“But I really would love to give her a very special gift. I was hoping if I did, she might give me a kiss in return, instead of the brotherly hugs I always get instead.”
― Jessica Day George, quote from Dragon Slippers
“Earnest young knights are my favorite. I love the looks on their faces when they realize that they're being slow-cooked in their own armor.”
― Jessica Day George, quote from Dragon Slippers
“It looks as though your shop is doing well,” Luka said, gazing around. “Could you help me find a gift for a lady friend of mine?” My heart plunged to my green satin slippers, and I had to stare down at Azarte for a minute, petting him hard. Naturally Luka had a “lady friend.” She was probably nobly born: the daughter of a count or a duke. I imagined her having thick dark hair and clear skin, and was bitterly jealous. “Of c-course,” I stammered after a time. “What would she like? A gown? A sash?” If she came in for a fitting, I decided to “accidentally” poke her with every pin. “Hmm, well, she is wearing a lovely gown today,” he said. “Although no sash.” So. He’d already seen her today, and it was not yet noon. I rubbed Azarte’s ears furiously. “What color is her gown?” “It’s sort of green, with more green, and the design looks like stained glass windows,” he said. “It’s very beautiful, like her.” I stopped petting the dog and looked up at him, not sure what I was hearing. “Oh?” My heart thumped painfully. “Yes, so perhaps she doesn’t need a sash after all. No sense gilding the lily.” He gave a melancholy sigh. “But I really would love to give her a very special gift. I was hoping if I did, she might give me a kiss in return, instead of the brotherly hugs I always get instead.” I raised my eyebrows, trying for casual interest even though I could feel my pulse beating in the blood rushing to my cheeks. “I know!” Luka snapped his fingers. “Forget a sash. I’ll give her this!” And with a flourish, he pulled a roll of parchment from his belt pouch. More confused than ever, I unrolled the paper and read. It was a letter from a priest in the Southern Counties, addressed to King Caxel. In it the priest begged for a grant of money. They had recently built a large chapel, the finest that had ever been dedicated to the Triune Gods in that region, and it had only been completed the year before. “But we do need another grant from the crown,” the priest wrote. “For a most heinous act of vandalism has taken place. Our rose-glass window, which illuminates the Triple Altar in glorious colors pleasing to the gods, has been stolen. It was removed from its frame the night before last, and not a pane of it can be found.” “Shardas?” I looked up at Luka with my eyes brimming. “Shardas!” “I have a pair of horses waiting outside,” Luka said. “We can be at Feniul’s cave by nightfall.” I threw my arms around him again, and this time I gave him the kiss he’d been waiting for.”
― Jessica Day George, quote from Dragon Slippers
“Why should anyone be rewarded for defeating a dragon by being saddled with a dowryless, freckled wife and well over a dozen daft and impoverished in-laws? No”
― Jessica Day George, quote from Dragon Slippers
“It was almost exactly like the caves to the east where my girl cousins met their swains to canoodle.”
― Jessica Day George, quote from Dragon Slippers
Jessica Day George
Born place: in Boise, The United States
See more on GoodReads
“If you’re super tall, don’t be a dick and stand in front of a short person.”
― Jenny Han, quote from Fire with Fire
“There is no detective in England equal to a spinster lady of uncertain age with plenty of time on her hands.”
― Agatha Christie, quote from Murder at the Vicarage
“That's me," Tack answered. "Full of surprises. Now, you gonna give Lawson his assurances and make your call or are we gonna get out our knitting needles and chat while we make scarves.”
― Kristen Ashley, quote from Law Man
“I would do anything, go anywhere, suffer anything to make you happy. You know that, right? That's all I want.”
― Jamie McGuire, quote from Requiem
“Здравомислие:
Цял живот можеш да си повтаряш, че животът е логичен, животът е прозаичен, животът е разумен. Най-вече разумен. И струва ми се е именно такъв. Имал съм достатъчно време да мисля по този въпрос. Непрестанно се връщам към предсмъртното заключение на мисис Ъндерууд: „Така че, дори ако увеличим числото на променливите величини, самата аксиома остава непроменена“.
Наистина вярвам в това.
Мисля, следователно съществувам. Бръсна се, следователно имам брада. Жена ми и детето пострадаха тежко при автомобилна катастрофа — и затова се моля. Всичко това е логично, всичко е разумно. Живеем в най-добрия от всички възможни светове, от една страна ти пъхат „Кент“, от друга те преследват с „Будвайзер“, а легнеш ли пред телевизора и хоп — почва шоуто. Наслаждавай се на гладко смазания механизъм на Вселената. Логика и здрав разум. Истински — както се казва в рекламата за „Кока кола“.
Но както добре знаят „Уорнър брадърз“, Джон Д. МакДоналд и службата по почистване на канали в Лонг Айлънд, зад всяко щастливо лице на Джекил, се крие мрачният лик на мистър Хайд, от другата страна на огледалото. А той не е чувал нито за молитви, нито за логика, нито за Вселена. Погледни се отстрани в огледалото и ще видиш лицето си, преобърнато зловещо наопаки, лявото — дясно, дясното — ляво, едната половина — смахната, другата — разумна. Тази граница между светлината и мрака астрономите наричат терминатор.
Неразумната половина крещи, че Вселената има логиката на малко дете, облечено в карнавален каубойски костюм от празника на Вси светии, чийто черва са разпилени и примесени със стъпкани бонбони на няколко мили, по протежение на шосе №95. Това е логиката на напалма, параноята, на бомбата със закъснител, скътана в куфара на някой щастлив арабин, на зловещо дебнещия рак. Логика, която сама поглъща себе си. Която твърди, че животът е като завързана на прът маймуна, че животът се върти истерично и безсмислено като монета, хвърлена за да се види кой ще плати обяда.
Никой не поглежда към тази половина, освен ако не му се наложи и съвсем оправдано. Човек се сблъсква с нея като се качи на стоп и шофьорът, лъхащ на алкохол, започне да дрънка за това как го мами жена му, когато някой перко реши да изпостреля всички деца, яхнали велосипеди в Индиана, или пък когато собствената ти сестра рече: „Ще прескоча за минутка до магазина, батко.“ и миг по-късно научаваш, че са я сгазили на улицата. Откриваш тази половина, когато чуеш баща ти да казва, че е готов да сцепи носа на твоята родна майка.
Животът е като рулетка, но побеждава онзи, който твърди, че цялата игра е една голяма измама. Няма значение колко числа участват, принципът на тази малка, безупречно бяла топка остава непроменен. И не казвайте, че това е безумие. Това е съвсем логично и разумно.
Този чудат принцип не важи само навън. Той е в нас, във всеки миг, расте във вътрешния мрак като някаква гигантска вълшебна гъба. Наречете го „Чудовището в клетката“. Или „Обяд отнесен от вихъра“. Може и „Приспивните песни на смахнатите“. За мен, той е моят личен динозавър, огромен, лигав, тъп, препъващ се във вонящото блато на моето подсъзнание в търсене на дупка, където да се свре.
Но това съм аз, а исках да ви разкажа за тях — синеоките любимци на учителите, дето прескачат до магазина за мляко и се озовават във вихъра на някой въоръжен грабеж, при това в ролята на участници. Такива като мене са като зърно за вестникарската мелница. Хиляди репортери из всички кътчета на страната мечтаят да попаднат на дирите ми. В новините по телевизията ще ми отделят поне петдесет секунди, в „Тайм“ — най-малко две колонки. А ето ме, стоя пред вас и продължавам да твърдя, че съм напълно с всичкия си. Може някое от колелцата да се е поразтропало малко, но като цяло механизмът си трака нормално. Благодаря за вниманието.”
― Richard Bachman, quote from Rage
City of Bones / City...
Spark
The Walk
The Problem of Pain
Rakkety Tam
Love in the RuinsBookQuoters is a community of passionate readers who enjoy sharing the most meaningful, memorable and interesting quotes from great books. As the world communicates more and more via texts, memes and sound bytes, short but profound quotes from books have become more relevant and important. For some of us a quote becomes a mantra, a goal or a philosophy by which we live. For all of us, quotes are a great way to remember a book and to carry with us the author’s best ideas.
We thoughtfully gather quotes from our favorite books, both classic and current, and choose the ones that are most thought-provoking. Each quote represents a book that is interesting, well written and has potential to enhance the reader’s life. We also accept submissions from our visitors and will select the quotes we feel are most appealing to the BookQuoters community.
Founded in 2023, BookQuoters has quickly become a large and vibrant community of people who share an affinity for books. Books are seen by some as a throwback to a previous world; conversely, gleaning the main ideas of a book via a quote or a quick summary is typical of the Information Age but is a habit disdained by some diehard readers. We feel that we have the best of both worlds at BookQuoters; we read books cover-to-cover but offer you some of the highlights. We hope you’ll join us.
