Jens Christian Grøndahl · 304 pages
Rating: (465 votes)
“Sometimes I think you take photographs instead of seeing, you forget to look in your eagerness to grasp what is seen, to capture it in time's flight. You are absent from your own pictures, not only because you took them yourself, but also because you betray the moments you want to save from oblivion.”
“Как можем да се размекваме толкова по поводи, предопределени не от чувствата ни, а от безсъдържателните дати на календара?”
“Тя ме бе увлякла в сфера на безгрижна лекота и дори най-сивите дни никога не бяха грозни или смразяващи с тяхната неизбежна тривиалност. С всичките си дежурни повторения ежедневният живот се бе превърнал в ефирно и вибриращо съществуване, изпълнено с рутинни дейности, въртящи се в кръг, задвижвани от топлотата помежду ни.”
“I mused that time is not only a river, but a river that constantly breaks its banks so you must flee from it as it covers everything behind your back, flee into the future, empty-handed, dispossessed, as the river obliterates your footsteps with each stride you take, each time you pass from one moment to the next.”
“Някои мечти са толкова детайлни и правдоподобни, че продължаваш да ги лелееш дори след като си се събудил от унеса.”
“Всеки стоеше откъм собствената си страна в нашия нов свят и в продължение на дълги периоди можехме само да махаме и да си правим знаци през глъчката и олелията. Вечер, когато всички задължения бяха изпълнени, се тръшвахме, капнали, да гледаме новини, телевизионни викторини или стари филми и макар никой от двама ни да не се осмеляваше да го изрече гласно, сигурен съм, че и тя понякога се питаше дали всички подробности и формалности, всички отегчителни и нелепи прозаични ангажименти не бяха засенчили така наречения смисъл на живота. Едва много по-късно ми хрумна, че смисълът вероятно не се заключава в подбрани мигове, заснети от мен и залепени в дебелия семеен албум; смисълът на всичко по-скоро се корени в съвкупността от повтарящи се тривиални дейности, в самото повторение, в закономерностите на това повторение. В течение на еднообразното всекидневие бях усещал смисъла като внезапна и мимолетна лекота, когато, залитащ от изтощение, спирах помежду кухненската маса и миялната с поредната мръсна чиния в ръка и до слуха ми някъде от вътрешността на апартамента долиташе смехът на децата. В случайни, откъслечни мигове ме спохождаше прозрението, че именно рутинно повтарящите се думи и действия са средоточието на онова, което се бе превърнало в мой живот; че не бих могъл да се доближа повече до същината на битието си.”
“Промяната не ознаменуваше нова посока, тя се извършваше в телата и умовете ни. Бавно и неусетно се разгръщаше от монотонните спирали на повторението…”
“Фанатичното ми обожание е било оскърбително, защото тя никога не би могла да се издигне до преувеличено съвършения образ в моето въображение.”
“Аз ли съм бил действително това, или съм бил изпаднал в шестмесечен пристъп на лудост, един последен бунтарски, неовладян жест, преди най-сетне да порасна?”
“Говорихме си за специалните, макар и лишени от събития моменти, когато внезапно несъзнателно и непреднамерено движение, светлината, падаща върху него, и сянката, която то очертава за миг, се обединяват по загадъчен начин с погледа ти, като че движението произлиза от очите, които го следят.”
“Не можех да я зърна, защото бе навсякъде.”
“Не се ли дължало всичко на времето? На времето и на отегчението?”
“Нежността присъстваше в начина, по който устата и кожата ѝ някак приканваха моите устни и ръце, присъстваше и в познатата дългогодишна близост, в навика просто да лежим и да дишаме един до друг, докато навън се мръква. Тази нежност властваше самоволно и си пробиваше път, независимо какво си мислех в момента за нея, за нас. Дланите ми познаваха всяка хлътнатина и издатина по тялото ѝ, като че през годините взаимно се бяха моделирали – нейното тяло и моите ръце, нейните ръце и моето тяло.”
“Възможно ли бе да не съм щастлив?”
“Ала все пак трябва да има токлова много друго, толкова много повече в едно човешко създание от онова, което е разказано и което въобще подлежи на разказване.”
“Щастието ми не бе тъй театрално, беше по-търпеливо, по-дискретно.”
“Устройваше ме чудесно да седя там, непознат сред непознати, в покой сред небостъргачите, за четвърт или половин час с изключена бдителност. Да седиш така – свалил гарда, отпуснат, със затворени очи насред Манхатън – беше своеобразно разголване.”
“Не само банята му беше кафява, изведнъж и аз се почувствах кафяв отвътре.”
“Real isn't how you are made. It's a thing that happens to you. Sometimes it hurts, but when you are Real you don't mind being hurt. It doesn't happen all at once. You become. Once you are Real you can't be ugly, except to people who don't understand. Once you are Real you can't become unreal again. It lasts for always.”
“It’s life, that’s all. There are no happy endings, just happy days, happy moments. The only real ending is death, and trust me, no one dies happy. And the price of not dying is that things change all the time, and the only thing you can count on is that there’s not a thing you can do about it.”
“The thing is, the heart never listens to the brain’s logic,”
“The set of her chin suggested she might have slain a dragon before breakfast. The look in her eyes suggested she might, in fact, have eaten it. The”
“When the man was disgraced and told to go away, he was allowed to ask all the animals whether any of them would come with him and share his fortunes and his life. There were only two who agreed to come entirely of their own accord, and they were the dog and the cat. And ever since then, those two have been jealous of each other, and each is for ever trying to make man choose which one he likes best. Every man prefers one or the other.”
BookQuoters is a community of passionate readers who enjoy sharing the most meaningful, memorable and interesting quotes from great books. As the world communicates more and more via texts, memes and sound bytes, short but profound quotes from books have become more relevant and important. For some of us a quote becomes a mantra, a goal or a philosophy by which we live. For all of us, quotes are a great way to remember a book and to carry with us the author’s best ideas.
We thoughtfully gather quotes from our favorite books, both classic and current, and choose the ones that are most thought-provoking. Each quote represents a book that is interesting, well written and has potential to enhance the reader’s life. We also accept submissions from our visitors and will select the quotes we feel are most appealing to the BookQuoters community.
Founded in 2023, BookQuoters has quickly become a large and vibrant community of people who share an affinity for books. Books are seen by some as a throwback to a previous world; conversely, gleaning the main ideas of a book via a quote or a quick summary is typical of the Information Age but is a habit disdained by some diehard readers. We feel that we have the best of both worlds at BookQuoters; we read books cover-to-cover but offer you some of the highlights. We hope you’ll join us.