sides of the ravine, the little white clusters were multiplying. The Ukrainian “packers” dragged their charges to these piles and forced them to lie down over them or next to them; the men from the firing squad then advanced and passed along the rows of people lying down almost naked, shooting each one with a submachine bullet in the neck; there were three firing squads in all. Between the executions some officers inspected the bodies and finished them off with a pistol. To one side, on a hill overlooking the scene, stood groups of officers from the SS and the Wehrmacht. Jeckeln was there with his entourage, flanked by Dr. Rasch; I also recognized some high-ranking officers of the Sixth Army. I saw Thomas, who noticed me but didn’t return my greeting. On the other side, the little groups tumbled down the flank of the ravine and joined the clusters of bodies that stretched farther and farther out. The cold was becoming biting, but some rum was being passed around, and I drank a little. Blobel emerged suddenly from a car on our side of the ravine, he must have driven around it; he was drinking from a little flask and shouting, complaining that things weren’t going fast enough. But the pace of the operations had been stepped up as much as possible. The shooters were relieved every hour, and those who weren’t shooting supplied them with rum and reloaded the clips. The officers weren’t talking much; some were trying to hide their distress. The Ortskommandantur had set up a field kitchen, and a military pastor was preparing some tea to warm up the Orpos and the members of the Sonderkommando. At lunchtime, the superior officers returned to the city, but the subalterns stayed to eat with the men. Since the executions had to continue without pause, the canteen had been set up farther down, in a hollow from which you couldn’t see the ravine. The Group was responsible for the food supplies; when the cases were broken open, the men, seeing rations of blood pudding, started raging and shouting violently. Häfner, who had just spent an hour administering deathshots, was yelling and throwing the open cans onto the ground: “What the hell is this shit?” Behind me, a Waffen-SS was noisily vomiting. I myself was livid, the sight of the pudding made my stomach turn. I went up to Hartl, the Group’s Verwaltungsführer, and asked him how he could have done that. But Hartl, standing there in his ridiculously wide riding breeches, remained indifferent. Then I shouted at him that it was a disgrace: “In this situation, we can do without such food!”
― Jonathan Littell, quote from The Kindly Ones

“Лесно решение би било да обвиня нашата пропаганда, каквато например тук се налага на войската от обершарфюфер Кнител, който ръководи Kulturabteilung: Häftling е непълноценен човек, дори не е човешко същество, следователно е съвсем законно да бъде бит. Но не е съвсем така: в крайна сметка животните също не са хора, но никой от нашите надзиратели не би се отнасял към някое животно както към Häftlinge. Пропагандата определено играе определена роля, но по по-сложен начин. Стигнах до извода, че надзирателят от SS не се превръща в насилник или садист, защото мисли, че затворникът не е човешко същество; тъкмо обратното, яростта му се увеличава и става садистична, когато си даде сметка, че затворникът не само не е непълноценен човек, както са му казали, а всъщност е човек като него и именно тази устойчивост, разбирате ли, надзирателят намира за непоносима, това безмълвно постоянство на другия, и тогава надзирателят го бие, опитвайки се да заличи общата им човешка същност. Разбира се, не се получава: колкото повече надзирателят удря, толкова повече е принуден да приеме, че затворникът отказва да се признае за непълноценен човек. Накрая като единствено разрешение му остава да го убие, което представлява окончателен провал.”
― Jonathan Littell, quote from The Kindly Ones

“Именно, руснаците. Това е единственият народ днес, който ни е равностоен. И затова войната ни с тях е толкова ужасна, толкова безмилостна. Ще оцелее само един от двата народа. Останалите не влизат в сметката. Можете ли да си представите янките, с тяхното консервирано говеждо и дъвки, да понесат и една десета от руските загуби? Една стотна? Ще офейкат и ще се приберат у дома, а Европа, да си гледа работата. Необходимо е да докажем на западните страни, че една болшевишка победа не е в техен интерес, че Сталин ще заграби като плячка половината Европа, ако не и цялата. Ако англосаксонците ни помагаха да се справим с руснаците, бихме могли да им оставим трохите, или пък, когато възстановим силите си, спокойно да ги смачкаме на свой ред. Само вижте какво постигна за по-малко от две години нашият Parteigenosse Шпеер! И това е едва началото. Представете си, че ръцете ни бяха развързани, че разполагахме с всички ресурси на Изтока. Тогава светът можеше да бъде преобразен в нужната посока.”
― Jonathan Littell, quote from The Kindly Ones

“So who is guilty? Everyone, or no one? Why should the worker assigned to the gas chamber be guiltier than the worker assigned to the boilers, the garden, the vehicles? The”
― Jonathan Littell, quote from The Kindly Ones

“Мисълта ми вече се приплъзваше: вместо крехкия му тил се очертаваха много по-мощните вратове на мъже, които бях познавал или просто мярвал, оглеждах ги през погледа на жена, внезапно разбирайки с ужасяваща яснота, че мъжете нищо не контролират, нищо не владеят, че всички те са деца и дори играчки, създадени за удоволствие на жените, едно толкова по-ненаситно и върховно удоволствие, колкото повече мъжете си мислят, че контролират нещата, че владеят жените, докато в действителност жените ги поглъщат, унищожават властта им и размиват контрола им, за да вземат в крайна сметка от тях много повече, отколкото те са искали да дадат. Мъжете съвсем искрено вярват, че жените са уязвими и тази уязвимост трябва или да се използва, или да се закриля, докато жените се надсмиват снизходително и с любов или с презрение над детинската и безкрайна уязвимост на мъжете, над тяхната наранимост, тази толкова близка до загубата на траен контрол крехкост, над постоянно надвисналия провал, над въплътената в силната плът пустота. Несъмнено, именно поради това жените убиват толкова рядко. Те страдат много повече, но винаги ще имат последната дума. Пиех си чая. Ханика бе оправил леглото ми с всички одеяла, които бе успял да открие; взех две и ги оставих на дивана в предната стая, където спеше. Затворих вратата и набързо мастурбирах, после заспах на мига, с оплескани със сперма ръце и корем.”
― Jonathan Littell, quote from The Kindly Ones

“A necessidade, já os gregos o sabiam, é uma deusa não só cega mas também cruel.”
― Jonathan Littell, quote from The Kindly Ones

“Non era solo la questione di mia sorella; era più di così, era l'intero corso degli eventi, la miseria del corpo e del desiderio, le decisioni che si prendono e sulle quali non si può tornare, il senso stesso che si sceglie di dare a quella cosa che chiamiamo, forse a torto, la nostra vita.”
― Jonathan Littell, quote from The Kindly Ones

“both deaths were equally vain, neither of them shortened the war by so much as a second; but in both cases, the man or men who killed them believed it was just and necessary; and if they were wrong, who’s to blame? What”
― Jonathan Littell, quote from The Kindly Ones

“Правото не ме интересуваше повече от търговията, пък и бях започнал да харесвам дантелата – това възхитително и съразмерно творение на човека. Когато купихме достатъчно станове, собственикът реши да отвори втора фабрика и ми повери ръководството й. Оттогава, в очакване на пенсията, заемам този пост. Междувременно се ожених, наистина с известно отвращение, но тук, на Север, бе по-скоро необходимо, начин да заздравя придобитото. Избрах я от добро семейство, относително хубава, добре възпитана, и веднага й направих дете, за да има с какво да се занимава. За нещастие роди близнаци, изглежда, е в семейството, моето, искам да кажа, на мен лично едно-единствено хлапе щеше да ми е предостатъчно. Шефът ми отпусна пари в аванс, купих удобна къща, немного далеч от морето. Ето как станах буржоа. При всички положения бе по-добре. След всичко, което се бе случило, имах нужда от спокойствие и редовност. Животът пречупи гръбнака на младежките ми мечти, а страховете ми бавно се разпиляваха от единия до другия край на германска Европа. От войната излязох като празен човек, единствено с горчивина и продължителен, като скърцащ между зъбите пясък, срам. Затова ме устройваше живот, съобразен с всички обществени условности: удобна обвивка, макар често да я приемам с ирония, а понякога и с омраза. С тази отмереност, надявам се, някога да достигна до благодатното състояние на Жером Надал и да „не склонявам на нищо, освен ако не склонявам на нещо“. Ето, че ставам книжен; това е един от недостатъците ми. Толкова по-зле за святостта, все още не съм се освободил от нуждите си. Понякога се случва да уважавам жена си, добросъвестно, почти без удоволствие, но и без прекалено отвращение, за да бъде мир в семейството. И много рядко, по време на командировки, си давам труда отново да се върна към старите си привички; но то е вече почти единствено за поддържане на хигиената. Загубих голяма част от интереса си към всичко това. Тяло на красиво момче, скулптура на Микеланджело, все едно: дъхът ми вече не спира. Както след продължително боледуване, когато храната остава безвкусна; дали ще е телешко или пилешко, какво значение? Трябва да се яде и толкова. Честно казано, твърде малко неща вече ме интересуват. Може би литературата, и то не съм сигурен дали не е въпрос на навик. Възможно е точно заради това да пиша спомени: да раздвижа кръвта си, да видя дали още мога да почувствам нещо, дали още мога поне малко да страдам. Интересно упражнение.”
― Jonathan Littell, quote from The Kindly Ones

“Политическите философи често са обръщали внимание, че по време на война гражданинът, поне от мъжки пол, губи едно от най-основните си права, това на живот, и то още от времето на Френската революция и въвеждането на военната повинност, сега почти всеобщо прието правило. Но рядко отбелязват, че същият този гражданин губи едновременно и друго едно право, също толкова основно, а за него може би и още по-важно, що се отнася до представата, която изгражда за себе си като цивилизован човек: правото да не убива. Никой не пита за вашето мнение. Застаналият над общия гроб мъж в повечето случаи не е искал да бъде там, точно както и този, който лежи, мъртъв или умиращ, на дъното на същия гроб.”
― Jonathan Littell, quote from The Kindly Ones

“This path is very rarely the result of any choice, or even of personal predilection. The victims, in the vast majority of cases, were not tortured or killed because they were good any more than their executioners tormented them because they were evil. It”
― Jonathan Littell, quote from The Kindly Ones

“Olhei pela janela e vi como que um torso humano poisado entre os destroços: um soldado alemão, com as duas pernas arrancadas pela explosão, ria a bandeiras despregadas. Eu olhava e ele não parava de rir no meio de uma poça de sangue que alastrava pelo entulho”
― Jonathan Littell, quote from The Kindly Ones

“A ty zabijałeś ludzi"?.-"Raz musiałem dobijać. Ale zazwyczaj zajmowałem się wywiadem, pisałem raporty".-"A co czułeś, jak strzelałeś do tych ludzi?". Odpowiedziałem bez wachania: "To samo, co czułem, patrząc, jak inni strzelają. Gdy istnieje taka konieczność, staje się nieważne, kto to robi. Poza tym uważam, że patrząć, ponoszę taką samą odpowiedzialność jak ci, co strzelają".”
― Jonathan Littell, quote from The Kindly Ones

“Schellenberg had the habit of calling people he didn't like whores, and this term suited him well - and when I think about it, it's true that the insults people prefer, the ones that come most spontaneously to their lips, often in the end reveal their own hidden faults, since they naturally hate what they most resemble.”
― Jonathan Littell, quote from The Kindly Ones

“Ve státě jako je ten náš , měl každý přidělenou roli: ty jsi oběť, a ty, ty jsi kat, a nikdo neměl na vybranou, nikoho se neptali, jestli je s tím srozuměn, protože všichni byli zaměnitelní, oběti i katové.”
― Jonathan Littell, quote from The Kindly Ones

“Já vinen jsem, vy ne, a to je dobře. Měli byste mít nicméně možnost si říci, že toho, čeho jsem se dopustil já, byste se bývali dopustili taky. Možná s menší dávkou horlivosti, ale možná také s menší dávkou zoufalství, v každém případě nějakým způsobem ano. Snad mohu konstatovat, že, jak dokázaly moderní dějiny, za určitých daných okolností každý nebo téměř každý dělá to, co se mu řekne; a nezlobte se na mě, ale je jen malá pravděpodobnost, že zrovna vy byste byli výjimka, stejně jako jsem jí nebyl já. Jestli jste se narodili v zemi, kde nejen že vám nikdo nepřijde zabít ženu, ale kde ani nikdo nepřijde a neřekne vám, abyste šli zabíjet ženy a děti druhých, děkujte Bohu a jděte s pokojem. Ale pořád mějte na paměti tohle: možná jste měli víc štěstí než já, ale nejste lepší. Protože nebezpečí začíná právě ve chvíli, kdy najdete tolik troufalostí, abyste si to mysleli.”
― Jonathan Littell, quote from The Kindly Ones

“In mezzo a quei tizi avevo l'aria di un intellettuale un po' complicato, e restavo abbastanza isolato. Il che non mi dava fastidio: dell'amicizia con gente rozza ho sempre fatto a meno.”
― Jonathan Littell, quote from The Kindly Ones

“Volevo semplicemente augurarle di sopravvivere a questa guerra per risvegliarsi fra vent'anni, ogni notte, urlando. Spero che lei non riesca a guardare i suoi figli senza vedere i nostri che ha assassinato.”
― Jonathan Littell, quote from The Kindly Ones

“Mi spieghi, per favore, cosa intende per razza. Perché per me è un concetto scientificamente indefinibile e quindi privo di valore teorico.”
― Jonathan Littell, quote from The Kindly Ones

“Quoting from Hegel and Jünger, he argued that the State could reach its ideal point of unity only in and through war: “If the individual is the negation of the State, then war is the negation of that negation. War is the moment of absolute socialization of the collective existence of the people, the Volk.” But”
― Jonathan Littell, quote from The Kindly Ones

“Il sangue trasmette una propensione alle malattie cardiache; se trasmette anche una propensione al tradimento, nessuno è mai riuscito a dimostrarlo.”
― Jonathan Littell, quote from The Kindly Ones

“Prima ho parlato della paura: quel che provavo allora non lo chiamerei paura, comunque non una paura schietta e consapevole, era un disagio quasi fisico, come un prurito che non si può grattare, concentrato sulle parti cieche del corpo, la nuca, la schiena, le natiche.”
― Jonathan Littell, quote from The Kindly Ones

Video

About the author

Popular quotes

“The myth of the dragon is a very peculiar one, precisely because it is a truly global myth. Giant serpents appear in mythologies from all over the world: China, Scandinavia, Greece, Persia, Germany, Central America, the United Kingdom, even Africa. There is no discernible reason for this. How could the myth of a large serpentine creature be so consistent across the ancient world? From: Dragons in History by Eleanor Lock (Border Press, London, 1999)”
― Matthew Reilly, quote from The Great Zoo of China

“Studies of human behavior have shown that 80 percent of the productivity in virtually every field is generated by only 20 percent of its practitioners. Whether the action is insurance policies sold, books published, or practically anything else, some ratio close to 80/20 applies. Similar”
― quote from Repeat Offender: Sin City's Most Prolific Criminal and the Cop Who Caught Him

“They were photographs you had to explain, which meant they were a failure.”
― Anna Quindlen, quote from Still Life with Bread Crumbs

“to a High City with him . . . alone. And those who know he lives in the”
― Nadine Brandes, quote from A Time to Speak

“The first thing Eddy Treemont said to me on Saturday afternoon was also the last thing he said to me the day he died. “Whataya”
― Edward Lorn, quote from Bay's End

Interesting books

About BookQuoters

BookQuoters is a community of passionate readers who enjoy sharing the most meaningful, memorable and interesting quotes from great books. As the world communicates more and more via texts, memes and sound bytes, short but profound quotes from books have become more relevant and important. For some of us a quote becomes a mantra, a goal or a philosophy by which we live. For all of us, quotes are a great way to remember a book and to carry with us the author’s best ideas.

We thoughtfully gather quotes from our favorite books, both classic and current, and choose the ones that are most thought-provoking. Each quote represents a book that is interesting, well written and has potential to enhance the reader’s life. We also accept submissions from our visitors and will select the quotes we feel are most appealing to the BookQuoters community.

Founded in 2023, BookQuoters has quickly become a large and vibrant community of people who share an affinity for books. Books are seen by some as a throwback to a previous world; conversely, gleaning the main ideas of a book via a quote or a quick summary is typical of the Information Age but is a habit disdained by some diehard readers. We feel that we have the best of both worlds at BookQuoters; we read books cover-to-cover but offer you some of the highlights. We hope you’ll join us.