Quotes from The Autumn of the Patriarch

Gabriel García Márquez ·  255 pages

Rating: (14.6K votes)


“...the day shit is worth money, poor people will be born without an asshole”
― Gabriel García Márquez, quote from The Autumn of the Patriarch


“أجيبيه بنعم حتى ولو كنتي تموتين فزعاً ، وحتى لو ندمتِ فيما بعد ، لأنكِ على أية حال ستندمين طوال حياتكِ إن أنتي أجبتيه بلا .”
― Gabriel García Márquez, quote from The Autumn of the Patriarch


“an old man with no destiny with our never knowing who he was, or what he was like, or even if he was only a figment of the imagination, a comic tyrant who never knew where the reverse side was and where the right of this life which we loved with an insatiable passion that you never dared even to imagine out of the fear of knowing what we knew only too well that it was arduous and ephemeral but there wasn't any other, general, because we knew who we were while he was left never knowing it forever with the soft whistle of his rupture of a dead old man cut off at the roots by the slash of death, flying through the dark sound of the last frozen leaves of his autumn toward the homeland of shadows of the truth of oblivion, clinging to his fear of the rotting cloth of death's hooded cassock and alien to the clamor of the frantic crowds who took to the streets singing hymns of joy at the jubilant news of his death and alien forevermore to the music of liberation and the rockets of jubilation and the bells of glory that announced to the world the good news that the uncountable time of eternity had come to an end.”
― Gabriel García Márquez, quote from The Autumn of the Patriarch


“the bells of glory that announced to the world the good news that the uncountable time of eternity had come to an end”
― Gabriel García Márquez, quote from The Autumn of the Patriarch


“Sabía que estaba condenado sin remedio a no morir de amor.”
― Gabriel García Márquez, quote from The Autumn of the Patriarch



“...as he discovered in the course of his uncountable years that a lie is more comfortable than doubt, more useful than love, more lasting than truth...”
― Gabriel García Márquez, quote from The Autumn of the Patriarch


“...you'll see, he said, they'll go back to dividing everything up among the priests, the gringos and the rich, and nothing for the poor, naturally, because they've always been so fucked up that the day that shit is worth money, poor people will be born without an asshole...”
― Gabriel García Márquez, quote from The Autumn of the Patriarch


“and yet we didn’t believe it now that it was, and not because we really didn’t believe it but because we no longer wanted it to be true, we had ended up not understanding what would become of us without him, what would become of our lives after him,”
― Gabriel García Márquez, quote from The Autumn of the Patriarch


“alla fine di tanti e tanti anni di illusioni sterili aveva cominciato a congetturare che non si vive, cazzo, si sopravvive, s'impara troppo tardi che perfino le vite più estese e utili non sono sufficienti ad altro che a imparare a vivere”
― Gabriel García Márquez, quote from The Autumn of the Patriarch


“الكذب هو أنسب بكثير من الشك كما أنه أنفع من الحب وأبقى من الحقائق.”
― Gabriel García Márquez, quote from The Autumn of the Patriarch



“الخوف من الموت هو رماد السعاده.”
― Gabriel García Márquez, quote from The Autumn of the Patriarch


“we’ve had more enemies than we had soldiers,”
― Gabriel García Márquez, quote from The Autumn of the Patriarch


“with every six heads sixty enemies are produced and for every sixty six hundred are produced and then six thousand and then six million, the whole country, God damn it, we’ll never end,”
― Gabriel García Márquez, quote from The Autumn of the Patriarch


“they brought the Bible and syphilis, they made people believe that life was easy, mother, that everything is gotten with money, that blacks carry a contagion, they tried to convince our soldiers that the nation is a business and that the sense of honor is a brother invented by the government so that soldiers would fight for free”
― Gabriel García Márquez, quote from The Autumn of the Patriarch


“...знаеше още от началото, че го лъжат, за да му направят удоволствие, че вземат пари, за да го ласкаят, че задържат със силата на оръжието множеството, което се събираше по пътя му с ликуващи викове и измамни плакати за дълъг живот на великолепния, който е по-стар от възрастта си, но той се научи да живее с тези и всички други мизерии на славата, и докато минаваха безбройните му години, разбра, че лъжата е по-удобна от съмнението, по-полезна от любовта, по-трайна от истината, беше стигнал без учудване до безчестната фикция да управлява без власт, да бъде превъзнасян без слава и да бъде слушан без авторитет, когато в потока от жълти листа на своята есен се убеди, че никога няма да бъде господар на всичката си власт, че е осъден да не познава живота освен от обратната му страна, осъден да отгатва шевовете и да коригира нишките на сюжета и възлите от основата на гоблена от илюзии на действителността, без дори да подозира, дори и много по-късно, че единственият истински живот е този, да покажем, този, който ние виждахме от другата страна, която не е вашата, господин генерал, тази страна на беднотията, където беше потокът от жълти листа на нашите безбройни години на нещастия и на нашите неуловими мигове на щастие, където любовта беше заразена от зародишите на смъртта, но беше истинска любов, господин генерал, където вие самият бяхте само едно несигурно видение на едни жалки очи и през прашните завески на прозорците на един влак бяхте едва доловимо потръпване на едни мълчаливи устни, мимолетен поздрав с атлазената ръкавица на ничията ръка на някакъв старец без съдба, за когото никога не разбрахме кой е, нито как изглежда, нито дали не е някаква измама на въображението, тиранин на шега, който никога не е знаел кое е лицето и кое опакото на този живот, който ние обичаме с ненаситна страст, който вие дори не се осмелихте да си представите, от страх да не разберете това, което на нас ни беше пределно ясно, че е тежък и мимолетен, но няма друг, генерале, защото ние знаехме кои сме, а той не го разбра, остана си завинаги със свирещата болка на хернията си на стар мъртвец, изтръгнат из корен от удара на смъртта, литнал сред мрачния шумол на последните ледени листа на своята есен към мрачното отечество на пълната забрава, вкопчил се от страх за парцаливия и прогнил плащ на смъртта и чужд на виковете на побеснялата тълпа, която излизаше на улицата и пееше възторжени химни на радостната новина за неговата смърт, и завинаги чужд на музиката за освобождение и ликуващите фойерверки и празничните камбани, които възвестиха на света добрата новина, че неизброимото време на вечността най-после беше завършило.”
― Gabriel García Márquez, quote from The Autumn of the Patriarch



“،من دون التوصل إلى تمييز الوطنيين الجيدين من المنافقين في تلك العاصفة من صيحات الترحيب إذ أننا لم نكن قد اكتشفنا بعد أن الأكثر شبهة هم الذين كانوا يصرخون بأصوات أعلى عاش الفحل،عاش الجنرال.”
― Gabriel García Márquez, quote from The Autumn of the Patriarch


“...y nada para los pobres, por supuesto, porque esos estarán siempre tan jodidos que el día en que la mierda tenga algún valor los pobres nacerán sin culo...”
― Gabriel García Márquez, quote from The Autumn of the Patriarch


“Последний поезд рухнул с железной дороги плоскогорья в пропасть, в заросли орхидей, мой генерал, и ягуары дремлют на его мягких сидениях; обломки допотопного колесного парохода утопают в болотах рисовых полей, письма сгнили в почтовых мешках, которые вез этот пароход, и парочка стеллеровых коров резвится среди лунных зеркал президентской каюты, надеясь - тщетно! - зачать прекрасных сирен.”
― Gabriel García Márquez, quote from The Autumn of the Patriarch


“الخطأ الوحيد الذي على رجل متمتع بالسلطة والنفوذ ألا يقترفه في حياته مرة واحدة هو أن يفرض أمرا من دون أن يكون متيقنا من إطاعته.”
― Gabriel García Márquez, quote from The Autumn of the Patriarch


“they scrutinized the universe on the dial of the small radio through the interference of jeers from fugitive planets”
― Gabriel García Márquez, quote from The Autumn of the Patriarch



“our two postcard hearts were frightened in unison under the tenacious look of the unfathomable old man who kept on eating one banana after another”
― Gabriel García Márquez, quote from The Autumn of the Patriarch


“tan deprimido por su propia desidia que aquella noche al golpe de las ocho sorprendió a una de las mujeres encargadas de la ropa de los soldados y la derribó de un zarpazo sobre las bateas del lavadero a pesar de que ella trató de escapar con el recurso de susto de que hoy no puedo general, créamelo, estoy con el vampiro, pero él la volteó bocabajo en las tablas de lavar y la sembró al revés con un ímpetu bíblico que la pobre mujer sintió en el alma con el crujido de la muerte y resolló qué bárbaro general, usted ha debido estudiar para burro, y él se sintiómás halagado con aquel gemido de dolor que con los ditirambos más frenéticos desus aduladores de oficio”
― Gabriel García Márquez, quote from The Autumn of the Patriarch


“había
empezado a vislumbrar que no se vive, qué carajo, se sobrevive, se aprende
demasiado tarde que hasta las vidas más dilatadas y útiles no alcanzan para
nada más que para aprender a vivir.”
― Gabriel García Márquez, quote from The Autumn of the Patriarch


“Sabíamos de sobra que era ardua y efímera pero no había otra, general.”
― Gabriel García Márquez, quote from The Autumn of the Patriarch


“...майко мила, Бендисион Алварадо, какво, по дяволите, правят жените, та вършат нещата така, сякаш те са ги измислили, какво правят, че да са толкова мъже, мислеше той, а през това време тя смъкваше от него безполезния товар от други по-малко страшни и опустошителни войни, отколкото тази самотна война до гушата във вода, стоеше примрял от страх, закрилян от онова дъхащо на боров сапун тяло, когато тя най-после откопча токите на двата колана и откопча цепката на панталона му, и ме обзе ужас, защото не намерих това, което търсех, а огромния тестикул, който плуваше като жаба в мрака, пусна го уплашена, отдръпна се, върви по дяволите при майка си да те смени с друг, рече му тя, ти за нищо не струваш, и сега го бе сразил същият старовремски страх, който го караше да стои неподвижен пред голотата на Летисия Назарено, в чиято река с непредвидими води той не би влязъл дори с всичко това, което носеше на себе си, докато тя не му се притечеше на помощ със своето милосърдие, той сам я покри с чаршаф, свири ѝ на грамофона, докато се изхаби цилиндърът, все една и съща песен за клетата Делгадина, оскърбена от любовта на баща си, каза да й сложат цветя от филц във вазите, за да не увехнат като естествените от неприятното свойство на ръцете ѝ, правеше всичко, което му хрумнеше, за да я направи щастлива, но пазеше все така строго пленничеството и я държеше гола, за да разбере тя, че ще бъде обградена с грижа и любов, но че няма никаква възможност да се изскубне от тази съдба, и тя така добре го разбра, че при първия отдих от страх му заповяда, без да го моли, господин генерал, отворете ми прозореца, да влезе малко чист въздух, и той го отвори, затворете го, защото луната ми грее в лицето, затвори го, изпълняваше заповедите й, сякаш бяха дадени от любов, и го правеше с все повече послушание и самоувереност, колкото по-близо се чувствуваше до оня следобед със силен дъжд, когато той се вмъкна под москитерото и легна до нея с дрехите, без да я буди, по цели нощи поемаше в самота от тайните аромати на тялото ѝ, вдишваше миризмата ѝ на планинска кучка, която от месец на месец ставаше все по-гореща, покара мъхът на корема ѝ, един ден се събуди стресната, крещейки: махнете се оттук, господин генерал, и той стана тежко и бавно, но отново легна до нея, докато тя спеше, и така през онази първа година на пленничество ѝ се наслаждава, без да я докосне, докато тя свикна да се събужда до него, без да ѝ е ясно накъде текат скритите помисли на този непроницаем старец, който беше зарязал ласкателствата на властта и очарованието на света, за да я съзерцава, да й слугува, и я обземаше все по-голям смут, по-близо се чувствуваше той до деня, в който легна върху нея с дрехите, както някога беше влязъл в реката, с униформата без отличителни знаци, с колана, на който висеше сабята с връзката с ключове, гамашите, ботушите за езда, със златната шпора, това беше едно кошмарно нападение, от което тя се събуди, като се мъчеше да махне от себе си този кон, нагизден с военно снаряжение, но той беше толкова смел, че тя реши да спечели време, като прибегне до последното средство, и му каза: махнете си амуницията, господин генерал, че халките по тях ми убиват на сърцето, и той ги махна, махнете си шпората, господин генерал, че ми убива на петата със златната си звездичка, махнете връзката с ключове от ремъка, че ми убива на костта на бедрото, и той в края на краищата изпълняваше заповедите й, макар че и бяха необходими три месеца, докато го накара да си свали ремъците на сабята, които ѝ пречеха да диша, и още един месец, за да свали гамашите, които ми нараняват душата с токите си, това беше една бавна и трудна борба, в която тя го изчакваше, без да го кара да губи търпение, и той накрая се съгласяваше, за да ѝ направи удоволствие, така че нито единият, нито другият разбра някога как се стигна дотам, че стана финалният катаклизъм...”
― Gabriel García Márquez, quote from The Autumn of the Patriarch



“...We knew that no evidence of his death was final, because there was always another truth behind the truth. (p. 43)”
― Gabriel García Márquez, quote from The Autumn of the Patriarch


“...и въпреки това и сега не вярвахме, че е истина, и не защото наистина не вярвахме, а защото не искахме да е истина, бяхме стигнали дотам, че вече не знаехме какво ще стане с нас без него, какво ще стане с нашия живот след него, не можех да си представя света без човека, който на дванайсет години беше ме направил толкова щастлива, както никой друг по-късно не можа да ме направи след онези отминали преди толкова време следобеди, когато излизахме от училище в пет, а той дебнеше от капандурите на обора момичетата в сини униформи с моряшка яка и коси, сплетени отзад само на една плитка, като си мислеше, майчице Бендисион Алварадо, колко били красиви жените на моята възраст, викаше ни, виждахме тръпнещите му очи, ръката в ръкавици със скъсани пръсти, която се мъчеше да ни изкуси с карамеленото звънче на посланика Форбес, всички се разбягаха изплашени, всички освен аз, аз останах сама на улицата пред училището и когато разбрах, че никой не ме гледа, опитах се да грабна бонбона и тогава той ме сграбчи за китките с нежните тигрови лапи и ме вдигна във въздуха, без да ми причинява болка, и ме прокара с такова внимание през капандурата, че не развали нито едно плисе на полата ми, и ме сложи да легна във вмирисаното на застояла урина сено, като се мъчеше да ми каже нещо, което не излизаше от сухата му уста, защото беше по-изплашен и от мен, трепереше, под куртката му се усещаха ударите на сърцето, беше блед, очите му бяха пълни със сълзи, както на никой мъж през целия ми изгнанически живот, пипаше ме мълчешката, дишаше бавно, опипваше ме с нежност, каквато никога вече не срещнах, зърната на гърдите ми наедряваха, не му бяха нужни повече карамелите на посланика Балдрих, за да се вмъквам през капандурите на обора, та да изживея щастливите часове на пубертета си с тоя мъж с чисто и тъжно сърце, който ме чакаше седнал в сеното,...”
― Gabriel García Márquez, quote from The Autumn of the Patriarch


“las más bellas del mundo entero que él encontraba sentadas con una decencia de maestras de canto en la penumbra de la oficina, se desnudaban como artistas, se acostaban en el diván de peluche con las tiras del traje de baño impresas en negativo de fotografía sobre el pellejo tibio de melaza de oro, olían a dentífricos de mentol,”
― Gabriel García Márquez, quote from The Autumn of the Patriarch


“Qué pasaba en el mundo que nadie conocía la mano fugitiva de amante en el olvido que iba dejando un reguero de adioses inútiles desde la ventanilla de cristales virados de un tren inagural que atravesó silbando los sembrados de hierbas de olor.”
― Gabriel García Márquez, quote from The Autumn of the Patriarch


About the author

Gabriel García Márquez
Born place: in Aracataca, Magdalena, Colombia
Born date March 6, 1927
See more on GoodReads

Popular quotes

“We must re-create an attractive and caring attitude in our homes and in our worlds. If our children are to approve of themselves, they must see that we approve of ourselves. If we persist in self-disrespect and then ask our children to respect themselves, it is as if we break all their bones and then insist that they win Olympic gold medals for the hundred-yard dash.

Outrageous.”
― Maya Angelou, quote from Wouldn't Take Nothing for My Journey Now


“They say that time heals all wounds. But even as wounds heal they leave scars, token reminders of the pain.”
― Richard Paul Evans, quote from The Christmas Box


“They were burying the past, or as much of it as they could part with.”
― Greg Bear, quote from Eon


“the dream had come again, like the sun after a storm. It was the same dream that had come many times before, battering down the doors of my mind night after night since i was a child. it was the sort of dreams all girls dream, i suppose- a dream of mysterious worlds and hidden doorways, of leaves that breathe and make music when they are rustled in the wind, and river that bubbles and froth with secrets.”
― Kailin Gow, quote from Bitter Frost


“إننا نعرف أكثر مما نحتاج إليه...”
― Anton Chekhov, quote from The Three Sisters


Interesting books

The New Codependency: Help and Guidance for Today's Generation
(0.9K)
The New Codependency...
by Melody Beattie
Brutal Youth
(1.5K)
Brutal Youth
by Anthony Breznican
Bird
(65)
Bird
by Tami Egonu
The Haj
(11.2K)
The Haj
by Leon Uris
Azlander: Second Nature
(29)
Azlander: Second Nat...
by Gabriel Brunsdon
Invisible
(2.9K)
Invisible
by Cecily Anne Paterson

About BookQuoters

BookQuoters is a community of passionate readers who enjoy sharing the most meaningful, memorable and interesting quotes from great books. As the world communicates more and more via texts, memes and sound bytes, short but profound quotes from books have become more relevant and important. For some of us a quote becomes a mantra, a goal or a philosophy by which we live. For all of us, quotes are a great way to remember a book and to carry with us the author’s best ideas.

We thoughtfully gather quotes from our favorite books, both classic and current, and choose the ones that are most thought-provoking. Each quote represents a book that is interesting, well written and has potential to enhance the reader’s life. We also accept submissions from our visitors and will select the quotes we feel are most appealing to the BookQuoters community.

Founded in 2023, BookQuoters has quickly become a large and vibrant community of people who share an affinity for books. Books are seen by some as a throwback to a previous world; conversely, gleaning the main ideas of a book via a quote or a quick summary is typical of the Information Age but is a habit disdained by some diehard readers. We feel that we have the best of both worlds at BookQuoters; we read books cover-to-cover but offer you some of the highlights. We hope you’ll join us.