Boris Vian · 261 pages
Rating: (20.6K votes)
“Cette histoire est vraie puisque je l'ai inventée.”
“Le plus clair de mon temps je le passe à l'obscurcir.”
“Je ne veux pas gagner ma vie, je l'ai.”
“Ce qui m'interesse, ce n'est pas le bonheur de tous les hommes, c'est celui de chacun.”
“- Qu’est-ce que vous faites dans la vie, vous? – J’apprends des choses, dit Colin. Et j’aime Chloé.”
“Il était presque toujours de bonne humeur, le reste du temps il dormait.”
“- Is it their fault if they think that it’s good to work?
- No, said Colin, it’s not their fault. It’s because they’ve been told : work is sacred, it’s good, it’s nice, it’s what counts before anything, and only those who work have the right to everything. The only thing is, it’s been set up so that they work all the time so they can’t take advantage of it.
- But then they’re stupid, said Chloe.
- Yes, they’re stupid, said Colin. That’s why they agree with those that made them believe that work is the best thing there is. That saves them from thinking and finding a way to progress and to no longer work.”
“Нали съм ти казвал, че те харесвам и като цяло, и в подробностите.”
“Je passe le plus clair de mon temps à l'obscurcir parce que la lumière me gêne”
“Procrastination is a prelude in a minor key.”
“Á l’endroit où les fleuves se jettent dans la mer, il se forme une barre difficile á franchir, et de grands remous écumeux où dansent les épaves. Entre la nuit du dehors et la lumière de la lampe, les souvenirs refluaient de l’obscurité, se heurtaient a la clarté et, tantôt immergés, tantôt apparents, montraient leurs ventres blancs et leurs dos argentés.”
“Той вървеше, забил поглед в обувките си от червеникавокафява кожа, и с учудване забеляза, че едната го води в една посока, а другата - в противоположна. Вглъби се, мислено прекара ъглополовящата на образувания от двете посоки ъгъл и тръгна по нея.”
“Un petit nuage rose descendait de l'air et s'approchait d'eux.
"J'y vais! proposa-t-il.
-vas-y", dit Colin.
Et le nuage les enveloppa. A l'intérieur, il faisait chaud et ça sentait le sucre à la cannelle.”
“Той силно ощипа върха на един слънчев лъч,който щеше да докосне окото на Клое. Лъчът лениво се оттегли и се заразхожда по мебелите на стаята.”
“Mais Colin ne savait pas, il courait, il avait peur, pourquoi ça ne suffit pas de toujours rester ensemble, il faut encore qu’on ait peur, peut-être est-ce un accident, une auto l’a écrasée, elle serait sur son lit, je ne pourrais la voir, ils m’empêcheraient d’entrer, mais vous croyez donc peut-être que j’ai peur de ma Chloé, je la verrai malgré vous, mais non, Colin, n’entre pas. Elle est peut-être blessée, seulement, alors, il n’y aura rien du tout, demain, nous irons ensemble au Bois, pour revoir le banc, j’avais sa main dans la mienne et ses cheveux près des miens, son parfum sur l’oreiller. Je prends toujours son oreiller, nous nous battrons encore le soir, le mien, elle le trouve trop bourré, il reste tout rond sous sa tête, et moi, je le reprends après, il sent l’odeur de ses cheveux.”
“I'm not interested in the happiness of all men, but only in the happiness of each.”
“Estoy desesperado y a la vez soy horriblemente feliz. Resulta muy agradable desear algo hasta ese punto.”
“Elle voulait que sa vie prit forme maintenant, tout de suite - et cette décision devait être forgée par une force quelconque - d'amour, d'argent, d'un ordre pratique incontestable - qui devait être la, sous sa main.”
“Casi siempre estaba de buen humor; el resto del tiempo, dormía.”
“Se chupó el dedo y lo levantó por encima de su cabeza. Lo volvió a bajar casi de inmediato. Le ardía como si lo tuviera en un horno.
—Habrá amor en el aire —concluyó—. Esto está que arde.”
“La historia es enteramente verdadera, ya que me la he inventado yo de cabo a rabo.”
“Les gens perdent leur temps à vivre, alors, il ne leur en reste plus pour travailler.”
“A mí lo que me interesa no es la felicidad de todos los hombres, sino la de cada uno de ellos.”
“—¿Por qué miran con tanto desdén? —preguntó Chloé—. Al fin y al cabo, trabajar no es para tanto.
—Se les ha inculcado la idea de que trabajar es algo bueno —dijo Colin—. En general, se considera así. Pero, de hecho, no hay nadie que lo piense. Se hace por costumbre y para no pensar en ello precisamente.”
“Már nem rágta az utóbbi napok nyugtalansága, úgy érezte, narancs alakú a szíve.”
“Dans la vie, l’essentiel est de porter sur tout des jugements à priori. Il apparaît, en effet, que les masses ont tort, et les individus toujours raison. Il faut se garder d’en déduire des règles de conduite : elles ne doivent pas avoir besoin d’être formulées pour qu’on les suive. Il y a seulement deux choses : c’est l’amour, de toutes les façons, avec des jolies filles, et la musique de la Nouvelle-Orléans ou de Duke Ellington. Le reste devrait disparaître, car le reste est laid, et les quelques pages de démonstration qui suivent tirent toute leur force du fait que l’histoire est entièrement vraie, puisque je l’ai imaginée d’un bout à l’autre. Sa réalisation matérielle proprement dite consiste essentiellement en une projection de la réalité, en atmosphère biaise et chauffée, sur un plan de référence irrégulièrement ondulé et présentant de la distorsion. On le voit, c’est un procédé avouable, s’il en fut.”
“Надничайки над рамото на Жан-Сол, тя видя на листа заглавието "Енциклопедия", том деветнайсети. Положи свенливо ръка върху неговата. Той престана да пише. - Чак дотук ли сте стигнали? - попита Ализ.
- Да - отвърна Жан-Сол. - Искате да говорите с мен ли?
- Искам да ви помоля да не я издавате - рече тя.
- Трудно ще бъде - каза Жан-Сол. - Хората я очакват.
Той си свали очилата, духна върху стъклата им и пак си ги сложи. Очите му не се съзираха.
- Разбира се - потвърди Ализ. - Всъщност бих желала просто да отложите публикуването.
- О, ако е само това, може нещо да се направи.
- Ще трябва да го отложите с десет години.
- Така ли?
- Да. Десет години или повече, естествено. - Знаете ли, по-добре ще е хората да спестят малко пари, за да могат да си я купят.
- Ще е доста затормозяваща за четене - заяви Жан-Сол Партр. - Аз самият се тормозя, докато я пиша: лявата ми китка се е схванала от непрекъснатото притискане на листа.
- Съчувствам ви - промълви Ализ.
- Задето ми се е схванала китката?
- Не, задето отказвате да отложите издаването.
- Защо?
- Ще ви обясня. Шик харчи всичките си пари, за да закупува вашите произведения и вече е останал без грош.
- По-хубаво да си купува други неща - рече Жан-Сол. - Аз лично никога не купувам книгите си.
- Той харесва вашите творби.
- Това е негово право - заяви Жан-Сол. - Той сам е направил своя избор.
- Мисля, че прекалено се е ангажирал - отвърна Ализ. - Аз също направих своя избор, но съм свободна, понеже той повече не иска да живее с мен, така че ще ви убия, щом не искате да отложите издаването.
- Вие ще ме лишите от средства за съществуване - промълви Жан-Сол. - Как ще ми изплащат авторски права при положение, че бъда мъртъв?
- Ваша си работа - каза Ализ. - Не мога да се съобразявам с всичко. Най-важното за мен е да ви убия.
- Но вие, предполагам, ще се съгласите, че за мен аргументите ви са неприемливи - възрази Жан-Сол.
- Съгласявам се - рече Ализ, отвори чантата си и измъкна оттам сърцеизтръгвача на Шик, който няколко дни по-рано бе взела от чекмеджето на бюрото му.
- Бихте ли си разкопчали яката? - помоли тя.
- Слушайте - каза Жан-Сол, като свали очилата си, - това според мен е идиотщина.
Той разкопча яката си. Ализ събра всичките си сили и с решителен жест заби сърцеизтръгвача в гърдите на Партр. Той се втренчи в нея и започна бързо да умира.”
“Те се умълчаха за миг. Една кана използва настъпилата тишина, за да издаде сребрист звук, който отекна о стените”
“– […] Miért kellene okosnak lennem…
– Általában nem is érdemes, de néha muszáj – mondta Colin.”
“I stare into his eyes, I shake my head, sorry for the chance we lost. The chance we maybe never had. But not for saving him. I would do that again, no matter the cost.”
“Of all the things which make up our Short-Time lives, sleep is surely the best.”
“I feel all agitated, like one of those snow globes you see resting peacefully on shop counters. I was perfectly happy being an ordinary, dull little Swiss village. But now Jack Harper’s come and shaken me up, and there are snowflakes all over the place, whirling around until I don’t know what I think anymore. And bits of glitter, too. Tiny bits of shiny, secret excitement.”
“CHORONZON: I am a dire wolf, prey-stalking, lethal prowler.
MORPHEUS: I am a hunter, horse-mounted, wolf-stabbing.
CHORONZON: I am a horsefly, horse-stinging, hunter-throwing.
MORPHEUS: I am a spider, fly-consuming, eight legged.
CHORONZON: I am a snake, spider-devouring, posion-toothed.
MORPHEUS: I am an ox, snake-crushing, heavy-footed.
CHORONZON: I am an anthrax, butcher bacterium, warm-life destroying.
MORPHEUS: I am a world, space-floating, life-nurturing.
CHORONZON: I am a nova, all-exploding... planet-cremating.
MORPHEUS: I am the Universe -- all things encompassing, all life embracing.
CHORONZON: I am Anti-Life, the Beast of Judgment. I am the dark at the end of everything. The end of universes, gods, worlds... of everything. Sss. And what will you be then, Dreamlord?
MORPHEUS: I am hope.”
“You love him," he says. Not an asking, just a fact.
"I do," I say. Also a fact.”
BookQuoters is a community of passionate readers who enjoy sharing the most meaningful, memorable and interesting quotes from great books. As the world communicates more and more via texts, memes and sound bytes, short but profound quotes from books have become more relevant and important. For some of us a quote becomes a mantra, a goal or a philosophy by which we live. For all of us, quotes are a great way to remember a book and to carry with us the author’s best ideas.
We thoughtfully gather quotes from our favorite books, both classic and current, and choose the ones that are most thought-provoking. Each quote represents a book that is interesting, well written and has potential to enhance the reader’s life. We also accept submissions from our visitors and will select the quotes we feel are most appealing to the BookQuoters community.
Founded in 2023, BookQuoters has quickly become a large and vibrant community of people who share an affinity for books. Books are seen by some as a throwback to a previous world; conversely, gleaning the main ideas of a book via a quote or a quick summary is typical of the Information Age but is a habit disdained by some diehard readers. We feel that we have the best of both worlds at BookQuoters; we read books cover-to-cover but offer you some of the highlights. We hope you’ll join us.