Quotes from Deep Wizardry

“Go ahead! Panic!" screamed Picchu from somewhere in the background. "Do it now and avoid the June rush! Fear death by water!”
― Diane Duane, quote from Deep Wizardry

“And we will cause it to be well-made, this Sacrifice. You, young and never loving; I, old and never loved. Such a Song the Sea will never have seen.”
― Diane Duane, quote from Deep Wizardry

“Must I accept the barren Gift?
-learn death, and lose my Mastery?
Then let them know whose blood and breath
will take the Gift and set them free:
whose is the voice and whose the mind
to set at naught the well-sung Game-
when finned Finality arrives
and calls me by my secret Name.

Not old enough to love as yet,
but old enough to die, indeed-
-the death-fear bites my throat and heart,
fanged cousin to the Pale One's breed.
But past the fear lies life for all-
perhaps for me: and, past my dread,
past loss of Mastery and life,
the Sea shall yet give up Her dead!

Lone Power, I accept your Gift!
Freely I make death a part of me;
By my accept it is bound
into the lives of all the Sea-

yet what I do now binds to it
a gift I feel of equal worth:
I take Death with me, out of Time,
and make of it a path, a birth!

Let the teeth come! As they tear me,
they tear Your ancient hate for aye-
-so rage, proud Power! Fail again,
and see my blood teach Death to die!”
― Diane Duane, quote from Deep Wizardry

“Blood in the water I sing,
and one who shed it:
deadliest hunger I sing, and one who fed it-
weaving the ancient-most tale
of the Sea's sending:
singing the tragedy,
singing the joy unending
This is our shame-
this is the whole Ocean's glory:
this is the Song of the Twelve.
Hark to the story!
Hearken, and bring it to pass:
swift lest the sorrow
long ago laid to it's rest
devour us tomarrow! ”
― Diane Duane, quote from Deep Wizardry

“Belief made no difference to the truth.”
― Diane Duane, quote from Deep Wizardry

“Belief as such always has doubt at the bottom. It's knowing that makes wizardry work. Only knowing can banish doubt.”
― Diane Duane, quote from Deep Wizardry

“Most people think it's normal to have a nameless sorrow at the bottom of your soul.”
― Diane Duane, quote from Deep Wizardry

About the author

Popular quotes

“Best of all she liked his eyes, such a translucent golden brown, and so laughing.”
― Colleen McCullough, quote from The Ladies of Missalonghi

“French women typically think about good things to eat. American women typically worry about bad things to eat.”
― Mireille Guiliano, quote from French Women Don't Get Fat: The Secret of Eating for Pleasure

“He needed to crawl inside of her, share her skin, bury himself deep so she could pour the sun over him and steer him away from the shadows always clawing pieces out of him.”
― Christine Feehan, quote from Murder Game

“Horses are of a breed unique to Fantasyland. They are capable of galloping full-tilt all day without a rest. Sometimes they do not require food or water. They never cast shoes, go lame or put their hooves down holes, except when the Management deems it necessary, as when the forces of the Dark Lord are only half an hour behind. They never otherwise stumble. Nor do they ever make life difficult for Tourists by biting or kicking their riders or one another. They never resist being mounted or blow out so that their girths slip, or do any of the other things that make horses so chancy in this world. For instance, they never shy and seldom whinny or demand sugar at inopportune moments. But for some reason you cannot hold a conversation while riding them. If you want to say anything to another Tourist (or vice versa), both of you will have to rein to a stop and stand staring out over a valley while you talk. Apart from this inexplicable quirk, horses can be used just like bicycles, and usually are. Much research into how these exemplary animals come to exist has resulted in the following: no mare ever comes into season on the Tour and no stallion ever shows an interest in a mare; and few horses are described as geldings. It therefore seems probable that they breed by pollination. This theory seems to account for everything, since it is clear that the creatures do behave more like vegetables than mammals. Nomads appears to have a monopoly on horse-breeding. They alone possess the secret of how to pollinate them.”
― Diana Wynne Jones, quote from The Tough Guide to Fantasyland

“...майко мила, Бендисион Алварадо, какво, по дяволите, правят жените, та вършат нещата така, сякаш те са ги измислили, какво правят, че да са толкова мъже, мислеше той, а през това време тя смъкваше от него безполезния товар от други по-малко страшни и опустошителни войни, отколкото тази самотна война до гушата във вода, стоеше примрял от страх, закрилян от онова дъхащо на боров сапун тяло, когато тя най-после откопча токите на двата колана и откопча цепката на панталона му, и ме обзе ужас, защото не намерих това, което търсех, а огромния тестикул, който плуваше като жаба в мрака, пусна го уплашена, отдръпна се, върви по дяволите при майка си да те смени с друг, рече му тя, ти за нищо не струваш, и сега го бе сразил същият старовремски страх, който го караше да стои неподвижен пред голотата на Летисия Назарено, в чиято река с непредвидими води той не би влязъл дори с всичко това, което носеше на себе си, докато тя не му се притечеше на помощ със своето милосърдие, той сам я покри с чаршаф, свири ѝ на грамофона, докато се изхаби цилиндърът, все една и съща песен за клетата Делгадина, оскърбена от любовта на баща си, каза да й сложат цветя от филц във вазите, за да не увехнат като естествените от неприятното свойство на ръцете ѝ, правеше всичко, което му хрумнеше, за да я направи щастлива, но пазеше все така строго пленничеството и я държеше гола, за да разбере тя, че ще бъде обградена с грижа и любов, но че няма никаква възможност да се изскубне от тази съдба, и тя така добре го разбра, че при първия отдих от страх му заповяда, без да го моли, господин генерал, отворете ми прозореца, да влезе малко чист въздух, и той го отвори, затворете го, защото луната ми грее в лицето, затвори го, изпълняваше заповедите й, сякаш бяха дадени от любов, и го правеше с все повече послушание и самоувереност, колкото по-близо се чувствуваше до оня следобед със силен дъжд, когато той се вмъкна под москитерото и легна до нея с дрехите, без да я буди, по цели нощи поемаше в самота от тайните аромати на тялото ѝ, вдишваше миризмата ѝ на планинска кучка, която от месец на месец ставаше все по-гореща, покара мъхът на корема ѝ, един ден се събуди стресната, крещейки: махнете се оттук, господин генерал, и той стана тежко и бавно, но отново легна до нея, докато тя спеше, и така през онази първа година на пленничество ѝ се наслаждава, без да я докосне, докато тя свикна да се събужда до него, без да ѝ е ясно накъде текат скритите помисли на този непроницаем старец, който беше зарязал ласкателствата на властта и очарованието на света, за да я съзерцава, да й слугува, и я обземаше все по-голям смут, по-близо се чувствуваше той до деня, в който легна върху нея с дрехите, както някога беше влязъл в реката, с униформата без отличителни знаци, с колана, на който висеше сабята с връзката с ключове, гамашите, ботушите за езда, със златната шпора, това беше едно кошмарно нападение, от което тя се събуди, като се мъчеше да махне от себе си този кон, нагизден с военно снаряжение, но той беше толкова смел, че тя реши да спечели време, като прибегне до последното средство, и му каза: махнете си амуницията, господин генерал, че халките по тях ми убиват на сърцето, и той ги махна, махнете си шпората, господин генерал, че ми убива на петата със златната си звездичка, махнете връзката с ключове от ремъка, че ми убива на костта на бедрото, и той в края на краищата изпълняваше заповедите й, макар че и бяха необходими три месеца, докато го накара да си свали ремъците на сабята, които ѝ пречеха да диша, и още един месец, за да свали гамашите, които ми нараняват душата с токите си, това беше една бавна и трудна борба, в която тя го изчакваше, без да го кара да губи търпение, и той накрая се съгласяваше, за да ѝ направи удоволствие, така че нито единият, нито другият разбра някога как се стигна дотам, че стана финалният катаклизъм...”
― Gabriel García Márquez, quote from The Autumn of the Patriarch

Interesting books

About BookQuoters

BookQuoters is a community of passionate readers who enjoy sharing the most meaningful, memorable and interesting quotes from great books. As the world communicates more and more via texts, memes and sound bytes, short but profound quotes from books have become more relevant and important. For some of us a quote becomes a mantra, a goal or a philosophy by which we live. For all of us, quotes are a great way to remember a book and to carry with us the author’s best ideas.

We thoughtfully gather quotes from our favorite books, both classic and current, and choose the ones that are most thought-provoking. Each quote represents a book that is interesting, well written and has potential to enhance the reader’s life. We also accept submissions from our visitors and will select the quotes we feel are most appealing to the BookQuoters community.

Founded in 2023, BookQuoters has quickly become a large and vibrant community of people who share an affinity for books. Books are seen by some as a throwback to a previous world; conversely, gleaning the main ideas of a book via a quote or a quick summary is typical of the Information Age but is a habit disdained by some diehard readers. We feel that we have the best of both worlds at BookQuoters; we read books cover-to-cover but offer you some of the highlights. We hope you’ll join us.